Решение № 243 от 21.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 243

21.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

5-ти наказателен

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова

Апелативна прокуратура - София

Емил Велков Петров (АП-София) като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за възобновяване № 20201000600722 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения С. И. Д. , подадено чрез процесуалния му представител- адв. В. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 20343/2014 г. на Районен съд – София, НО, 110-ти състав и отмяна на постановената по него присъда от 02.11.2016г., потвърдена с решение № 759/30.09.2019г., по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС, НО, VІ-ти въззивен състав.

В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Сочи се, че за да обоснове извода си, че сключения от С. Д. предварителен договор с Г. П. съставлява измама, съдът неправилно е приел, че Д. не може да се задължи по този договор, тъй като вече е бил поел задължение по сключен по-рано предварителен договор между него и свидетелите П., М. и М.. Това схващане, според молителя, било погрешно, доколкото съществуването на вече сключен предварителен договор за покупко-продажба, макар да е обвързвало „Ориел“ ЕООД и „Прима СД“ ЕООД, респективно Д. като техен представител с облигационното задължение на по-късен етап да прехвърлят имота, не ги е поставило в невъзможност да 1 извършват каквито и да е действия с този имот, включително да поемат нови задължения във връзка с него. Независимо от наличието на два предварителни договора за един и същ имот, преценката по кой от тях ще изпълни задължението за прехвърляне на собствеността и по кой ще наруши същото това задължение принадлежала единствено на собственика. В тази връзка, в договорите имало предвидени клаузи и свързаните с тях гражданско-правни последици при неизпълнение на поетото задължение. Без отговор от решаващите съдебни инстанции е останал въпроса, защо при съществуването на два сключени предварителни договора за един и същ имот, обвинението и съдът приемат, че е липсвало намерени у С. Д. да се задължи да прехвърли правото на собственост именно по втория предварителен договор, а не по първия. Изцяло били игнорирани и дадените от подсъдимия Д. обяснения в хода на въззивното производство. В този смисъл се поддържа, че и двете инстанции по фактите са нарушили задължението си да изградят вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, с което съществено е нарушен чл. 14, ал. 1 от НПК, както и не са положили нужните усилия за разкриване на обективната истина- нарушение по чл. 13, ал.1 от НПК. Сочи се още, че като е основал извода си за виновността на подсъдимия върху предположението, че не е съществувала правна възможност Д. да се задължи по сключения с Г. П. предварителен договор, СГС напълно бил игнорирал всички доказателства, установяващи, че невъзможността Д. да сключи окончателен договор за покупко-продажба с П. е последваща и е възникнала не по негова вина. По делото били налични множество писмени доказателства, установяващи възникнал в края на 2012г. сериозен проблем между представляваните от С. Д. дружества и дружествата „Хофу“ ООД, наето да проектира и построи жилищна сграда в кв.

„Драгалевци“ и „Армстройинвест“ ЕООД, наето да осъществява строителен надзор върху изпълнението на „Хофу“ ООД. Причина за този проблем било построяването на конструкцията на сградата в нарушение на изготвения проект- съществено изменение в изпълнението на покривната конструкция.

