Решение № 6 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000500742 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 ГПК - ЧЛ.273 ГПК.

С Решение № 128/11.12.2023 г., постановено по т. д. № 119/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV първоинстанционен търговски състав, на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 т.2 КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати на С. И. П., ЕГН **********, по банкова сметка IBAN ********** сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от К. Й. Д. на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № ******** и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал нейният съпруг И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен като неоснователен искът за остатъка до пълния предявен размер от 150 000 лв. На основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 т.2 КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на В. И. П., ЕГН **********, по банкова сметка IBAN ********** сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от К. Й. Д. на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № ******** и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал неговият баща И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен искът за остатъка до пълния предявен размер от 150 000 лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на адв. П. И.

Ш., пълномощник на ищцата С. И. П., сумата от 6 650 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска. На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на адв. П. И. Ш., 1 пълномощник на ищеца В. И. П., сумата от 6 650 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска. На основание чл.78 ал.3 ГПК, С. И. П. и В. И. П., са осъдени да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, сумата 5 333 лв. деловодни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете. На основание чл.78 ал.6 Г П К ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 6 200 лв., представляващи държавна такса и деловодни разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, над сумата от по 75 000 лева за всеки един от ищците, до пълния им предявен размер от по 150 000 лева, е депозирана въззивна жалба вх. № 10446/20.12.2023 г. от ищците С. И. П. и В.

И. П., действащи чрез своя пълномощник адвокат П. Ш..

Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваната част решаващият съдебен състав неправилно е приложил закона, а именно - разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Приемайки наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. В мотивите си съдът е приел за основателно възражението на ответника по исковете за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - наследодателят на ищците. От фактическа страна е прието, че последният „...е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП ал.2...“. Неясно е, коя точно хипотеза е визирал съдът - тази по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП или тази по чл.20, ал.2, изр.2 от с.з. Първата хипотеза касае т. нар. „предвидими препятствия“ на пътя, а втората т.нар.“непредвидими“ такива. Волята му следва да се изведе по тълкувателен път от последващите мотиви, в които е цитирана първата разпоредба. Пак от мотивите се извежда извода, че решаващият съдебен състав приема процесния автобус марка „Сетра“ за предвидимо препятствие за водача на лекия автомобил марка „Опел“. Този извод е неправилен и необоснован. Очевидно автобусът се явява непредвидима опасност по смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и при възникването на такава, пострадалият водач е длъжен да намали скоростта и при необходимост - да спре, а не да се движи така, че да е в състояние да спре при възникване на предвидимо препятствие. При така създалата се пътна ситуация, водачът на лекия автомобил се е отклонил възможно най-вдясно и по този начин се е опитал да избегне фаталния сблъсък. Отклонението надясно съставлява „спасителна маневра“ по смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. по НД № 90/1982 г. на ОСНК на ВС. Когато водачът на пътното превозно средство е принуден поради неправомерно движение на друг участник в движението да предприеме спасителна маневра, не може да бъде упрекнат, че не е избрал най- сполучливия вариант и това да се счита за нарушение на правилата за движение Дори и да се приеме, че действително пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието, при осъществяване на редукцията на определените застрахователни обезщетения по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. На първо място, в атакуваното съдебно решение не са изтъкнати мотиви защо намаляването на застрахователните обезщетения е в размер точно на 50 %. Също така липсват мотиви, които да обосновават приемането на такава висока степен на съпричиняване, което по своята същност е равнозначно на равен принос на водачите.

Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД касателно приноса на пострадалите при пътнотранспортни произшествия трайно приема, че съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% съставлява висока степен на такова. Подобно съпричиняване се постановява от съдилищата при допуснати тежки нарушения на правилата на ЗДвП от страна на увредените лица.

Допусната е и необоснованост в тази част на решението, поради липсата на мотиви досежно обема на съпричиняване на резултата от страна на всеки един от водачите.

Според установената съдебна практика, след съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане на тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до настъпването на вредоносния резултат, съдът следва да определи 2 конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

Иска се въззивният съд да отмени Решение № 128/11.12.2023 г. постановено по т.д. № 119/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, IV-ти първоинстанционен състав в частта му, в която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, над сумата от по 75 000 лева за всеки един от ищците, до пълния им предявен размер от по 150 000 лева, като вместо него да постанови друго такова - по съществото на спора, с което да осъди “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД“, да заплати на С. И. П. с ЕГН **********, още сумата от 75 000 лева, освен присъдените до момента 75 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на изживения, изживяван все още и търпим и занапред комплекс от отрицателни емоции, страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на нейния съпруг - И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г. - датата по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата. Да бъде осъдена и “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД“ да заплати на В. И. П. още сумата от 75 000 лева, освен присъдените до момента 75 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на изживения изживяван все още и търпим и занапред комплекс от отрицателни емоции, страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на неговия баща - И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г. - дата по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт М. В., с който я оспорва. Счита за неоснователни оплакванията на насрещната страна за нарушаване от страна на решаващия съд на материалния закон и конкретно, за неприложимост в процесния случай на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Водачът на автобуса не е имал възможност да спре преди мястото на удара с животното, докато технически е изведен извод, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре от момента, в който е възникнала опасността за движението му - момента промяна на траекторията за движение на автобуса и навлизането му в насрещната пътна лента. При наличните технически данни, закъснялата реакция на водача на автомобила, повлияна от употребения в концентрация от 1,3 промила алкохол, е в причинна връзка за настъпване на транспортния инцидент. Константна е съдебната практика, че деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици, когато опасността за движението възникне внезапно и непредвидено в опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил. В конкретния случай, опасността за водача на лекия автомобил е възникнала извън опасната зона за спиране, поради което не следва да бъде изключена отговорността му за възникване на транспортния инцидент. При създалата се пътна ситуация, провокирана от непредотвратим за водача на автобуса удар и при доказана техническа възможност за водача на лекия автомобил да предотврати удара между превозните средства, чрез своевременно спиране, неоснователни са оплакванията на насрещната страна за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Правилно решаващият съд е приел, че приносът на водача на лекия автомобил за осъществяване механизма на транспортния инцидент и за възникване на вредите, заявени за парична обезвреда в настоящето производство, е в изражение от 50%, като в тази насока съдебният акт отговаря на разрешенията, дадени посредством Тълкувателно решение № ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, както и на тези, дадени с Тълкувателно решение №88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС. Моли съда да приеме, че въззивната жалба е неоснователна и да остави същата без уважение. Претендира разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 811/26.01.2024 г. от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт М. В., срещу горепосоченото съдебно решение, в следните части: за горницата над 60 000 лева до присъдените 75 000 лева на С. И. П., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с peг. № 3

******** и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал нейният съпруг, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; за горницата над 48 000 лева до присъдените 75 000 лева на В. И. П., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с peг. № ******** и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал неговият баща, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; изцяло в отхвърлителната част по отношение на сторените от ответника разноски, както и по отношение на присъдените разноски за безплатна правна помощ и защита на ищците по чл. 38 от ЗА и държавна такса и разноски по сметка на Софийски окръжен съд.