Решение № 663 от 26.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120100594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е образувано по жалбата на В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. *** и Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. ***, съдебен адрес за двамата адв. А. И. Ж. гр. С., ул. *** като наследници на К. Х. П., срещу Решение № 145-О0/10.01.2023г. на ОСЗ – С., с което и Решение № 7200О от 10.01.2023г. на ОСЗ – С., по преписка № 2680/2000г., двете постановени на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ.

В жалбата се сочи, че актовете са неправилни и незаконосъобразни и се иска тяхната отмяна. Искането е обосновано с твърдението, че е налице несъотвествие между признатото и полученото обезщетение, че не са посочени земеделските земи, за които се предлага обезщетение, както и че са обезщетени със земя в друго населено място, извън землището, в което е имотът за който им се предоставя обезщетението.

В законоустановения срок, административния орган не е взел становище по жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. А. Ж., който поддържа жалбата. Заявява, че са налице постановени съдебни решения, по силата на които е възстановено правото на собственост по отношение на имотите, за които им е предоставено обезщетение, поради което жалбоподателите нямат претенция за парично обезщетение.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Общинска служба “Земеделие” – С. не взема становище.

Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от активно легитимирани лица, депозирана в установения 14 дневен срок по чл.149 АПК, видно от представените доказателства за връчване.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че жалбоподателите са наследници на К. Х. П., респ. негови дъщеря и внук.

Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – С., с Решение № 1450 – О от 10.01.2023г., издадено на основание чл.27а ППЗСПЗЗ по преписка № 2680 от 06.01.2000г. се обезщетяват наследниците на К. Х. П., чрез предоставяне в собственост на 4.991 дка земеделски земи на обща стойност 2196 (две хиляди сто деветдесет и шест) лв., съгласно 1 план за обезщетяване в землището на гр. С., ЕКАТТЕ ***, община С., а именно с 4.991 дка (четири дка деветстотин деветдесет и един кв.м.) на стойност 2196 (две хиляди сто деветдесет и шест) лв. от поземлен имот от ОПФ № *** по плана за обезщетяване представляваща ПАСИЩЕ С ХРАСТИ, пета категория, местност “***”, при граници (съседи): ***, ***, ***, ***.

С Решение № 7200-О от 10.01.2023г., издадено на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ по преписка № 2680 от 06.01.2000г., се обезщетяват наследниците на К. Х. П., чрез предоставяне в собственост на 5.438 дка земеделски земи на обща стойност 2561 (две хиляди петстотин шестдесет и един) лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р. г., ЕКАТТЕ ***, община С., а именно с 5.438 дка (пет дка четиристотин тридесет и осем кв.м.) на стойност 2561 (две хиляди петстотин шестдесет и един) лв. от поземлен имот от ОПФ № *** по плана за обезщетяване, представляващ ИЗ.ОРНА ЗЕМЯ, пета категория, местност “***”, при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, *** Видно от съдържанието им, двете решения са постановени на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, въз основа на решения № 2680 от 06.01.2000г. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и Решение № 6С от 17.01.2005г. по чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване по чл.19, ал.18 ППЗСПЗЗ по преписка № 2680 от 06.01.2000г., за които няма данни по делото да са били атакувани, респ. прогласени за нищожни или отменени като незаконосъобразни.

С решение № 5Ч от 17.01.2005г. на ОСГ – С., на наследниците на К. Х. П. е определено обезщетение със земя на стойност 4557 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 2452 лв. Номерът на решението очевидно е бил неправилно цитиран в обжалваните в настоящото производство решения като вместо “5Ч” е посочен като “6С”, което недвусмислено личи от размерът на земеделската земи, с които жалбоподателите са били обезщетени, доколкото техния сбор кореспондира изцяло на този посочен в Решение № 5Ч от 17.01.2005г.

По делото е била служебно допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса, дали стойността на имотите с признато и невъзстановено право на собственост е еквивалентна с тази на имотите, които са предоставени като обезщетение.

Експертизата не е била изготвена, поради невнасяне на депозит от страна на ответника.

При така установените факти, съдът приема, че издадените административни актове са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Съгласно чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.

Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С това решение по чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното производство, което представлява сложен фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта.

Първото решение по реда на чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ е с предмет признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност. След постановяването му, заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване със земя или с поименни компенсационни бонове.

С последващото издадено решение по чл.19, ал.17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –С., се определя начина на обезщетение - със земеделска земя на стойност 4757 лв. и поименни компенсационни бонове на стойност 2452 лв.

В настоящото производство следва да бъде установено съответствието на цената на съответната земеделска земя, определена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за земеделските земи. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт съдът следва да прецени само дали общинската служба по земеделие се е съобразила със законодателно регламентираните изисквания. При императивна законова уредба относно оценяването, недопустимо е оценката да се определи по други критерии, каквито са доводите и исканията на жалбоподателя, в т.ч. отдалечеността му от землището на гр. Ч.. На административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито ответната администрация, нито съдът може да приложи друг начин за определяне на оценката извън установения със закона.

С §1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски земи" 2 като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ са равни.

В случая въпреки възложената му в процеса доказателствена тежест административния орган не ангажира доказателства в подкрепа на това, че при определяне размера на дължимото обезщетение се е съобразил със законодателно регламентираните изисквания и е налице съответствие между размера на имотите, за които е признато правото на собственост и тези, с които жалбоподателите са обезщетени по силата на обжалваните решения. Въпреки служебно допуснатата от съда експертиза в тази насока, ответникът не е внесъл депозит, като с процесуалното си поведение сам се е лишил от възможността да докаже наличието на фактическите основания за издаване на оспорените актове, респективно тяхната законосъобразност.

По изложените съображения, обжалваните решения следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Що се отнася до изложените от пълномощника на жалбоподателите доводи относно наличието на решения, по силата на които им е възстановено правото на собственост върху процесните имоти то същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като стоят извън предмета на настоящото производство.

По разноските

С оглед изхода от производството, на основание чл.143, ал.1 АПК, в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт следва да се възложат сторените от жалбоподателите разноски по делото. По делото са представени договори за правна помощ и съдействие от 27.03.2024г., сключени между жалбоподателите и адв. Ж., за депозиране на жалба и осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 594/2024г., срещу уговорено възнаграждение платимо по банков път в размер на 1200 лв. от всеки един от жалбоподателите. Заплащането на така уговорените адвокатски възнаграждения се удостоверява от представената по делото вноска бележка от 02.04.2024г. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящия съдебен състав намира за основателно.

Съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 и на актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на това задължително за съдилищата на основание чл.633 ГПК решение. С посоченото решение е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед така даденото задължително тълкуване при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.

5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правноразрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност привсекиотделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорнивъпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведенесъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата приупражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.Същият критерий е посочен и в Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 3