Решение № 433 от 08.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000476 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №103 от 24.03.2023 г.,постановено по т.д.№158/2022 г. по описа на Окръжен съд-С. З.,е осъден ответникът "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., п. к. ****, р-н "И.", ж.к. "Д.", бул. "Г. М. Д." № * да заплати на ищците А. И. Т., ЕГН ********** и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес за двамата - гр.Г., ул. "Г. Р." № *, сумата от по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за всеки от тях, частична претенция от общо дължимите им по 300 000 лв. /триста хиляди лева/ за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, в качеството им на законни наследници на дъщеря им М.

Д. К., починала вследствие ПТП, настъпило на 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е осъдено "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., п.к. ****, р-н "И.", ж.к. "Д.", бул. "Г.

М. Д." № * да заплати на ищците А. И. Т., ЕГН ********** и Д. Т. К., ЕГН**********, с постоянен адрес за двамата - гр.Г., ул. "Г. Р." № *, чрез адв. С.

Т., сумата от по 16 500 лв. /шестнадесет хиляди и петстотин лева/, направени 1 разноски по делото пред първата инстанция.

Решението е постановено при участието на М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. "Св. Кн. Б" № ***, вх. *, ет. *, ап. * като трето лице - помагач на страната на ответника.

С определение №366 от 31.05.2023 г.,постановено по т.д.№158/2022 г. по описа на ОС-С. З.,е осъдено на основание чл.248 от ГПК ответното застрахователно дружество да заплати на адв. С. Т. от АК-С. З. възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 11 060 лв.Това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на “ЗАД ДБ **”АД-гр.С. с ЕИК ********* и третото лице-помагач М. С. Г. с ЕГН *********,с които горното съдебно решение се обжалва частично.

С въззивната жалба на “ЗАД ДБ **”АД-гр.С. с ЕИК

*********,подадена чрез упълномощения юрисконсулт И. С.,решение №103 от 24.03.2023 г.,постановено по т.д.№158/2022 г. по описа на ОС-С. З.,се обжалва в следните части:в частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено /като ответник/ да заплати на ищцата А. И. Т. обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 100 000 лв. до пълния присъден размер от 200 000 лв.;в частта,с която същото дружество е осъдено да заплати на ищеца Д. Т. К. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 100 000 лв. до присъдения размер от 200 000 лв.,както и в частите на присъденото адвокатско възнаграждение и присъдените разноски за обжалваната част на иска.

Дружеството-жалбоподател поддържа,че в обжалваните от него части първоинстанционното решение е неправилно,поради допуснати съществени процесуални нарушения,нарушения на материалния закон,както и поради необоснованост.С жалбата представя платежни нареждания за общата сума от 229 630,72 лв.,като твърди,че тя включва по 100 000 лв.-главница за неимуществени вреди за всеки от ищците и по 14 815 лв.-законна лихва върху главницата от 25.11.2021 г. до 25.04.2023 г.Заявява,че тези суми са изплатени на ищците и са справедливо обещетение за неимуществени вреди,поради което смята,ме е изпълнил законоустановеното си задължение,като е обезщетил изцяло ищците.Счита още,че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в присъдените от 2 първоинстанционния съд размери и в тази връзка поддържа довода,че съдът е приложил неправилно материалния закон-чл.52 от ЗЗД,като е присъдил обезщетения в завишен размер.Според дружествотожалбоподател,присъдената на всеки от ищците сума от по 200 000 лв. е прекомерно завишена и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии,запълващи със съдържание понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Твърди още,че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон,като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,а тези на които се е позовал в решението си,е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцовата страна,като е игнорирал изцяло установените по делото обстоятелства.Поддържа и твърдението,че първоинстанционният съд не е отчел наличието на процент на съпричиняване за настъпването на процесното ПТП от страна на загиналата дъщеря на ищците-М. К.а.Подробни доводи за обосноваване на тези твърдения дружеството-жалбоподател излага в жалбата си.

Моли,въз основа на всички доводи,да бъде отменено решението на ОС-С. З. като неправилно и необосновано в обжалваните му части и вместо него да се постанови решение,с което да бъдат отхвърлени предявените от А.

И. Т. и Д. Т. К. осъдителни искове за разликата над по 100 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва.В условията на евентуалност,дружеството-жалбоподател моли да бъда намален размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди,както и да се намалят съответните размери на присъдените разноски,включително адвокатско възнаграждение и държавна такса,като се отчете завишения размер и наличието на съпричиняване от страна на М. К.а.Моли да му се присъдят разноските,направени в настоящото въззивно производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,както и разноските,направени от дружеството в рамките на първоинстанционното производство.

