Решение № 169 от 06.11.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. В, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

МЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело № 20241300500353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ГФ“ ЕИК ***, срещу отказа на ЧСИ ВТ с рег.№ *** и район на действие ОС-В да намали поради прекомерност на приетото за събиране в изпълнителния процес адвокатско възнаграждение в полза на представителя на взискателя за сумата над 200 лева, както и редуциране на определената по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса, моли да се присъдят разноски.

Препис от жалбата е изпратена до другите страни в изпълнителното производство, като в законоустановения срок, няма подаден отговор от тях.

Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото и с оплакванията на жалбоподателя в писмената му жалба, намира за установено следното:

Образувано е изпълнително дело № 353/2024 по описа на ЧСИ ВТ с рег. № ***, с взискател АП, в качеството и на майка и законен представител на малолетните и деца ГЙ и СЙ. Делото е образувано по молба на адвокат СС.

Изготвена и е изпратена ПДИ на „ГФ“ ЕИК ***, която е получена на 07.08.2024 г. В срока за доброволно изпълнение задължението е погасено.

1

В деловодството на съдебния изпълнител е депозирана молба от 16.08.2024 г., с която се обжалват размера на приетото адвокатско възнаграждение, както и възражението за начислена дължима по т.26 от ТТР към ЗЧСИ сума.

Вския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ЧСИ и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения двуседмичен срок от уведомяването на страната.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.435 ал.2, т. 7 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

В чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно както субектите, които имат процесуално право на жалбата, така и действията на съдебният изпълнител, които подлежат на съдебен контрол.

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и в това си качество може да обжалва действията на съдебния изпълнител, визирани в чл. 435, ал. 2 от ГПК.

В конкретния случай, спорът по същество се явява за дължимото адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Правилно и законосъобразно ЧСИ Т в своите мотиви е посочила, че компетентен да се произнесе по отношение на размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство е Окръжния съд. Правилно е отбелязала, че съгласно т. 26 от ТТР ЗЧСИ се начислява такса върху присъденото вземане и приетия адвокатски хонорар, независимо дали вземането е събрано в срока за доброволно изпълнение или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във 2 всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

По делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. В договора за правна помощ, който взискателят е представил с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. В случая е уговорено възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което не е налице основание за освобождаване на длъжника от заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

От друга страна, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на 3 определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да формира този извод съдът съобразява фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява взискателя. С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дела, като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност и извършените от 4 адвоката действия. По изпълнителното дело е депозирана една единствена молба-шаблон, попълнена на ръка.

Окръжен съд - В приема, че възнаграждението, заплатено от взискателя на упълномощения да го представлява в изпълнителното производство адвокат, е прекомерно, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за това възнаграждение в по-нисък размер, а именно в размер на 650, 00 лв., който размер се явява съответен на характера и обема на защитата на взискателя. Ето защо разпореждането, с което ЧСИ е отказал да намали тези разноски, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено, че тези разноски възлизат в определения от съда размер.

По отношение на възражението на жалбоподателят относно таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ, следва да се посочи, че пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

В т. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса. Т. е. направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ.

С оглед на това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо предвид определения размер на разноските за адвокатско възнаграждение и с оглед изложените в жалбата оплаквания, съдът определя таксата по т. 26, б. "е" ТТРЗЧСИ, изчислена от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, която възлиза в размер на 5 367.3456 без ДДС. До този размер таксата следва да бъде възложена в тежест на длъжника по изпълнението.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в 5 съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от изложеното, Окръжен съд - В

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 12.08.2024 г., постановено по изп. д. № 2024***0400353/2024 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег.№ *** и район на действие ОС-В, с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение, съответно начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която се възлага в тежест на длъжника и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ по възражение, направено от длъжника разноските по изпълнителното дело, които са определени да се възлагат в тежест на тази страна с Постановление от 12.08.2024 г., постановено по изп. д. № 2024***0400353/2024 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег.№ *** и район на действие ОС-В, като ПОСТАНОВЯВА, че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника „ГФ“ ЕИК *** за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 650, 00 лв., съответно размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника „ГФ“ ЕИК *** за дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, възлиза на сума в размер на 5 367.3456 без ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ГФ“ ЕИК *** в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6