Решение № 313 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев. като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601543 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 245 от 01.12.2023г. по НОХД № 2246/2023г. по описа на Районен съд Пловдив – 2н. с., Съдът е признал подсъдимия Р. А. Т. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.02.2022г. на път II-86, км 12+420, обл.П., е управлявал моторно превозно средство - автобус „Ивеко“ с рег. № ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 79/08.02.2022г. на „УМБАЛ-Пловдив“ АД гр.Пловдив – престъпление по чл.343б, ал.1. За същото на основание чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 200лева. Със същата Присъда на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така определеното и наложено на подсъдимия Р. А. Т. наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 07.02.2022 г.

1

На основание чл.343Г, вр. чл.343Б, ал.1 вр. вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Р. А. Т. е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл.59, ал.4 от НК от така наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ е приспаднато времето, през което подсъдимият Р. А. Т. е бил лишен по административен ред да упражнява това право, считано от 07.02.2022 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р. А. Т. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 453 /четиристотин петдесет и три/ лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски на съдебното производство.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Р. А. Т. чрез защитника му адв. К. Б. с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.1 от НК. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на разследваното престъпление от страна на подсъдимото лице. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна за подсъдимото лице, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Р. Т. и защитникът му адв. К. Б.. Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

2

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. А. Т. e роден на **** в гр.П., живущ в гр.П., българин, българско гражданство, основно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Р. А. Т. е правоспособен водач на МПС с придобити категории С В DE М СЕ D ТТБ АМ ТКТ ВЕ. Притежава надлежно издадено от ОДМВР Пловдив СУМПС № 283344144 (справка за нарушител/водач – лист 128 – 134 от ДП).

За нарушения по ЗДвП като водач на МПС, на подсъдимия Р. Т. са налагани различни административни наказания – глоби, изземване на СУМПС за срок от един месец, както и временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба.

Фирма „М.“ ЕООД, с ЕИК ***е еднолично дружество с ограничена отговорност, с основен предмет на дейност транспортни услуги и превоз на товари и пътници.

Към датата 07.02.2022г. подсъдимия Т. бил служител във фирма „М.

ЕООД, с ЕИК *** като негов работодател, по силата на трудов договор № 164/26.08.2021г. (лист 71 от ДП) на длъжност „Шофьор на автобус“. Трудовият договор бил прекратен на 22.02.2022г., на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда (без предизвестие от работодателят) преди изтичане 6 месечния изпитателен срок (лист 65 от ДП, лист 71 от наказателното), с признато като прослужено време от 27.08.2021г. до 06.02.2022г.

Към инкриминираната дата 07.02.2022г. фирма „М. ЕООД извършвала превози на работници на фирма „М.“ ООД от гр.Пловдив до обект на фирмата, находящ се на Републикански път ІІ-86 (околовръстен път на гр.Пловдив) срещу пътно отклонение за с.Б. и обратно.

На 07.02.2022г., ден понеделник, превоза на работниците на фирма „М.“ ООД трябвало да извърши свидетелят Б., но същият помолил подсъдимия Т., 3 който бил в почивка да го замести. След като получил съгласието на подсъдимия, за да се осъществи превоза, Б. докарал на 06.02.2022г., ден неделя, пред дома на подсъдимия Т., находящ се в гр.Пловдив, ж.к.Т. друго МПС – автобус „Ивеко“, с рег.№ ***. Автобусът който управлявал подсъдимия Т. бил на ремонт по това време.

На дата 07.02.2022г. подсъдимият Т. позвънил на свидетел Б. и му съобщил за настъпило ПТП. Свидетелите Б. и К. отишли на местопроизшествието, ползвайки транспорт от фирмата. След като установили повредите и нуждата от репатриране на МПС, след идването на полицейските служители, свидетелите Б. и К. се върнали обратно към гр.Пловдив. Междувременно в 05:43:24 часа в Районен център 112 - Кърджали към Дирекция „Национална служба 112“, било прието обаждане от свидетелката В.Д.В., служител в бензиностанция „Газпром“ находяща се в гр.Пловдив, околовръстен път, кръгово движение до Митница Пловдив към гр.К., за настъпило ПТП (лист 139 - 141 от ДП). Сигнала за настъпило ПТП бил препратен на ОДМВР Пловдив. Полицейските служители Н.С.Я. и К.И.Ц., на длъжност мл.автоконтрольори при сектор Пътна полиция на ОДМВР Пловдив били на смяна от 19,00 часа на 06.02.2022г. до 07,00 часа на 07.02.2022г.