От насрещната по тази жалба страна-ищците в първоинстанционното производство А. И. Т. и Д. Т. К. е подаден писмен отговор с вх.№6975 от 02.06.2023 г.,чрез общия им пълномощник адв. С. Т.,в който е изложено становището,че същата жалба е допустима,но по същество е неоснователна,а са неоснователни и поддържаните в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение за прекомерност на присъденото 3 застрахователно обезщетение,за нарушение на процесуалния закон и неотчитане на процент съпричиняване за настъпване на процесното ПТП от страна на пострадалата М. К.а..Подробни аргументи в тази насока са изложени в отговора и въз основа на тях двамата въззиваеми молят да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователното дружество част.В отговора е заявено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна защита.

В същият отговор са заявени и нови описани там обстоятелства,за които се твърди,че са възникнали след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд и че се изразяват в продължаващо ускорено влошаване на здравословното състояние на ищцата А. Т. вследствие претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М..В тази връзка към горния отговор са приложени писмени доказателства,приети по делото с протоколно определение от 04.10.2023 г.

С въззивната жалба на М. С. Г.-трето лице-помагач на страната на ответника,подадена чрез пълномощника му адв. А. М.,първоинстанционното решение на ОС-С. З. се обжалва в частта,с която са присъдени в полза на ищците застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им М.,за разликата над сумата от по 90 000 лв. до присъдения размер от по 200 000 лв.В така обжалваната част третото лице-помагач счита,че първоинстанционното решение е неправилнопостановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон,като също така е необосновано.Поддържа становището,че ОС-С. З. неправилно е определил един изключително завишен размер на дължащото се на ищците обезщетение-по 300 000 лв. на всеки от тях,който не съответства на събраните в хода на производството доказателства,на трайно установената съдебна практика и на съществуващата социално-икономическа обстановка в страната,с което неправилно съдът е приложил принципа за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди и е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД.Подробни аргументи за обосноваване на това становище третото лице-помагач излага в жалбата си.Поддържа и аргумента,че съдът е допуснал процесуално нарушение,кредитирайки показанията на вещото лице,изготвило приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,тъй като се е установило по 4 делото,че вещото лице-психолог е направило множество заключения и е поставило диагнози,които няма компетенциите да постави.Излага още и оплакването,че при определяне размера на обезщетението съдът е кредитирал редица твърдения на ищците за влошаване на здравословното им състояние,които не са доказани по никакъв начин и не се намират в причинна връзка с процесното ПТП.По-подробни аргументи по повод на това оплакване се съдържат в т.2-ра от раздел I-ви на жалбата,подадена от третото лицепомагач.Същото счита още,че напълно необосновано съдът е кредитирал като последица от ПТП болките в краката и при двамата ищци,както и загубата на слух с едното ухо от ищцата К.а,без да има и едно доказателство в тази насока,като се изключат свидетелските показания.Намира,че по никакъв начин не се установява такива заболявания да са налице при ищците,а още по-малко те да се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП.Подробни аргументи в тази насока излага в раздел I,т.3-та от жалбата си,а в т.4-та от същия раздел са развити аргументи за обосноваване на становището,че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за търпените от ищците неимуществени вреди е в разрез със съдебната практика.В раздел II-ри от жалбата си,третото лице-помагач М. Г.,чрез пълномощника си адв. М.,излага аргументи за неправилност на извода на първоинстанционния съд,че са неоснователни направените от същото лице и от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. К.а.Счита за безспорно установено по делото наличието на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат,който принос се изразява в това,че пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан и се е качила на МПС с водач,който не е имал свидетелство за правоуправление,като по този начин сама се е поставила в опасност.Според третото лице-помагач окръжният съд,игнорирайки установени по делото и описани в раздел II,т.2 от въззивната жалба факти,неоснователно не е уважил направеното възражение за съпричиняване и е допуснал нарушение на процесуалните правила,тъй като е постановил решение,без да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да субсумира установените от тях факти под релевантната правна норма.В жалбата си третото лице-помагач излага и своето становище,че справедливия размер на обезщетението,което следва да се определи в полза на ищците е 150 000 лв. За всеки от тях,който размер да бъде редуциран с 40 % съпричиняване 5 от страна на пострадалата с оглед основателността на наведените възражения за съпричиняване.Именно поради това заявява,че обжалва решението на ОСС. З. за разликата над 90 000 лв. до присъдените 200 000 лв. за всеки от ищците.

И въз основа на изложените в жалбата му доводи и обстоятелства,третото лице-помагач М. Г. моли първоинстанционното решение на ОС-С. З. да бъде отменено в частта,с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците разликата над 90 000 лв. До присъдените 200 000 лв. за всеки от тях-частична претенция от общо дължимите им по 300 000 лв. за всеки от тях,представляващи обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания,в качеството им на законни наследници на дъщеря им М. Д. К.,починала вследствие на ПТП,настъпило на 12.08.2021 г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,като бъдат отхвърлени исковете в тази им част.Моли да бъде отменено решението и в частта за разноските,като бъдат редуцирани същите с оглед отхвърлената част от исковете.