Решение № 905 от 04.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Бургас, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20212100502243 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано съгласно законите на Грузия с идентификационен номер: 404410455, представлявано от управителя Антон Петров, с адрес за кореспонденция: град София, п.к. 1407, ***Б, Мандарин офис център,

Офис 1А, чрез адв. Р. П., срещу Решение № 260216 от 12.10.2021г. по гр.д. № 474/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което са отхвърлени предявените от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия:

Искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК 201218025, със седалище и адрес на управление: с. Равда, улица Гоце Делчев № 3, община Несебър, представлявано от управителя Мирослав Христов Голев, да му заплати сумата в размер на 8 033,58 евро (осем хиляди и тридесет и три евро и 58 евроцента), чиято левова равностойност е 15 712,31 лева, представляваща недължимо платена сума (надплатена сума, при издадени фактури на обща стойност 112 314,60 евро), ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 925 лв. (хиляда деветстотин двадесет и пет лева), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г.;

1

Искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. второ ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК 201218025, със седалище и адрес на управление: с. Равда, улица Гоце Делчев № 3, община Несебър, представлявано от управителя Мирослав Христов Голев, да му заплати сумата в размер на 7 750 евро (седем хиляди седемстотин и петдесет евро, чиято левова равностойност е 15 157,68 лева, съставляваща общата стойност по девет броя фактури, издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, а именно фактура № 4000001257 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № 4000001258 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № 4000001259 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № 4000001319 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № 4000001320 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № 4000001321 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № 4000001322 / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № 4000001357 / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро и фактура № 4000001396 / 29.09.2018г. на стойност 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 856 евро (хиляда осемстотин петдесет и шест евро), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г., като неоснователни;

И е уважен предявеният от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо вр. с чл. 365 ЗЗД за осъждане на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано съгласно законите на Грузия с идентификационен номер: 404410455, представлявано от управителя Антон Петров, да му заплати сумата в размер на 3 665,60 евро (три хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и 60 евроцента), представляваща дължима сума по договори за превоз, която сума е формирана като разлика между стойността на извършените транспортни услуги в общ размер на 112 314,60 евро съгласно издадените фактури, и сумата в размер на 108 664 евро, която сума „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е заплатил по тези фактури в полза на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Със същото решение „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е осъдено да заплати на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, сумата в размер на 286,77 лв. (двеста осемдесет и шест лева и 77 ст.), представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не обсъдил и всички събрани в хода на производството доказателства и е нерушил както материалния закон, така и процесуалните правила. Твърди, че по делото е доказано, че ответното дружество не е предоставило превозните услуги по шест от издадените фактури с № 4000001319/04.07.2016; № 4000001320/04.07.2016; № 4000001321/04.07.2016; № 4000001322/04.07.2016.; № 4000001357/10.08.2016 и № 4000001396/29.09.2016 на обща стойност 5 200 (пет хиляди и двеста) евро, поради което не се дължи възнаграждение по тях. Твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл нито с определение, нито с решението по делото по: 1) оспореното от страна на ищеца, на основание чл.

2

193 ГПК, Споразумение от 15.01.2018 г. и оспореното от страна на ответника Тристранното споразумение от 02.12.2016г. Твърди, че в нарушение на закона районният съд е приел за валидно сключено Споразумението от 15.01.2018 г., въпреки направеното оспорване, без да бъде представен оригинал на документа от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД. Аргументира становището, че описаните задължения в това споразумение, не отговарят на действителното правно положение, което се извеждало от Тристранно споразумение от 02.12.2016г. След приспадане на насрещните задължения на ищеца и ответника, „СИМПЕРТО 1“ ЕООД оставало задължение за още 8069.00 евро, надплатени суми. Излага съображения, че ответникът е страна по Тристранното споразумение от 02.12.2016г. и последното има действие по отношение на него и го обвързва. Твърди, че насрещният иск предявен от ответника е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по реда на чл. 127 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че Споразумението от 15.01.2018 г. е валидно сключено и обвързва страните. Посочва се, че Тристранното споразумение от 02.12.2016г. следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото и го оспорва по същество, като твърди, че „СИМПЕРТО 1“ ЕООД не е сключвало такова споразумение, същото е било осчетоводено и не е ползван данъчен кредит. Твърди се, че постигнатото съглашение между „СИМПЕРТО 1" ЕООД и „СТИЛМЕТ" ЕООД от 15.01.2018 г. е напълно реално сключен договор, по силата на който съществуващите към момента на сключването отношения между двете дружества се уреждат изцяло. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

