Присъда № 23 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 23 от 11.02.2026 г., постановена по НОХД № 1078/ 2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. Б.

С., за това че

На неустановена дата в периода от 09.08.2023 г. до 10.08.2023 г. в гр.

Пловдив в съучастие като подбудител и помагач със С. Д. В. (извършител) умишлено е склонил и умишлено е улеснил (чрез даване на съвети и разяснения точно каква неистинна версия следва да развие при разпита си пред разследващия орган) С. Д. В. на 10.08.2023 г. в гр. Пловдив пред надлежен орган на власт – старши разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив – при разпита като свидетел по досъдебно производство № 88/2023 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив устно и съзнателно да потвърди неистина – че се познава с М. С. А. от 2022 г., че е имала интимна връзка и полови контакти с него и че той е биологичен баща на новородения син Д. С. В. – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 НК и за това, че

На неустановена дата в периода от 09.08.2023 г. до 10.08.2023 г. в гр.

Пловдив е подбуждал Д. В. Д. и Ш. А. Д. към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно – пред надлежен орган на власт – старши разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив – при разпитите им като свидетели по досъдебно производство № 88/2023 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив устно и съзнателно да потвърдят неистина – че дъщеря им С. Д. В. се познава с М. С. А. от 2022 г., че е имала интимна връзка и полови контакти с него и че той е биологичен баща на новородения син Д. С. В. – престъпление по чл. 293, ал. 1 НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и в двете му части . Предлага подробен прочит на доказателствата по делото, като поддържа, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин. По отношение реализиране на наказателната отговорност предлага на подс. С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година за деянието с правна квалификация по чл. 293 НК и две години за деянието с правна квалификация по чл. 290 НК. Съобразно правилото на чл. 23 НК сочи, че следва да се опледели едно общо най – тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с изтитален срок от четири години на основание чл. 66 НК.

1

Защитникът на подсъдимия – адв. Ш. се противопоставя на доводите на представителя на Районна прокуратура Пловдив. Конкретно аргументира невъзможност свидетелските показания на С. В. и нейните родители да залегнат в изводите на съда от фактическа страна, не само поради множество дефицити от които страдат, но и поради тяхната недостоверност. Излага доводи за това да липсват достатъчно доказателства, които да обуславят съставомерност на инкриминираната деятелност, включително доказателства за времето на извършването й. Поради това е формулирано искане за постановяване на оправдателен диспозитив по отношение на подзащитния й.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. напълно се солидаризира с изложеното от страна на адв. Ш., като доразвива защитната теза с допълнителни аргументи най - вече в насока на това, че подс. С. е оказал правна помощ и съдействие на свид. В. и нейните родители, разяснявайки им възможността да се възползват от правата си по чл. 119 и чл. 121 НПК при провеждане на разпитите им в хода на ДП. Предвид изложеното моли съдът да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение и за двете престъпления.

Подсъдимият не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие се възползва от правото си и дава кратки обяснения. В личната си защита поддържа казаното от своите защитници. По отношение пледоарията на прокурора изразява възмущение, сочейки, че същата съдържа лъжи и е обидна за него. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият И. Б. С. е роден на *** г. в гр. ---,---, с българско гражданство, неосъждан, женен, работещ, с висше образование, живущ на адрес гр. *** ЕГН: **********.

Подс. С. бил адвокат вписан към АК – Пловдив. Същият се занимавал преимуществено с наказателни дела, като кантората му била ситуирана в град ***.

Свид. С. В. живеела заедно с по – малкия си брат, баба си и дядо си в град ***. Свидетелите Ш. Д. и Д. Д. били нейни родители. Същите живеели и работели целогодишно в Нидерландия, като така издържали двете си деца.

През месец май 2022 г., свид. С. В. – 17 – годишна към този момент, заминала при родителите си в Нидерландия, където започнала работа. Там, 2 същия месец, се запознала със свой колега И. И. – 21 – годишен към онзи момент. Постепенно двамата се сближили и в даден момент взели решение да се оженят и да заживеят заедно. За това тяхно желание, свид. С. В. решила да сподели на родителите си няколко месеца по – късно, през лятото на 2022 г.

Свид. Д. Д. и свид. Ш. Д. били категорично против предвид възрастта на дъщеря им и факта, че изобщо не познавали И. И.. Свид. С. В. обаче била напълно непоколебима в решението си да заживее с него, поради което и родителите решили да я подкрепят.

Така, през лятото на 2022 г., след прибирането им в България, двете семейства – това на свид. С. В. и това на И. И. се запознали. Организиран бил годеж и двамата заживели заедно в условията на фактическо съжителство. До август 2022 г. живеели в родната къща на И. в село ***, след което заминали за Англия. Малко след пристигането си в Англия, през месец септември 2022 г. свид. В. забременяла от И. И.. Бременността била потвърдена към края на 2022 г., поради което на 23.01.2023 г. двамата се прибрали в България, в дома на родителите на И. в ***.

Въпреки развоя в отношенията между свид. С. В. и годеника , чувствата на последния към нея отслабнали. И. започнал да общува и да се среща с други жени. Постепенно напрежението между свид. В. и И. И. ескалирало, като на няколко пъти достигнало и до упражняването на физическо насилие от страна на последния спрямо бременната му гоД..

