Решение № 1380 от 19.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Пазарджик, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20215220104106 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев- в качеството им на управители, срещу С. Т. Г., ЕГН********** от гр. Пазарджик, ул. ........................................, обл. Пазарджик.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед е било подадено възражение от длъжника, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и С. Т. Г., ЕГН-********** като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят 1 удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04ти януари, 2021 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000.00 лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора, С. Т. Г. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 3000.00 лева, за което е подписан Разходен касов ордер от 05.02.2020г. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 5661.60 лева, ведно с договорната лихва на 30 двуседмични погасителни вноски за 60 седмици, всяка в размер на 188,72 лв.

(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Твърди се, че по договора за паричен заем, ответникът не е изпълнил задълженията си, като не е извършвал плащания и дължи главница в размер на 3000.00лв.

За ползването на предоставената сума, ответникът дължи и начислена договорна лихва в размер на 774.60лв. за периода от 19.02.2020г. до 31.03.2021г. Сочи се, че ответникът е трябвало да заплати цялата дължима сума в срок до 31.03.2021г. , но не го е сторил , поради което дължи и мораторна лихва в размер на 216.09лв.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу С. Т. Г.: 3000.00 лв. - главница; 774.60 лева – договорна лихва, 216.09 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се направените съдебни разноски. Сочат се доказателства.

2

Правят се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. П., който оспорва иска както по основание,така и по размер, оспорва и дължимостта на сумите.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020г., на посочената дата, между „Вива Кредит" ООД (заемодател), от една страна и С. Т. Г., ЕГН-********** от гр.

Пазарджик (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем „Стандарт“ № 5587030 от 05.02.2020г. за отпускане на паричен заем в размер на 3000.00лв. Заемателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 двуседмични погасителни вноски за срок от 60 седмици, всяка от които вноски в размер на 188.72 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 19.02.2020 г., а последната - в срок до 31.03.2021 г.

Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода,с включена такса за експресно разглеждане, била в размер на 5661.60 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32% и годишен процент на разходите на заема – 49.37%. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя, с което „Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението си по него , като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.

Заемополучателят С. Т. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.

........................................, обл. Пазарджик не е извършвал плащания по договора, респ. не са били представени доказателства за извършването на такива.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-202527341 е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.

3

99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04.01.2021г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

„Вива Кредит" ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-202527341 да уведоми от името на „Вива Кредит" ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани , съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., включени в което и да е подписано Приложение №1 между страните , което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.

Предвид изложеното е било изпратено Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания /приложено по делото/ до ответника С. Т. Г.. По делото не са били представени доказателства, от които да е видно дали ответникът Г. е получил пратката и на коя дата се е случило това.

Тъй като ответникът Г. не е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, последното /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3173/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №3173/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1747 от 14.09.2021г. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от страна на длъжника, на ищцовото дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

В хода на производството по настоящото дело , съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, в периода от 05.02.2020г. до 04.01.2021г. от страна на ответника не са постъпвали суми за погасяване на заема. След 04.01.2021г. / датата на прехвърляне на задължението/ не са налице доказателства, от които да е 4 видно, че ответникът е извършил някакви погашения по предоставения паричен заем. Предвид изложеното, неплатените от длъжника суми са в размер на 3000.00лв. – главница,774.60 лв. – договорна лихва, неустойка в размер на 1257.90лв. /която не се претендира от ищеца в настоящото производство/. Законната лихва за забава е в размер на 216.09лв. Сумите по претендираните вземания не са били платени от ответника, като няма извършени плащания по договора за заем.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение , и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №3173/2021г. по описа на РСПазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.

В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден законоустановения срок, и основателен, по следните съображения: в

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че на 05.02.2020г. е бил сключен Договор за паричен заем №5587030 от

05.02.2020г., между „Вива Кредит" ООД (заемодател), от една страна и С. Т.

Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик (заемател) от друга, по силата на който на ответника е бил отпуснат паричен заем в размер на 3000.00лв. Заемателят 5 се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 двуседмични погасителни вноски за срок от 60 седмици, всяка от които вноски в размер на 188.72 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 19.02.2020 г., а последната - в срок до 31.03.2021 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода,с включена такса за експресно разглеждане, била в размер на 5661.60 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32% и годишен процент на разходите на заема – 49.37%. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя, с което „Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението си по него, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.

Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя, като то своя страна, заемополучателят Г. не е извършвал плащания, което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна, а и се установява от извършената експертиза.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-202527341 е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.

99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04.01.2021г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По настоящото дело ищецът обосновава правото си да претендира процесната сума от факта, че е придобил вземането по договора за паричен заем от „Вива кредит” ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за паричен заем, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето. В случая процесното вземане е предмет на договора за продажба и прехвърляне на вземания, видно от приложение № 1 към него, а спорен е единствено въпроса доколко извършената цесия е противопоставима на длъжника, ако ответната страна поддържа, че той не е бил надлежно уведомен за нея. С 6 исковата молба е било представено от ищеца уведомително писмо, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства, от които да е видно, че това писмо е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Не се установява ответникът да е получил пратката лично, не е била представена и обратна разписка в тази насока. При това положение следва да се приеме, че ответникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от страна на ищцовото дружество.