Решение № 2109 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2109 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330107882 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл.19 и чл.22 ЗПК.

В исковата молба от З. Г. Г. против „Вива Кредит“ АД и уточняваща молба от 27.05.2025 г. се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *** от 04.11.2023г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 1 250 лв. за срок от 14 двуседмични погасителни вноски. Дължима била и лихва от 151.96 лв., неустойка по чл.5, ал.2 в размер на 316.12 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 474.04 лв., или общо сумата от 2 192.12 лв. Счита, че договорът е недействителен, поради недействителност на клаузата за договорна лихва на основание чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Не били ясни условията за прилагането й. В нарушение на чл.11, ал.2 общите условия не били подписани от потребителя. Не било спазено изискването на т.20, тъй като в договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден, не били разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК. Предвиденият в договора лихвен процент – 40.32 % не отговарял на действително приложения, тъй като неустойката и таксата представлявали добавък към договорната лихва. Освен това въведените изисквания към обезпечението създавали значителни затруднения за потребителя до степен да се възпрепятствало. Чрез уговорената в договора неустойка се осигурявал още един допълнителен доход за кредитора. Действително приложеният ГПР бил различен от посочения в договора – 50.03 %, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Поради това е направено искане да се приеме, че договор за кредит № *** от 04.11.2023 г. е нищожен, а при условията на евентуалност се претендира 1 нищожност на клаузите на чл.5, ал.2 и чл.1, ал.3 от договора по подробно изложените в исковата молба съображения. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Вива кредит“ АД е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че установителният иск е недопустим. По същество счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че процесният договор бил сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата на потребителя. Съдържанието на договора отговаряло на изискванията за яснота, а евентуална недействителност на отделни негови клаузи не влияела върху основните елементи на договора и не водела до цялостна недействителност на съглашението. Възнаградителната лихва представлявала цената на предоставяната услуга – ползване на парични средства и поради това кредиторът бил свободен да определи какъв да е нейният размер. Същият бил договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 ЗЗД. В случая било спазено и ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. На ищеца била предоставена необходимата преддоговорна информация за условията по заема с получаването на Стандартен европейски формуляр. Не било допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 10 ЗПК. Договорът съдържал погасителен план, в който се посочвали брой на погасителните вноски, размер и падеж. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок и изискването за посочване последователността на разпределението на вноските било неприложимо. В договора бил посочен размер на ГПР, с което било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочената разпоредба не предвиждала изрично и изчерпателно изброяване в договора за кредит на всички разходи, включени в ГПР, а единствено посочване на допусканията, използвани при изчисляването.

Неустойката не следвало да се включва в ГПР. Освен това по процесното облигационно отношение не била начислявана такса за експресно разглеждане. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 04.11.2023г., сключен между „Вива кредит“ АД и З. Г. Г., по силата на който е предоставен заем в размер на 1 250 лв.

Представена е Справка погасителен план по договор за паричен заем № *** от 04.11.2023г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по 2 правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 04.11.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1 250 лв., при ГПР –50.03 % и годишен лихвен процент по заема – 40.32 %.

В чл.5, ал.1 на договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му – поръчител – физическо лице, което следва да отговаря на множество предвидени в договора условия или банкова гаранция, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Според чл.5, ал.2 в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 316.12 лв., платима разсрочено, заедно с погасителните вноски. Въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчител или банкова гаранция) и срока за представянето му (тридневен от усвояване на сумата), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Тоест в ГПР са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на 3 договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50.03 %, а възнаградителната лихва - 40,32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Освен това, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно уговорената неустойка е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, което води до недействителност на договора за заем по силата на чл. 22 ЗПК. При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на главния иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.

При този изход на делото и предвид освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 25.56 евро дължима държавна такса. В производство ищцата се е представлявала от адв. Д. П., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от представения договор за правна помощ и съдействие. С оглед на това съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 153.39 евро, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между З. Г. Г., ЕГН ********** от *** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г договор за паричен заем № *** от 04.11.2023г. е недействителен поради противоречие с чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 25.56 евро дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г да заплати на адв.Д. П. П. от ***, личен номер *** сумата от 153.39 евро адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5