Така в средата на месец февруари 2023 г. , в периода от 12 – 17.02.2023 г. между двамата възникнали няколко скандала. Първо на 12.02.2023 г., вследствие на което свид. В. поискала от И. И. да я върне в дома на родителите в град ***, което И. сторил. След това на 15.02.2023 г., когато И. насила върнал свид. В. в дома на родителите си в ***. Конфликта между двамата продължил, като свид. В. настоявала И. да я върне в дома на родителите в град ***, тъй като вече не желаела да живее с него. И. се съгласил и на 17.02.2023 г. вечерта, двамата потеглили към град *** с неговия автомобил.

Докато пътували обаче, И. се ядосал, спрял колата си и казал на свид. С. В. да слезне и да се прибира сама. Свид. В. слезнала от автомобила, а И. отново потеглил и се отдалечил. Няколко минути по – късно, И. се върнал прид свид.

С. В. и казал да се качи обратно при него. Свид. В. отказала. Това разгневило И., който слезнал от автомобила и нанесъл побой на бременната си гоД.. Ударил я по главата, след което я съборил на земята и започнал да нанася множество удари с юмруци и ритници по цялото тяло, включително по корема. През цялото време я обиждал, заявявайки , че не я иска и че не иска и детето им. Вследствие на побоя свид. С. В. за кратко изгубила съзнание. В даден момент И. я качил в автомобила си и тръгнал обратно към дома на родителите си в ***. Докато пътували нанесъл още няколко удара с юмрук по главата. Вследствие на така нанА.ия жесток побой, свид. В. получила множество телесни увреждания, включително имало реален риск от загуба на плода . Поради това, на следващия ден – 18.02.2023 г. родителите на И. я откарали в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ – гр. Казанлък. Там свид. В. била приета за лечение по спешност. Докато се намирала в лечебно заведение, 3 същата не разполагала с мобилен телефон, тъй като И. го бил взел. Така свид.

С. В. успяла да се свърже по телефон с родителите си чрез съдействието на медицинска сестра от персонала на лечебното заведение. По това време свид.

Ш. Д. и свид. Д. Д. се намирали в Нидерландия. Разбирайки за случилото се и състоянието на дъщеря си, свидетелите Д.и веднага се прибрали в България.

На 22.02.2023 г. свид. С. В. била изписана от болничното заведение вече в стабилно състояние, като родителите я върнали в семейното им жилище в град ***. Останали с нея до пълното възстановяване, след което отново заминали за Нидерландия. Междувременно свид. В. категорично взела решение, че не желае да се връща в дома на И. И. и преустановила контактите си с него.

След завръщането си в град ***, свид. С. В. решила да проследява бременността си при свид. Д. К.. Същият бил акушер-гинеколог и имал самостоятелна медицинска практика в града. Наред с това работел и в СБАЛАГ „***.

Още при първите прегледи свид. С. В. споделила със свид. К. историята с биологичния баща на детето си, като в тази връзка му предоставила епикриза от престоя си в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ – гр. Казанлък.

Наред с това изразила и съмненията си, че би могла да се справя адекватно с грижите за детето си като самотна майка, поради което обмисляла да го даде за осиновяване.

За споделеното му от свид. С. В., в даден момент, свид. К. разказал на свид. С. Н. – старша медицинска сестра в СБАЛАГ „*** и в чиито служебни задължения влизало осъществяването на комуникация между посоченото лечебно заведение и съответните социални служби.

Притесненията, че няма да може да се справя като самотна майка съпътствали свид. С. В. през цялата бременност. За тези си страхове, същата споделяла и на родителите си, които не били съгласни да оставя дедето си за осиновяване. Същите изразявали готовност да окажат пълна финансова и емоционална подкрепа на дъщеря си, за да може детето да остане с тях.

Предвид това, че свид. В. проследявала бременността си при свид. К., същата решила да роди именно под негово наблюдение в СБАЛАГ „***. В тази връзка било планирано това да стане на 14.06.2023 г. чрез секцио.

Месец преди раждането, свид. В. посетила СБАЛАГ „*** за измерване пулса на бебето . Докато чакала пред кабинета на свид. К., при нея дошла свид. С. Н.. Двете се запознали. Свид. Н. поканила свид. В. в кабинета си.

Свид. Н., знаейки за намеренията на свид. В. да изостави детето си, я попитала защо е взела такова решение. Свид. В. се изненадала, че свид. Н. била наясно със случая , но предположила, че свид. К. я е информирал предварително, тъй като не била споделяла за това с другиго. Свид. В. обяснила на свид. Н., ситуциата с биологичния баща на детето си и притесненията си, че няма да може да се справя като самотна майка. Свид. Н. попитала свид. В. дали е сигурна в намеренията си, като последната отговорила, че ще вземе окончателно решение, когато роди. От своя страна 4 свид. Н. обяснила на свид. В., че има едно семейство, което иска бебе, ако тя реши да го изостави, без да споделя допълнителни подробности. След разговора със старшата сестра свид. В. отишла при свид. К., за да му предаде документите от изследванията. Тогава той изрично се поинтересувал дали е говорила със свид. С. Н.. Получил положителен отговор, без да навлиза в по – нататъшен разговор.

Свид. М. А. и свид. П. Б. били женени от 2010 г. Двамата силно желаели да имат дете, поради което и положили огромни усилия в тази насока, включително преминали през седем на брой ин – витро процедури в Турция, всичките неуспешни. Причина за това били множество гинекологични заболявания на свид. Б., които довели до извършването на оперативна интервенция, вследствие на която било абсолютно невъзможно същата да забременее и износи плод.

Свид. М. А. имал освен турско и българско гражданство, както и адресна регистрация в град Пловдив. През 2021 г., двамата със съпругата му се установили да живеят на адреса на свид. А. на ул. ***.