Решение № 2471 от 21.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2471 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120105855 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава двадесет и пета.

Образувано е по предявени от Х. К. Г. срещу СУ „Юрий Гагарин“ - гр. Б***, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 727/01.07.2024 г. на директора, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „****“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 01.07.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда 26.08.2024 г., на основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.

Твърди се, че между страните е сключен трудов договор 05.10.2015 г., по силата на който ищцата е заела при ответника длъжност „***“ с последно месечно брутно възнаграждение, ведно с постоянните добавки в размер от 3434,59 лева. Сочи се, че със Заповед № 727/01.07.2024 г. на директора, връчена на ищцата на на същата дата трудовото правоотношение на същата е прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в осъждане на ищцата с влязла в сила присъда към момента на заемане на длъжността. Поддържа се, че посоченото основание касае нововъзникнали обстоятелства, следващи възникване на трудовото правоотношение и пречещи на ищцата да изпълнява задълженията си по трудовия договор, каквито според ищцата в случая не са налице, тъй като ответникът е знаел за осъждането на ищцата при сключването му и още 1997 г. е настъпила реабилитация по право. Изложено и че преди уволнението не е искано съгласие на синдикатите, член на които е и ищцата.

Съобразно дадените указания за конкретизиране на претенцията за обезщетение с определението по чл. 140 от ГПК, с уточняваща молба от 15.10.2024 г., ищцата е уточнила, че се претендира обезщетение в размер на 14830,20 лева за времето, през което е останал 1 без работа поради незаконното уволнение, считано от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че както към момента на сключване на трудовия договор с ищцата, така и към настоящия момент съществува несъвместимост между осъждането и процесната длъжност, доколкото забраната същата да бъде заемана важи независимо от реабилитацията. Направено е евентуално възражение за прихващане на претенцията за обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа със сумата от 2366,36 лева изплатена на ищцата по банков път с платежно нареждане от 26.08.2024 г. като обезщетение по чл. 220 ал. 1 и чл. 225 ал. 1 от КТ.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковете. В съдебно заседание по искане на ищцата е допуснато изменение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, който се счита за предявен за сумата от 2366,36 лева на месец, за периода от прекратяване на трудовото правоотношение 01.07.2024 г. до приключване на устните състезания - 05.11.2024 г. По делото е депозирана писмена защита от 12.11.2024 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, а от представените по делото Трудов договор № 88/05.10.2015 г. и Заповед № 727/01.07.2024 г. на директора на ответника се установява, че въз основа на сключения между страните индивидуален трудов договор от 05.10.2015 г. ищцата е заемала при ответника длъжност „****“ и трудовото правоотношение е прекратено на 01.07.2024 г. с връчване на заповедта, на основание „Обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор вследствие установена забрана за заемане на длъжност „****“ при осъждане на лицето на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, съгласно действащата при възникване на трудовото правоотношение нормативна уредба – Присъда № 64/24.01.1995 г. по НОХД № 276/1994 г. на РС – Бургас, влязла в сила на 07.02.1995 г., за престъпление по чл. 252 ал. 1, вр. Чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК“. В заповедта е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетение по чл.

220 от КТ и обезщетение по чл. 224 от КТ за 25 дни в размер от 2572,13 лева.

От представените на л. 23 и л. 24 от делото фиш и платежно нареждане се установява, че в полза на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер от 2366,36 лева, от които сумата от 236,64 лева е преведена към Републиканския бюджет като Данък върху дохода на физическите лица, а сумата от 2129,72 лева е чистата стойност на обезщетението преведена по сметка на ищцата.

По делото не се спори, а и от представеното на л. 21 от делото свидетелство за съдимост се установява, че ищцата е осъждана за престъпление по чл. 252 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК като непълнолетна – в случая ненавършила шестнадесет години, реабилитирана по право на 08.02.1997 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по възложената съдебносчетоводна експертиза се установява, че последното брутно трудово възнаграждение е в размер от 2366,36 лева /л. 120/.

2

От представената от ищцата справка от НАП, на л. 132 гръб, се установява, че след м.07.2024 г. ищцата не е заемала друга работа по трудово правоотношение и не получава месечни доходи от труд.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание.

Ответникът следва да докаже и направеното възражение за прихващане по основание и размер, включително, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ.

По исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.

Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по сключен между тях на 05.10.2015 г. индивидуален трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжност „****“ и че това правоотношение е прекратено на 01.07.2024 г. с връчване на Заповед № 727/01.07.2024 г. на директора на ответника, на основание „Обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор вследствие установена забрана за заемане на длъжност „****“ при осъждане на лицето на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, съгласно действащата при възникване на трудовото правоотношение нормативна уредба – Присъда № 64/24.01.1995 г. по НОХД № 276/1994 г. на РС – Бургас, влязла в сила на 07.02.1995 г., за престъпление по чл. 252 ал. 1, вр. Чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК“.

По делото не се спори, а и от представеното на л. 21 от делото свидетелство за съдимост се установяви, че ищцата е осъждана за престъпление по чл. 252 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК като непълнолетна – в случая ненавършила шестнадесет години, реабилитирана по право на 08.02.1997 г.

Спорът между страните по делото е изцяло правен и се свежда до въпроса може ли реабилитирано лице да заема педагогическа специалност след влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

По така поставения въпрос, съдът приема следното: Разликата /относима към настоящия казус/ между т.нар. пълна (абсолютна) реабилитация, уредена в чл. 88а от НК и непълната (относителна) реабилитация, уредена в чл. 85, вр. чл. 86 и чл. 87 от НК, се изразява в това, че при непълната реабилитация, реабилитираният не може да заема длъжности, за които закон предвижда, че дадена длъжност не може да бъде заета „независимо от реабилитацията“, а при пълната реабилитация, реабилитираният може да заеме всякаква длъжност, независимо, че в закона, който урежда съответната дейност е записано, че съответната длъжност не може да бъде заета „независимо от реабилитацията“.

Това правно положение е възприето в закона - чл. 88а от НК, както и в тълкувателната практика на гражданско и наказателно отделение на ВКС - Тълкувателно решение № 5/11.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2021 г. на ОСГК на ВКС и тълкувателно дело № 1/2024 г. на ОСНК на ВКС, включително в правната доктрина – С., А. Наказателно право, Обща част, С.: С. 2008, стр. 477, М., Р. и колектив. Наказателно право на РБ, Обща част, С.:

С., 2022, стр. 651.

Така наречената пълна (абсолютна) реабилитация е уредена в чл. 88а от НК, според който, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават 3 независимо от предвиденото в друг закон. Нормата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО е "друг закон" по смисъла на чл. 88а, ал. 1 НК, поради което работодателят няма правото и задължението да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение, когато за педагогическия специалист е настъпила абсолютна реабилитация по чл. 88а НК – така в мотивите на Тълкувателно решение № 5/11.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2021 г. на ОСГК на ВКС.

В случая, присъдата по НОХД № 276/1994 г. на РС – Бургас, с която ищцата е била осъдена условно е влязла в сила на 07.02.1995 г., с изпитателен срок две години.

Следователно наказанието е изтърпяно на 07.02.1997 г., а срокът, равен на този по чл. 82 ал.

1 т. 3 от НК /тъй като за престъплението са предвидени до 10 години лишаване от свобода, приложим е срокът по чл. 82 ал. 1 т. 3 от НК, който е 10 г./, е изтекъл на 07.02.2007 г. От изложеното следва, че за ищцата е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а от НК. Считано от 07.02.2007 г. и осъждането, и всякакви последици от него за ищцата се заличават независимо от предвиденото в КТ и ЗПУО, тоест фингира се, че фактът на осъждането никога не е бил осъществяван, поради което и същият следва да бъде заличен от всякакви информационни масиви на всички публични органи, защото последните могат да съхраняват само информация, която в един или друг момент може да има правно значение, а чл. 88а от НК изрично забранява да се придава каквото и да е значение на осъждането. От датата на пълната реабилитация – 07.02.2007 г., ищцата може да заема абсолютно всякакви длъжности и осъждането не може да се взема предвид нито като критерии за професионални и нравствени качества, нито като характеристични данни за ищцата. Отчитането на осъждането, за което е настъпила пълна реабилитация като критерии за професионални и нравствени качества, вземането му предвид като характеристични данни, вечното съхраняване на такива данни в публични органи, за да може да се ползват юридически или фактически като основание за отхвърляне на пълно реабилитиран кандидат, при евентуално му кандидатстване за длъжност, за която закон предвижда „независимо от реабилитацията“ или като основание за прекратяване на трудовото или служебното му правоотношение, би означавало да продължат да се прилагат „последиците от осъждането“, в противоречие с чл.