Изтъква се, че по делото са налични редица документи в тази насока, като се акцентира на писмо на началника на РДНСК София, съгласно което строежът е изпълнен при съществени изменения от одобрения инвестиционен проект и представлява незаконен строеж. Тези обстоятелства са подробно изследвани и 2 установени, както от ДНСК и Столична община, така и от няколко състава на граждански и наказателни съдилища, като по категоричен начин е изяснено, че макар и действително Д. да е поел към Г. П. договорно задължение, не го е изпълнил по независещи от него причини. В този смисъл се поддържа, че не са налице доказателства, установяващи извършени от С. Д. действия спрямо Г. П., както преди 18.06, така и до 22.06.2012г., с които той да е бил въведен в заблуждение и това да го е мотивирало да направи имуществено разпореждане, като заплати последователно сумите по договора за депозит и предварителния договор за покупко-продажба. Вън от горното се сочи наличието на допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Според молителя нарушението на материалния закон се състои в това, че е осъден без да е извършил престъплението, както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на наложеното наказание се настоява, че не са били отчетени в достатъчна степен многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, включително факта, че страните и по двата предварителни договора са получили и реализирали в пълнота гражданско-правна защита на своите интереси, както и изключително дългия изминал период на наказателното производство. В заключение се поддържа искане за възобновяване на производството по НОХД № 20343/2014г. на СРС и отмяна на постановената по него осъдителна присъда спрямо С. Д..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитникадв. В. Т.. Последният поддържа подаденото искане по подробно изложените в него съображения. Счита, че инстанциите по същество неправилно са ценили значението на предварителния договор, имащ облигационен характер, като в тази връзка съконтрахента, какъвто се явява доверителят му, не губи собствеността и има възможност да сключва не само един, но и повече предварителни договори. На свой ред посочва, че в съдържанието на предварителните договори изрично е предвидена клауза за неустойка, ако някоя от страните се откаже от договора, или имотът се прехвърли на трето лице. Защитата поддържа, че и двете инстанции по фактите са игнорирали многобройните доказателствени материали, сочещи, че съконтрахентите по първия предварителен договор са прекратили отношенията си, поради 3 невъзможност за реконструкция на апартамента от таванско помещение в ателие. Набляга и на обстоятелството, че именно този предварителен договор е бил обявен от съда за окончателен, като факта, че впоследствие свидетелят Г. П. не придобива собствеността, се дължи на неговото поведение, доколкото не е изплатил разликата в цената. Поради което, същият този договор е обезсилен от съда. В този смисъл, счита, че фактите, описани в обвинителния акт и в актовете на инстанциите по същество, дават параметрите на предварителен договор по смисъла на ЗЗД, осъществен по закон, като на практика подзащитният му е признат за виновен за едни гражданско-правни взаимоотношения между страните. В заключение настоява за възобновяване на производството и отмяна на постановените съдебни актове.

Осъденият Д., в лична защита, поддържа казаното от защитата си. В предоставената му последна дума, моли за възобновяване на производството с отмяна на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на САП , изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че мотивите и на двата съдебни акта подробно и изчерпателно описват съставомерността на деянието, за което е осъден подсъдимият, с оглед което моли искането да бъде оставено без уважение.

Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 02.11.2016г., постановена по НОХД № 20343/2014г. на РС- София, НО, 110-ти състав, С. И. Д. е бил признат за виновен за това, че за времето от 18.06.2012г. до 22.06.2012г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. Л.

П. заблуждението, че ще му прехвърли собствеността върху ап.2, находящ се в гр. ***, кв. ***, УПИ VІ-1544, кв. ***, вх. *, ет.* и с това му причинил имотна вреда в големи размери- 28 960 лева- престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр.1 от НК, като на основание цитираните разпоредби и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано след влизане на присъдата в сила.

4

С Решение от 30.09.2019 г. по ВНОХД №2162/2018г., Софийски градски съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК.

Апелативен съд- София, намира, че изложените в искането на осъдения възраженията срещу постановената присъда на СРС и решението на СГС, с което същата изцяло е потвърдена, не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като служебно констатира съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, неотстранимо в тази инстанция, което налага възобновяване на производството по делото, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК присъдата съставлява безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са последователни и логически свързани. На свой ред, между мотивите и диспозитивът не може да съществува противоречие, включително и по отношение размера на наложената санкция. В конкретния случай не е налице такова единство по отношение на размера на наказанието „лишаване от свобода“ за извършеното деяние по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр.1 от НК, доколкото с диспозитива на присъдата, съдът е определил наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“, а в мотивите към съдебния акт, излагайки съображенията си относно размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, първоинстанционният съд, от една страна е приел, че същото следва да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК под най-ниския предел, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Същевременно, само няколко изречения по-надолу, съдът е посочил, 5 че така индивидуализираното в размер на година наказание „лишаване от свобода“ ще съдейства успешно за реализиране на целите на наказанието. В този си вид, съдебния акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната воля на съда относно размера на наказанието, с което изискването за логическа цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. Нещо повече, за да определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, районният съд не е изложил мотиви, защо приема, че в случая и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че липсват еднозначни аргументи какво наказание е определил съда и на какво основание, като се поставя под съмнение действителната воля на съда по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – дали да се наложи 8 месеца, посочено в диспозитива на присъдата или 1 година „лишаване от свобода“, по аргументи от мотивите към присъдата. Въпреки това, ако съдът беше изложил съображения защо и най- лекото предвидено за съответния вид престъпление наказание /законодателят е предвидил наказание ЛС от 1 до 8 години/ се явява несъразмерно тежко, настоящият състав би могъл да приеме изтъкнатото противоречие за техническа грешка. Но липсват ясно изложени съображения на съда, както относно размера на наказанието ЛС, така и защо наказанието е определено под най-ниския предел по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.