Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 468 от 13.10.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1011/2023
Вид
Решение № 468
Подписан
13.10.2023
В сила
10.05.2024
Състав
Мирослав Руменов Саневски

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Дупница, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510101011 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, със седалище и адрес: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди, че на 09.09.2022г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 733582, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от 1500.00 лв., платими на 23 седмични вноски.

В чл. 5 ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл. 11 ал.1 страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 851.73 лв.

Още със сключване на договора му е начислена посочената неустойка, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение. Ищецът погасил изцяло отпуснатия му кредит.

Тъй като счита, че така уговорената неустоечна клауза е нищожна, за което излага пространни правни съображения, иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 733582/09.09.2022г. и да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 851.73 лв., преставляваща недължимо платени суми по посочената клауза за неустойка (размерът на предявения иск е увеличен по искане на ищеца с определение, постановено в открито 1 заседание от 12.10.2023г.).

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава предявения срещу него установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 733582/09.09.2022г. С молба вх. № 9187/09.10.2023г. ответникът е признал и предявения срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 851.73 лв., преставляваща недължимо платени суми по посочената клауза за неустойка (размерът на предявения иск е увеличен по искане на ищеца с определение, постановено в открито заседание от 12.10.2023г.).

Ответникът счита, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, понеже ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признава исковете.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни изложените в исковата молба твърдения, предвид направеното от ответната страна признание на предявените искове.

Твърденията на ищеца се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства:

Договор за потребителски кредит № 733582/09.09.2022г., ведно с приложен погасителен план към него и представената от ответното дружество счетоводна справка по договора за кредит, видно от която ищецът е заплатил по договора за кредит неустойка в размер на общо 851.73 лв.

Тъй като ищецът изрично е заявил, че не иска съдът да се произнася с решение при признание на иска, не са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на такова срещу ответника.

С оглед направеното от ответника признание, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и че като такива следва да бъдат уважени. Клаузи, като уговорените в договора за кредит, според които се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок след падежа на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, се намират в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На практика подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Освен това, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения 2 начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесните клаузи за неустойка в полза на кредитодателя се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави.

Поради изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 733582/09.09.2022г. е основателен и следва да бъде уважен.

От основателността на иска за прогласяване нищожността на обсъдената неустоечна клауза, следва извода за основателност и на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД осъждане на ответника да върне платените по нея суми на ищеца. Ответното дружество е признало, че е получило плащане по неустоечната клауза в размер на 851.73 лв.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ППВС № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване. В случая е налице получаване на сума от ответното дружество въз основа на нищожен акт-процесната клауза за неустойка в сключения между страните договор за кредит.

По разноските:

Съдът намира за основателно искането на ответното дружество разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на ищеца, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице произнасяне с определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС и определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, в които е прието, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане, както и че титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност и извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети 3 съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, като отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането.

С оглед приетото в цитираните определения на ВКС, настоящият съдебен състав е на становище, че в настоящия случай са изпълнени и двете изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното дружество с поведението си не е дало какъвто и да било повод за завеждане на делото, тъй като не е предприело съдебни мерки по събиране на вземането си, и наред с това още с отговора на исковата молба е признало исковете, поради което и искането за присъждане на разноски в тежест на ищеца следва да бъде уважено. Тъй като ответното дружество не е направило искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по разноските с диспозитива на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, със седалище и адрес: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, иск с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 851.73 лв. (осемстотин петдесет и един лева и седемдесет и три стотинки), уговорена в чл. 11, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 733582 от 09.09.2022г., е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати на А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 851.73 лв. (осемстотин петдесет и един лева и седемдесет и три стотинки), представляваща недължимо платена сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 733582 от 09.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 14.06.2023г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4