Решение № 123 от 15.06.2020, Районен съд - Сливница

Р Е Ш

Е Н И Е №

123 гр. Сливница, 15.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.

№ 330 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.А.,

ЕГН **********, подадена срещу наказателно постановление № 17-0344-000258 от 12.04.2017 г., издадено от Е. С. С. на длъжност ВПД началник РУП към ОДМВР София, РУ – С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева, за това, че не носи контролен талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети и общо 6 контролни точки.

С жалбата се обжалва постановлението по основание и размер на наложените санкции, като се излага следното:

Твърди се, че фактическите констатации, изложени в АУАН и тези в обжалваното наказателното постановление не отговорят на действителните такива. Твърди се, че на посочената в постановлението дата жалбоподателят управлявал процесното МПС като не бил нарушавал правилата на ЗДвП и бил с поставен предпазен колан докато го управлявал. Твърди се още, че свалил предпазния колан едва след като бил спрян за проверка от контролните органи, за да може да извади документите си.

По отношение на второто нарушение, за което е санкциониран, счита, че отговорността му е ангажирана незаконосъобразно, поради факта, че управлявал процесното МПС с обжалвано наказателно постановление, което по силата на чл. 137, ал. 8 ЗДвП замества контролния талон за един месец след влизането му в сила, съответно на решението или определението на съда при обжалване.

Отделно от така наведените твърдения и възражения жалбоподателят поддържа, че поради лаконичното описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, както и поради това, че не са посочени такива обуславящи обективните елементи от състава им е налице съществено нарушение на законовите изисквания за съдържание на правоохранителния акт, като последното е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че са допуснати и съществени нарушения на чл. 42, т. 5 ЗАНН, поради това, че в издадения АУАН единствената разпоредба на закона, която била посочена като нарушена , била тази на чл.137а, ал. 1 ЗДвП, а за пръв път в наказателното постановление нарушението било квалифицирано и като нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита за незаконосъобразно атакуваното с настоящата жалба наказателно постановление и в частта, в която на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки. Поддържа, че отнемането на контролни точки е последица от нарушение на посочения нормативен акт, в случая ЗДвП, който фигурира в списъка на наредбата. Твърди, че в конкретния случай АНО не е посочил основанието за отнемането контролните точки, а именно конкретната разпоредба от Наредбата.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото на 09.08.2017г. от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. С.

С. от САК, е постъпило писмено становище с приложено към същото пълномощно, с което се излагат съображения за недоказаност на нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят. Счита, че по отношение на първото от тях, нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП са налице съществени процесуални нарушения, поради това, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочено от коя категория е управляваното от жалбоподателя МПС, поради което поддържа, че не е налице пълно и точно описание на нарушението, каквото е изискването на разпоредбата по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Въззиваемата страна- РУ – С., редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Решение № 84 от 22.01.2019 г. по НАХД № 430/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, съдът е отменил атакуваното наказателно постановление поради липса на доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Решението е обжалвано от въззиваемата страна, като към жалбата са били приложени и съответните доказателства, удостоверяващи компетентността на органите, взели участие в административнонаказателното производство, които доказателства са били приети от касационната инстанция на основание чл. 219 АПК и които са послужили за основание на същата да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на РС- гр. Сливница.

След връщане на делото за ново разглеждане въззивният съд проведе съдебно следствие по правилата чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 276 и сл. НПК, в хода на което се установи следната фактическа обстановка:

На 08.04.2017 г., около 01.00 часа, жалбоподателят В.Г.А. се намирал в гр. Б., бул. „Е.“, като се движел с управлявания от него лек автомобил марка „Ш.“, модел „Б.“, с рег. № …, черен на цвят, държава Б., собственост на С. Н. Ч., ЕГН **********,*** към ул. „В.“, като бил без поставен предпазен колан, с който автомобилът разполагал. Наред с това водачът не носел в себе си и контрония талон към свидетелството за управление на МПС.

По същото време на смяна, изпълнявайки задълженията си по спазване на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, били свидетелите полицейски служители към РУ-С.- А.Л.М., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР С., РУ – С., назначен със Заповед № 517з-1403 от 10.05.2016 г. на директора на ОДМВР София, и свидетелят В.Е.М., които забелязали, че водачът е без поставен предпазен колан и спрели автомобила за проверка. В хода на проверката, освен установеното нарушение, че жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ш.“, модел „Б.“, с рег. № … без поставен обезопасителен колан с какъвто автомобилът е бил оборудван фабрично, свидетелите установили, че А. не носи и контролен талон към СУМП.

За констатираните нарушения свидетелят А.Л.М. – мл. автоконтрольор при ОДМВР С., РУ – С., в присъствието на В.Е.М., свидетел при установяване на нарушението, издал на жалбоподателя АУАН бл. № 871729, като посочил в същия недвусмислено както фактите, касаещи извършените нарушения, така и нарушените правни норми, а именно- чл. 137а, ал.

1 ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал като отбелязал, че има възражение.

Въз основа на така съставения АУАН, на

12.04.2017 г. Е. С., на длъжност ВПД началник РУП към ОДМВР- София, РУ- С.(упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, назначен на длъжността със Заповед № 8121к-2205/08.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи), издал наказателно постановление №17-0344-000258, като със същото, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лв., за това, че на 08.04.2017г., около 01.00 ч., в гр. Божурище, по бул.

„Европа“, с посока на движение, от ул. „Иван Вазов“ към ул. „Витоша“, управлявал лек автомобил „…“ с рег. №…“, черен на цвят, собственост на С. Н. Ч.-********** без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, с което деяние нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, а именно- като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 I N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. На основание чл. 53 ЗАНН и чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя било наложено и административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лв., за това, че не носи и контролен талон към СУМП, с което деяние виновно нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя били отнети и 6 контролни точки.

Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят многократно е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като повечето от наложените му наказания „Глоба“ са били заплатени. Видно от справката е, че последното НП (преди процесното) е за нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като същото му било връчено на 21.10.2016 г., влязло е в законна сила на 31.10.2016 г. и наложените административни наказания „Глоба“ в общ размер на 30,00 лв. са били заплатени.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН бл. № 871729/08.04.2017 г.; справка за нарушител/водач; Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-2205/08.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 517з-1403 от 10.05.2016 г. на директора на ОДМВР С.; акт за встъпване в длъжност от 10.06.2016 г. за Е. С.в и акт за встъпване в длъжност от 17.05.2016 г. за А.М., гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Л.М. – мл. автоконтрольор при ОДМВР С., РУ – С. и В.Е.М.,*** свидетел при съставянето на АУАН.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът даде вяра и на показанията на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на делото.

По отношение на така описаната фактическа обстановка не са налице никакви противоречия в доказателствената съвкупност и същите позволяват по един категоричен и несъмнен начин да се приеме същата за установена, поради което съдебният състав счита, че не се налага подробен анализ на доказателствата по делото и да се посочва кои факти от кои доказателствени източници се установяват – по е аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, приложима на осн. чл. 84 ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В настоящия случай съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН.

В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. В АУАН и НП е отразена непротиворечиво счетената за нарушена законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Разпечатката съдържа 47 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2c2af20-27d7-4fb2-998b-ee0536ace9dc