Определение № 2060 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2060 гр. Варна , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501234 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. от 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба № 280993/31.03.2021г. от „ Т.М. КОМЕРС" ЕООД с ЕИК 148060143, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос", ***, ет. 1, представлявано от управителя Цветомир Тодоров Ценов, чрез адвокат Р.Д. Д. от ВАК, срещу Решение № 260847 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2232/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 34 с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, ет. 1 , срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Княз Дондуков“, № 19, ет. 2 , иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.

3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 772.32 лева, претендирана като имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба под формата на удръжка от трудовото възнаграждение на Петър Красимиров Машев с ЕГН ***, вноска за месец февруари и март 2015г., всяка от по 386.16 лева, причинена в резултат от неправомерно поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД (праводател на ответника), изразяващо се в извършване на действия по продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№ 637/2011г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 при КЧСИ, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на ВРС, 25-ти състав, въпреки знанието, че Петър Красимиров Машев не е титуляр на задължения по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.

417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, и е предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано в полза на ищеца „Т.М. Комерс“ ЕООД с договор за покупка и прехвърляне на вземане 1

/цесия/ от 11.09.2019 г.

Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно и необосновано. Счита, че като е приел, че взискателят по изпълнителното дело е прилагал допустим изпълнителен способ за събиране на удостоверено с изпълнително основание задължение, съдът е отказал изобщо да разсъждава върху съответствието на извършеното деяние с „добрите нрави" и добросъвестността, при незачитане на фактическия състав от правилото на чл. 3 от ГПК. Предвид това намира, че РС Варна му е отказал гарантираното право на разглеждане и разрешаване на подадената от него молба за защита на имуществени права.

Намира, че съдът е допуснал класическа логическа грешка, като е подменил тезиса, че деянието противоречи или не на „добрите нрави" и „добросъвестността", с тезис за съществуването на материалното право, което е предмет на принудително изпълнение, като тази замяна прави решението очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Сочи, че няколкократно е заявил, че не оспорва установеността на вземането на кредитора към него, както и законосъобразността на изпълнението. Въпреки това намира, че знанието на взискателя от определен момент нататък, че длъжникът никога не се е задължавал, прави упражняването на процесуалното право неотговарящо на „добрите нрави" и „добросъвестността", което е достатъчно, съобразно правилото на чл. 3 от ГПК, да бъде окачествено деянието /продължаването на изпълнението/ като укоримо, при това без да е налице каквото и да било преклудирано възражение.

Предвид изложеното във въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД твърди, че така постановеното решение на РС Варна е правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Сочи, че доколкото се твърди наличие на деликтен фактически състав в поведението на дружеството, то в тежест на ищеца е било да установи противоправност в това поведение. Също така ищецът е следвало да установи причинените му вреди, както и причнно-следствената връзка между тях и деянието.

Въззиваемата страна намира, че по делото недоказано е останало твърдението на ищеца, че поведението на служителите на дружеството е противоправно. Недоказана според въззиваемото дружество е и причинноследствената връзка между действията на служителите и вредата за ищеца. В подкрепа на тези си твърдения развива подробни съображения, насочени към поведението на страните във воденото между тях заповедно производство, както и правата които страните са имали и са можели да реализират.

2

Намира, че доколкото цедентът на ищцовото дружество е проявил небрежност в защита на правата и интересите си в заповедното производство, то предявяване на иск с правно основание чл. 3 от ГПК и уважаване на същия би довело до заобикаляне на преклузивните срокове, предвидени в глава 37 от ГПК.

Предвид изложеното, въззиваемото дружество моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, като претендира и присъждане на сторените разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба № 280993/31.03.2021г. от „Т.М. КОМЕРС" ЕООД с ЕИК 148060143, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос", ***, ет. 1, представлявано от управителя Цветомир Тодоров Ценов, чрез адвокат Р.Д. Д. от ВАК, срещу Решение № № 260847 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д.

№ 2232/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 34 с-в.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1234/2021 г. на ВОС за 29.09.2021 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от депозирания отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3