Определение № 25 от 22.01.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. ХАСКОВО, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

Г. К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20235600600773 по описа за 2023 година Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при РП-Хасково ,ТО – Харманли и по жалба на защитника на обвиняемия против определение №200 /27.11.2023 г., постановено по ЧНД № 580/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли, с което е отменено постановление от 12.10.2023 год. на прокурор от Районна прокуратура - Хасково, ТО - Харманли за прекратяване на наказателно производство по ДП № 573/2018 год. по описа на РУ Харманли.

В протеста се излагат доводи неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се ,че в част от мотивите към определението си районният съд единствено копирал изложението в прокурорското постановление

,без да обсъди фактите,установени при извършените допълнителни процесуално-следствени действия –разпити на свидетели, следствен експеримент и оглед на местопроизшествие . Необосновани били указанията на съда да се проведе нов разпит на св.К. В. ,въпреки че е разпитана на ДП пред съдия ,както и да се назначи допълнителна комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза,за да се доказват необосновани предположения или съмнения на съда ,което в случая не се доказвали. Районният съд, игнорирайки безспорно установените в делото факти проявил едностранчивост и непълнота на доказателствения анализ

. По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение.

Недоволен от определението на районния съд е останал и обвиняемият Г. К. Г., който чрез защитника си адв. Ч. го обжалва в срок. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания акт,като се 1 изразява несъгласие с изводите на районния съд за непълнота на доказателствата .Твърди се че от доказателствата по делото не можело да се заключи, че обвиняемият Г. е действал при или по повод изпълнение на трудовите му задължения.Проведените допълнително процесуални действия в т.ч. и следствен експеримент с участието на страните сочели на невъзможност за реално съприкосновение на обвиняемия с пострадалата.Допълнителните експертизи ,ценени като необходими от съда нямало да доведат до промяна в правната квалификация, а дадените указания на районния съд касаели събирането на невъзможни и неотносими доказателства. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно .

Пострадалата С. Т. и нейния повереник адв. Т. Н. не са взели отношение по постъпилия протест и частната жалба.

Съдът, като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 573/2018 год. по описа на РУ - Харманли, поддържаните в протеста и в жалбата доводи и изложените съображения в атакуваното определение, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 573/2018 год. по описа на РУ Харманли е образувано с постановление от 02.11.2018 год. за това, че на 02.11.2018 г. в град Х., обл. Х., е била причинена лека телесна повреда на ****** ******* - д-р С. И. Т.- ****** във „******* ********“ на МБАЛ Х., при и по повод изпълнение на функцията - чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК. В хода на воденото разследване с постановление от 04.07.2019 г. е привлечен като обвиняем Г. К. Г. за престъпление по чл.131 ал.2 т.3,вр.чл.130 ал.1 от НК . Извършени са множество действия по разследването - разпити на свидетели, разпит на свидетел пред съдия ,назначени и изготвени са заключения на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, комплексна съдебно - медицинска и психиатрична експертиза,като делото е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С постановление от 02.09.2022 г. прокурорът прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК –деянието не представлява престъпление,приемайки , че инкриминираният инцидент между лекарите възникнал без каквато и да е връзка със служебните им правомощия и задължения ,макар и на работното им място (в сградата на МБАЛ Х.), но в момент, в който те реално не са осъществявали служебна дейност ,както и между обвиняемия и пострадалата не бил доказан физически контакт по време на деянието. Срещу това прекратително постановление била подадена жалба от пострадалата С. Т. ,по повод на която 2 било образувано ЧНД№493/2022г. по описа на РС-Харманли и с постановеното по него определение, съдът отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство с указания за извършване на допълнителни процесуално- следствени действия по разследването - оглед на местопроизшествието и проверка на показанията на свидетеля очевидец К. В.

,целящи да установят къде се намира кафе-машината и вратите на отделенията. По протест на прокурора и жалба на обвиняемия Г. било образувано ВЧНД №101/2023г. по описа на ОС-Хасково .С определение от 02.03.2023г. състав на ОС-Хасково е потвърдил отменителното определение на районния съд , приемайки че не са извършени всички необходими действия по разследването ,и на свой ред давайки указания за изясняване на спорни според него обстоятелства . След връщане на делото на фазата на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие ,повторно разпитани като свидетели пострадалата С. Т. и свидетелите Г. Д. ,Н. Д. и М.

И.

,както и извършен следствен експеримент с участието на пострадалата,обвиняемия и статист на мястото на св.К. В . С постановление от 12.10.2023г. прокурорът прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК .

В обстоятелствената част на прокурорският акт са намерили отражение установените факти на основата на събраните писмени и гласни доказателства , направен е анализ на тези доказателства и следващите се от тях изводи ,при което представителят на държавното обвинение приел, че деянието не разкрива обективните и субективните признаци на престъпния състав по НК,по който се води разследването.

Недоволна от прекратителното постановление на прокурора, пострадалата С. Т. ,чрез повереника си адв.Т. Н. депозирала жалба пред РСХарманли, по която е постановено определението , предмет на настоящия втори по ред инстанционен контрол. С протестираното и обжалвано определение делото е върнато на прокурора за продължаване на действия по разследването. Според районния съд в хода на досъдебното производство не били извършени всички действия по разследването и в частност ,дадените от състав на ОС-Хасково указания . Поради това е дал указания за извършване на допълнителни процесуално - следствени действия съгласно НПК за пълно и всестранно разкриване на обективната истина.

