Определение № 11031 от 20.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11031 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20261100500857 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Постъпила е молба за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, от взискателя „Тайбрек Уинър“ ЕООД – ответник по жалбата на длъжника по изпълнението, чрез допълването му с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 204. 52 евро. В молбата се поддържа, че претендираните разноски са дължими с оглед изхода на спора и доказани по размер.

Ответникът по молбата – длъжник по изпълнението „Кредирект“ ЕООД оспорва молбата в писмен отговор. Поддържа, че в производството по чл. 435 ГПК не следва да се прилагат общите правила за разпределение на разноски и да се присъждат такива. При условията на евентуалност твърди, че при определяне на размера на претенидираното възнаграждение следва да бъдат съобразени мотивите на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С -438/22, съгласно които минималните размери по НМРАВ № 1/2004г. нямат задължителен характер, а могат да служат само за ориентир. Моли съда да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С постановеното по реда на чл. 435 ГПК решение по делото е оставена без уважение жалбата на длъжника „Кредирект“ ЕООД срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в уведомление изх. № 63752/04.11.2025г. по изп.д. № 20258510403202 по описа на ЧСИ М.П..

1

В конкретния казус ответникът по жалбата има право на разноски, тъй като обжалваният акт е отказ за прекратяване на производството и производството по обжалването му има характер на спорно, респ. отговорността за разноски следва да бъде разпределена по общите правила на чл. 78 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима нормата на чл. 81 ГПК, тъй като въпросът за наличие на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на соченото от длъжника основание е решен окончателно. Ето защо поддържаните в жалбата доводи, че общите правила за разпределение на отговорността за разноски са неприложими, са неоснователни.

С отговора на жалбата е направено своевременно искане за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществената правна защита и съдействие по депозиране на отговор на жалбата, като с представеното споразумение от 10.12.2025г. е доказано уговорено и заплатено такова в претендирания размер. Предвид изложеното, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в доказания размер от 204. 52 евро.

Евентуално поддържаното възражение в молбата по чл. 248 ГПК за приложение на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 не обуславя намаляване на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, ред. ДВ, бр. 17/26г., респ. не представлява мотивирано възражение за прекомерност по смисъла на цитираната норма. Претендираният и доказан размер на адвокатско възнаграждение е минималният по чл. 10, т. 5 от НМРАВ № 1/2004г.

Съгласно мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ № 1/20024г. минимални размери на адвокатски възнаграждения. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, формирана въз основа на цитираното решение на СЕС – така определение № 4089/17.09.2024г. по ч.гр.д. № 2974/2024г. на ВКС, ІV ГО; определение № 4888/29.10.2024г. по ч.гр.д. № 3551/2024г., в които се сочи, че посочените в НМРАВ № 1/2004г. размери на адвокатски възнаграждения не са задължителен критерий, но могат да служат като ориентир. В конкретния случай, при липса на мотивирано възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК извън мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/22 и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, неговия вид и извършените процесуални действия, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 5 от НМРАВ № 1/2004г. е в справедлив размер за този вид услуги при условията на свободно договаряне и следва да бъде присъден, както е поискан.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал.3 ГПК, решение рег. № 2

1511/06.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 857/2026г. на СГС, ІІІ Г състав, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на „Тайбрек Уинър“ ЕООД, ЕИК 205676689, на основание 78, ал. 3 ГПК, сумата 204. 52 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3