На 07.02.2022г., сутринта около 06 часа, полицейските служители Н.Я. и К.Ц. били изпратени от ОДЧ на местопроизшествие – ПТП, на път ІІ-86 (околовръстен път на гр.Пловдив), км.12+420, посока гр.А. (на кръговото движение при Митница Пловдив към гр.К.). При пристигане на място, свидетелите Я. и Ц. установили едно лице, което било до МПС, самокатастрофирало в еластична ограда (мантинела) на пътното платно и спряло на разделителната ивица (островче) на входа на кръстовището.

Полицейските служители установили самоличността на лицето, а именно на подсъдимия Р. Т., който заявил че той е водачът на МПС.

На мястото на произшествието били и свидетелите Б.А. Б. и Н. Г. К., и двамата служители на фирма „М. ЕООД. При пристигането си те установили подсъдимия Т. да седи на шофьорската седалка на автобуса, при работещ двигател. Той им разказал, че пътят му бил засечен от друго превозно средство и затова катастрофирал. Свидетел Б. загасил двигателя на автобуса и взел ключовете му у себе си. Огледал щетите и преценил, че автобусът няма да 4 може да напусне местопроизшествието на собствен ход

След като подсъдимия Т. заявил, че той е водачът на катастрофиралото МПС, полицейските служители Я. и Ц. извършили проверка на документите на подсъдимия, както и за МПС. Полицейските служители тествали подсъдимия Т. с техническо средство за установяване на употребата на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA 0179, което отчело 1,76‰ (промила на хиляда). За допуснатото нарушение против подсъдимия Т. е бил съставен от свидетел Я. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 571566 и му бил издаден талон за изследване № 119153 ( лист 122 и лист 125 от ДП). От свидетел Я. бил съставен и Протокол за ПТП (лист 123 от ДП).

Полицейските служители Т.Т. и И.Г., на длъжност мл.автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив на 07.02.2022г. застъпили на смяна от 07,00 часа до 19,00 часа като автопатрул с позивна 232. Същите били изпратени от ОДЧ за продължаване нужните действия във връзка с настъпилото ПТП на път ІІ-86 (околовръстен път на гр.Пловдив), км.12+420, посока гр.А. (на кръговото движение при Митница Пловдив към гр.К.). След съставянето на АУАН и издаване на талона за изследване, поради изтичане на смяната на свидетелите Я. и Ц., подсъдимият Т. бил съпроводен от автопатрул в състав свидетел Т.Х.Т., на длъжност мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Пловдив и И.Г., на длъжност мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Пловдив до УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД Пловдив където в 08.05 часа, подсъдимия Т. е дал кръвна проба (виж лист 120 от ДП – лист за преглед на пациент в КДБ/СО).

В последствие полицейските служители Т. и Г. съпроводили подсъдимият Т. до 01 РУ при ОДМВР където бил предаден на ОДЧ.

Подсъдимият Т. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа в ареста на 01 РУ при ОДМВР Пловдив (лист 118 от ДП – заповед за задържане на лице по ЗМВР).

Съгласно заключението на назначената съдебно-химическа експертиза (лист 85 от ДП) в изпратените за изследване проби кръв взети от Р. Т. се доказва етилов алкохол в количество 1,63‰ (промила) в кръвта.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни 5 доказателства – а именно от депозираните показания на разпитаните свидетели – Б.А. Б., Н. Г. К., Н.С.Я., К.И.Ц., Т.Х.Т., М.Т. М., К.Й.П., Х.А.Д., И.Й.К., Н.К.Б. С.А.Ч., М.С.К., И.Р.Р., Р.А.Р., Г. Т.Д., В.Д.В., както и от приобщените по делото писмени доказателства - заключение по назначена химическа експертиза, протоколи за разпознаване на лице с приложен към тях фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка за подсъдимия.

Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства е направен извода, че се очертават две групи такива, като първата е в подкрепа на обвинението, а втората е в подкрепа на защита.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод, че следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, доколкото са налице показанията на свидетелите посочени по-горе, които са взаимноподкрепящи се и допълващи относно обстоятелството, че именно подс. Т. е управлявал автобуса рано сутринта на инкриминираната дата. Обясненията на подсъдимия Р. Т. са счетени за изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, като разпитаните свидетели И.Р.Р. Р.А.Р., С.А.Ч. и Х.А.Д., които нямат никакви трудови, служебни или други отношения с подсъдимия, които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и в този смисъл - обективни свидетели, потвърждаващи самоличността на извършителя. Въз основа на това съдът е направил извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението спрямо подсъдимия Р. А. Т. по повдигнатото му обвинение за процесното деяние по чл.343б ал.1 от НК, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив, въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на процесното деяние от страна на подсъдимото лице Р. А. Т. – за правилна и законосъобразна.