Въззивният съд

,извършвайки на свой ред проверка за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление на прокурора и отменящото го определение , споделя изцяло приетата за установена от прокурора фактическа обстановка,от която се установява 3 следното:

Обвиняемият д-р Г. Г. и пострадалата д-р С. Т. работели на длъжност ***** – ****** в МБАЛ –Х. , първият в „***** * ******“, а втората във „****** *******“.Двете отделения на болничното заведение се намирали на втория етаж от сградата ,разположени едно срещу друго. На 02.11.2018 г. д-р Т. била на работа първа смяна, за времето от 07.30 ч. до 13.30 ч.Предишната нощ се водела на разположение по график за спешна помощ в болницата (******** на разположение) за времето от 19.30 ч. на 01.11.2018 г. до 07.30 ч. на 02.11.2018 г. В периода, когато се водела на разположение, около 07.00 ч. на 02.11.2018 г. д-р Т. била потърсена от дежурния лекар в спешна помощ за постъпило при тях лице - диабетик и гръдни болки.Понеже живеела в близост до болницата св. Т. отишла в спешна помощ, където установила, че се касае за **-годишен мъж, диабетик на инсулиново лечение с данни за кръвохрак и болка в гърдите.Извършила преглед със слушалка и установила находка за масивна пневмония,която изисквала спешна графия на бял дроб и хоспитализация. Св.Т. взела документите и заедно с пациента тръгнали към рентгеновото отделение на болницата. Решила да отиде лично , за да обясни спешността на случая .

На вратата на „Рентгеново отделение“ св.Т. била посрещната от дежурната рентгенова лаборантка, която й обяснила, че преди обед снимки се правят само и единствено от д-р Г. Г., ****** - ******. След това обяснение св. Т. с пациента отишли във ******* отделение,където настанила пациента в болничната стая и попълнила историята на заболяването, отразявайки обективен статус и анамнезата. В това време пристигнала свидетелката д-р Р.

Д., лекуващ лекар в сектора, на която св.Т. обяснила за случая, необходимостта от рентгенова снимка и назначаване на лечение. След това св.Т. се прибрала в кабинета си, преоблякла се в работно облекло и около 08.20 ч., отишла да си взема кафе от кафеавтомата, който се намирал на площадката,разположен вдясно от входната врата на Вътрешно отделение.

По същото това време в сградата на болницата в рентгеновото отделение се намирала свидетелката К. В. от гр. Х.,чието намерение било да се срещне с д-р Г. ,по повод бронхит на нейния внук. Вратите на рентгеново отделение били отворени ,а св. В. седяла на стол в коридора на разстояние от около 6 8м. от площадката на етажа,където изчаквала обвиняемия Г.. В един момент свидетелката видяла на площадката на етажа между двете отделенията обв.Г. и св. Т. Отворената врата позволявала на св.В. видимост към площадката / видно и от проведения следствен експеримент/ . Между обв.Г. и св.Т. възникнал словесен спор относно отказа на лаборантката от рентгеново отделение за изготвянето на рентгенова снимка на пациента от спешното отделение. Двамата жестикулирали и говорели по-оживено на висок тон.Св.

Т. носела чашка с кафе и се насочила да влиза пред отворената врата на „Вътрешно отделение“. В този момент ,според показанията на св. В., обвиняемият бутнал със замах вратата на „Вътрешно отделение“, която с трясък се затворила зад нея . Св.Т. пък усетила тласък,загубила равновесие и паднала по гръб върху пода на коридора,с крака ориентирани към входната врата на отделението.При падането си на земята извикала .Шумът 4 от падането и виковете й били възприети от свидетелите М. Г., Г. Д., Н.

Д., Е. Д., М. П., И. Д. и М. А., д-р Р. Д. - ****** *******и, които по това време били на работа във „Вътрешно отделение“. Макар и да се намирали в различни помещения на Вътрешно отделение, те излезли веднага в коридора, като заварили С. Т. паднала на земята да лежи по гръб и да се държи за задната част на главата. По това време обвиняемият Г. също присъствал там и се обадил по телефона на свидетелката З. Ч. - ****** на МБАЛ - Х. ЕООД, за да я уведоми, че имало инцидент до кафемашината. В същия този момент на Ч. се обадила по телефона и д-р Д., за да й съобщи за същия инцидент.

Пострадалата Т. била изправена от земята ,след което й била оказана специализирана медицинска помощ и проведено лечение в Хирургично отделение на МБАЛ –Х. за времето от 02.11.2018г.до 06.11.2018 г. , за което била изготвена медицинска документация.

В хода на разследването са назначени и изготвени са две съдебно медицински експертизи, една от които по писмени данни, от вещото лице д-р Х. Е. От тях се установява, че пострадалата Т. има контузия на главата болезненост при опипване и натиск в задната част на теменната област; словесни данни за мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнанието.

Описаните увреждания можели да се получат при падане от височината на собствения ръст и удар на главата в терена по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения.

Според комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица Р. Д. и Х. Е., е възможно уврежданията, които е получила Т. да са в резултат на падане от височината на собствения ръст и удар в подлежащата настилка. Възможно е падането да е предизвикано от тласък (блъскане) от друго лице. Пострадалата е усетила тласък и обяснява падането си с този тласък, но в същото време не е възприела посягане от страна на нейния колега. Падането от височината на собствения ръст може да се дължи на тласък, придаден от външна сила, но може и да е самостоятелно (спонтанно) без въздействие от друга външна сила. В случая нямало обективна находки, които да сочат категорично, дали действително на пострадалата е придаден тласък или е паднала самостоятелно.