Определение № 196 от 23.02.2026, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Карлово, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101882 по описа за 2025 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.2, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, предявен от С. Д. С., ЕГН: **********, от *** чрез адв. П. К. против ОБЩИНА КАРЛОВО, БУЛСТАТ/ЕИК: 000471365, адрес: гр. ***, представлявана от кмета Е. К..

Ищцата твърди, че била собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. номер ******, рама № ******************************, регистриран в масивите на ОД на МВР Пловдив, отдел „Пътна полиция“.

На 08.04.2021 г. продала лекия си автомобил в Италия на лицето М.М., за което им бил съставен съответният Договор за продажба, съгласно Публичния регистър на моторните превозни средства и на Областното управление на гр. Р.И(приложен) и му бил издаден нов италиански регистрационен номер – *******. С оглед продажбата от нейна страна на лекия й автомобил в Италия, същият бил спрян от движение със съответното заявление с основание – ИЗНОС КЪМ ДЪРЖАВА ОТ ЕС, като му бил определен и ид. Код на документа *************, т.е. следвало да е бил отписан от масивите на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив, както и от масивите на ответника Община Карлово, Дирекция „Местни данъци и такси“, съобразно изискванията на ЗДвП с измененията от 2019 г.

Твърди, че вследствие на тази продажба на името на М.М. бил издаден Талон за движение съобразно Министерството на инфраструктурите и на 1 транспорта (Отдел устойчива мобилност на Република И.. В този Талон, л. 2ри, било посочено, че „Автомобилът е спрян от движение, поради окончателен износ в страна на членка на ЕС“ с предишен регистрационен номер в България **********и регистриран в И.на 08.04.2021 г. След регистрацията на процесния лек автомобил, новият му собственик М.М. плащал съответните данъци в И..

В края на месец септември 2025 г. ищцата получила Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ К.П. с рег. № ***, район на действие Окръжен съд Пловдив за това, че имало образувано изпълнително дело срещу нея № ************за сумата от 3299.77 лева, която следвало да плати на взискателя по изпълнителното дело Община Карлово. След получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Павлов и направена справка в Община Карлово, ищцата разбрала, че дължи данъци на продадения в И.от нея на 08.04.2021 г. лек автомобил, за периода от време 2021 г. – 2024 г., т. е. не била закрита партидата относно водещия се на нейно име до 08.04.2021 г. лек автомобил „Фолксваген“ с рег № ***. Тя останала изненадана, защото при продажбата на автомобила в И.й били казали, че съобразно служебната размяна на информация между Министерствата на вътрешните работи на И. и България, същият щял да бъде спрян от движение и щяло да бъде съобщено служебно на МВР в България за станалата промяна на собствеността, което било отбелязано и в Договора за продажба на този автомобил. В договора изрично било посочено, че автомобилът е спрян от движение и вече е с нов италиански регистрационен номер.

Ищцата твърди, че съобразно ЗДвП от 2019 г., след като автомобилът бъде спрян и отписан поради продажба в страна на ЕС, то автоматически се отписва собствеността и се закрива партидата в данъчната служба на съответната община, т. е. от датата на продажбата – 08.04.2021 г., автомобилът следвало да бъде отписан от масивите на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив – т. е. не следвало да плаща и данъци за него На следващо място, между България и И. имало сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на недвижими имоти и движими вещи, когато са предмет на сделка между двете държави. В този смисъл, след като данъците на продадения от нея лек автомобил „Фолксваген“ били плащани в И. от купувача за периода 08.04.2021 г. – 2024 г., то тя – 2 ищцата, не дължала данъци за този период. Счита, че не дължи процесната сума на ответника Община Карлово, поради неизпълнение на закона от негова страна и от страна на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив.

С оглед изложеното бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от общо 3299.77 лв., обективирана в Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №587-1 от 30.04.2025 г. издаден от Община Карлово, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1872/2025 г. по описа на ЧСИ К. П. , рег.

№***. Претендират се направените разноски по делото.

Ответната Община, чрез юрк. И. Д. намира иска за допустим, но неоснователен.

Действително, на 14.08.2018 г. ищцата станала собственик на описания в исковата молба автомобил, което било видно от Декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси за притежаван лек автомобил с вх. № 6604049604/14.04.2018 г. От момента на придобиването, регистрацията и пускането в движение на превозното средство, неговият собственик ставал част от съвкупност от правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата, в това число и в отношения за данък върху регистрирания автомобил. Данните за всяко едно регистрирано в Сектор „Пътна полиция“ превозно средство се получавали в съответната община от регистъра на пътни превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи.