След указания на въззивния съд в уточнение на въззивната жалба, въззивника

- „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия заявява, че обжалва първоинстанционното решение по отхвърления главен иск за сумата в размер на 7 750 евро, съставляваща общата стойност по девет броя фактури, издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД частично, а именно само до размера на 5200 евро – главница (равняваща се на 10 170,31 лв.), съставляваща обща стойност по шест броя фактури издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Ищецът пред първоинстанционния съд твърди в исковата молба, че Р.Т.К. е бил управител на “Стилмет” ЕООД – Грузия до 23.08.2018г., когато е бил освободен, а решението на Съвета на директорите е било вписано в Грузинския регистър на 08.08.2018г., както и че преди това между “Стилмет” ЕООД – Грузия и ответника „Симперто 1” ЕООД, са били сключвани 3 фиктивни сделки, макар превозът на товарите на “Стилмет” ЕООД – Грузия да се е извършвал от превозвача „Симперто 1” ЕООД. През периода от 01.01.2014г. до 30.10.2017г. „Симперто 1” ЕООД е издавал фактури на обща стойност 112 314,60 евро, а задълженото лице по тях - “Стилмет” ЕООД – Грузия било заплатило 108 664,60 евро, от които 88 924,44 евро били платени по банков път, а 19 740,16 евро били платени в брой през периода от 01.03.2015г. до 15.12.2017г., по който начин неплатеният остатък е в размер на 3 665,60 евро. На 02.12.2016г. било подписано тристранно споразумение между „Симперто 1” ЕООД, “Стилмет” ЕООД – Грузия и

“Ситиконстракшънс” АД, с което било договорено задължението на „Симперто 1” ЕООД към “Ситиконстракшънс” АД по търговска сделка в размер на 11 699,18 евро по фактура № 606/02.12.2016г. да се приспадне от задължението “Стилмет” ЕООД – Грузия към „Симперто 1” ЕООД. По този начин се била получила надплатена сума в размер на 8 033,58 евро, равняващи се на 15 712,30 лева. Отделно от това “Стилмет” ЕООД – Грузия оспорва претенцията на превозвача „Симперто 1” ЕООД по девет броя фактури на обща стойност 7 750 евро, равняващи се на 15 157,68 лева, както следва: 1) по фактура № 4000001257 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 2) по фактура № 4000001258 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 3) по фактура № 4000001259 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 4) по фактура № 4000001319 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 5) по фактура № 4000001320 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 6) по фактура № 4000001321 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 7) по фактура № 4000001322 / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, 8) по фактура № 4000001357 / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, 9) по фактура № 4000001396 / 29.09.2016г. на стойност 300 евро. Твърди се, че „Симперто 1” ЕООД не е предоставил, съответно “Стилмет” ЕООД – Грузия не е получил, описаните в тези фактури услуги, но сумите по фактурите са били платени на „Симперто 1” ЕООД. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: сумата в размер на 15 712,31 лева, равняващи се на 8 033,58 евро, представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 1 925 лева за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г., сумата в размер на 15 157,68 лева, равняващи се на 7 750 евро, представляваща общата стойност на девет броя фактури: фактура № 4000001257 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № 4000001258 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № 4000001259 / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № 4000001319 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № 4000001320 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № 4000001321 / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № 4000001322 / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № 4000001357 / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, фактура № 4000001396 / 29.09.2016г. на стойност 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 1 856 лева за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г.

В отговора на исковата молба ответникът „Симперто 1” ЕООД заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Признава, че е 4 издал фактури на стойност 112 314,60 евро, както и че длъжникът по тях “Стилмет” ЕООД – Грузия е заплатил 108 649 евро по тях, като посочва, че с двустранно споразумение от 15.01.2018г., подписано между страните, е признат остатъкът от задължението в размер на 3 665,60 евро по тях. Оспорва и истинността на представеното от ищеца тристранно споразумение за дължима сума от 22 881,60 лева по фактура № 606/02.12.2016г. с твърдението, че никога представител на ответното дружество не е подписвал такова споразумение, а такава фактура не е заведена в счетоводството му, като задължението по него не е включено в двустранното споразумение от 15.01.2018г. Отвеникът твърди също, че е изпълнил задължението си като е извършил транспортните услуги по девете фактури, по които ищецът претендира възстановяване на сумите по тях. В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск за сумата в размер на 3 665,60 евро, която сума ответникът по делото моли ищецът да бъде осъден да му заплати.