Решение № 2301 от 07.11.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2301 гр. Бургас, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120101012 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалбата на С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ***, чрез адв. М. Г. от ВАК, личен номер ***, адрес на упражняване на дейността: гр. Б. *** Съд, адрес за призоваване и връчване на съобщения гр. Б. *** - чрез адв. М. Г. против: Решение № 2600-0 от 10.01.2023 год. издадено по преписка 2645/06.01.2000 г. от Общинска служба по земеделие - гр.Созопол.

От съда се иска постановяване на РЕШЕНИЕ, с което да се отмени Решение № 2600-0 от 10.01.2023 год. издадено по преписка 2645/06.01.2000 г. от Общинска служба по земеделие - гр.Созопол, респ. да се прогласи за нищожно.

Жалбоподателят е изложил следните твърдения: С Решение № 2600-0 от 10.01.2023 год., издадено от Общинска служба по земеделие - гр. Созопол е определено обезщетение чрез предоставяне в собственост на наследниците на Т. Ж. Е. на идеални части - 2863/3702 ид.части от Поземлен имот *** по плана за обезщетяване, в землището на гр.Ч., местност „***“.

Твърди се, че Решение №2600-0 от 10.01.2023 год., изд. от Общинска служба по земеделие - гр. Созопол, е постановено в нарушение на изискванията за форма, същото е немотивирано, и постановено в нарушение 1 на материалноправните разпоредби - основания за неговата отмяна, съгл. чл.14б т. 2 и т.4 от АПК. Процесното решение е немотивирано, което представлява неспазване на изискванията за форма, въведени с нормата на чл.

59 ал.2 т.4 от АПК. Съгласно изричната норма на чл.59 ал. 2 т.4 от АПК, административният акт, следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В случая, административният орган не е посочил каквото и да било фактическо основание за постановяване на оспореното решение, като се е задоволил да цитира единствено „решения № 2645/14.03.2000 г . по чл. 19 ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и №54 от 17.01.2005 год. по чл. 19 ал. 17 т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване...“

От съдържанието на Решение №2600-0 от 10.01.2023 год. на ОС „Земеделие“ по пр. № 2645/06.01.2000 г., не става е ясно, за кои имоти на, за които е било признато правото на собственост, му е отказано възстановяването в стари реални граници, е определено да бъде обезщетен с описания в решението Не позволява да разбере за кои точно имоти се определя обезщетение с предоставените идеални части от имот от ОПФ, равностоен ли е той на имота, за който е отказано възстановяване, на каква база ОСЗ го е приела за равностоен с имота, за който е било отказано възстановяване в стари реални граници.

Видно от заключението на вещото лице, Решение №54 от 17.01.2005г определя на наследниците на Т. Ж. Д. обезщетение със земя на стойност 481 лева, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение — поименни компенсаторни бонове на стойност 248 лева.

В процесното Решение №2600-0 / 10.01.2023г, издадено по преписка №2645/ 06.01.2000г, не са посочени данни за това срещу кои имоти от землището на гр. Ч. се предоставят 2863/3702 кв. м ид. части от ПИ ***, като не са ясни техните характеристики и местоположение номер на имота, площ, местност, категория на земята (нито по КККР, нито по КВС).

Поради липсата на конкретни данни за това срещу кои имоти от землището на гр. Черно морец се предоставят 2863/3702 кв. м ид. части от ПИ ***, не може да се направи оценка по изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и да се направи 2 преценка за равностойност по смисъла на § 1к от ППЗСПЗЗ.

Основната характеристика при определяне на цени на земеделските земи е тяхната категория, а в конкретния случай има несъответствие на категорията, посочена в отделните документи.

Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона - чл.146 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.

Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.

Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност.

Обжалваното решение е административен акт, издаден от Общинска служба по земеделие - Созопол, като правното основание за неговото издаване е чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 4 от ЗСПЗЗ производството по обезщетяване на собствениците преминава през следните фази: 1. Решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението; решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд; 2. решение по чл. 19, ал.

17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или поименни компенсационни бонове; 3. Решение за обезщетяване на собствениците с конкретна земеделска земя. Всяко едно от постановените решения следва да е влязло в сила и да е придобило статут на стабилен 3 индивидуален административен акт, преди да се издаде следващото решение, т. е процедурата е задължителна за спазване. Именно с обжалваното понастоящем решение се приключва процедурата по обезщетяване на собствениците.

В самото Решение №2600-О от 10.01.2023 г. е посочено, че същото е издадено въз основа на решение №2645 от 14.03.2000 г. по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение. Такова е представено по делото /стр.10/ но в съдържанието на същото не се сочи местополжението на обезщетението със земя.Посочена е площ 0.934 кв.м. ш категория III.Решението е съобщено и е влязло в сила. Същото е било обжалвано.Представено е и Решение №54 от 17.01.2005г. възоснова на което са посочени истойностите на обезщетение с поименни компесационни бонове.Същото е съобщено на страните.възоснова на всички горепосочени действие е издадено обжалваното решение, което съдържа точно описание на имота, вид и категовия на земята, местонахождение и стойност .Същото е връчено на страните и е с отбелязване, че е влязло в сила на 28.11.2023г.

По тези съображения, настоящият състав на съда намира, че, административният акт е законосъобразен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ***, чрез адв. М. Г. от ВАК, личен номер ***, адрес на упражняване на дейността: гр. Б. *** Съд, адрес за призоваване и връчване на съобщения гр. Б. *** - чрез адв. М. Г. за ОТМЯНА на Решение № 2600-0 от 10.01.2023 год. издадено по преписка 2645/06.01.2000 г. от Общинска служба по земеделие - гр.Созопол, респ. да се прогласи за нищожно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

4

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5