Лек автомобил с рег. № *********, номер на двигател ************, номер на шаси: ***************, собственост на ищцата бил свален от информационния масив на МВР на 03.02.2025 год., за което и автоматично била подадена /Декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси за притежаван лек автомобил с вх. № 66040000936/03.02.2025 г.

Нормата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обвързвала дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрирало на името на неговия собственик. Това значело, че за всяко регистрирано превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България, собственикът му бил задължено за данъка лице, което изрично било посочено 3 и в чл. 53 от ЗМДТ. (Решение № 6699 от 07.05.2019 г. по адм. д. № 155 / 2018 на Върховния административен съд.)

Правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ, било правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за ищцата в качеството й на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, възникнало задължението за заплащане в законоустновения срок на данък върху превозното средство за процесния данъчен период.

Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които била прекратена регистрацията, данък не се дължал от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. След прекратяването на регистрацията отпадало и задължението за данъка. Това обстоятелство било израз на принципа по чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България.

В процесния случай датата на прекратяването на регистрацията била 03.02.2025 г., на която дата била подадена декларацията за закриването на данъчната партида за лекия автомобил, а данъчното задължение отпадало от 01.03.2025 г.

От друга страна, следвало да се има предвид, че както на национално ниво, така и на ниво общностно право била налице регулация на въпроса относно пререгистрацията на превозно средство в друга държава-членка. В чл.

5, параграф 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (Директива 1999/37/ЕО) било предвидено, че при пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. Тези органи изтегляли от употреба частта/ите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхранявали последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, уведомявали органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото изтегляне от употреба. Връщали изтегленото от употреба свидетелство за регистрация на 4 тези органи, ако последните направели такова искане до шест месеца от неговото изтегляне. Когато свидетелството за регистрация се състояло от части I и II и част II липсвала, компетентните органи в държавата-членка, където било направено искане за нова регистрация, можели да решат по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където превозното средство било регистрирано преди това, че подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка.

На национално ниво било предвидено, че регистрацията на превозно средство се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика; 2. служебно – чл. 18 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 186 от същата Наредба били изброени хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията, като в т. 1 на ал. 1 било посочено, че служебно прекратяване на регистрацията се извършва след уведомление от компетентен орган за регистрация на превозно средство в държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария.

От цитираните разпоредби на Директива 1999/37/ЕО и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. следвал еднозначният извод, че собственикът на превозно средство нямал задължение да подаде писмено заявление за прекратяване на регистрацията в Р. България в случай на пререгистрация в друга държавачленка, а прекратяването на регистрацията се извършвало служебно.

В случай на пререгистрация на лек автомобил с рег. *********** номер на двигател **************, номер на шаси: *******************, в Република И., за италианските компетентни органи възникнало задължение да изтеглят от употреба българското свидетелство за регистрация и да го съхраняват в предвидения срок, както и да уведомят за това българските компетентни органи. Смисълът на цитираните правни норми бил да се изключи възможността за едновременното съществуване на две регистрации на пътно и също превозно средство в различни държави-членки, тъй като основното предназначение на регистрацията на превозното средство било неговата идентификация. За тази цел в преамбюла на Директива 1999/37/ЕО 5 се посочвало, че следва да бъде установено тясно сътрудничество между държавите-членки на основата на ефективен обмен на информация. Отново в преамбюла на Директива 1999/37/ЕО било предвидено, че при нормативната регулация на регистрацията на превозни средства следва да се отчитат и приетите мерки от Общността за ефективно функциониране на вътрешния пазар, състоящ се от пространство без граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали било гарантирано.

В настоящия случай липсвали каквито и да било данни и съпътстващи документи за изпълнение на горецитираните норми на националното и общностното право и за датата на пререгистрацията на собствения на ищцата автомобил в Италия и изпълнение на законовите задължения на автомобилната администрация в Република И. и Република България.

Единствената категорично известна дата била тази на Декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси за притежаван лек автомобил с вх. № 66040000936/03.02.2025 г.

Предвид липсата на достатъчно основания и на доказателства в тази насока, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.