Решение № 436 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110204694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Г. Н., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-004416/05.03.2024 г., издадено от Началник-група в ОППСДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. На първо място се сочи, че съгласно чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАНН, в уводната част на НП следва да се посочи име, длъжност и къде служи актосъставителят. Твърди се, че прокуроското постановление, с което е прекратено наказателното производство, няма характера на сезиращ акт. На второ място се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в описанието на нарушението е посочено единствено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, а това не е нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят счита, че е налице разминаване между описанието на нарушението и правната квалификация, която е дадена в санкционния акт. По отношение на времето на извършване на деянието, също са направени възражения. В тази връзка се обосновава извод, че нарушенията имат характера на съществени и са засегнали правото на защита на санкционираното лице. На трето място се твърди, че нормата на чл. 140, ал 1 ЗДвП има бланкетен характер и същата не съответства на описаното нарушение. Жалбоподателят допълва, че дерегистрирането на превозното средство не може да се приравни на неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

На четвърто място се твърди, че извършването на нарушението е недоказано, поради което НП се явява материално незаконосъобразно. На пето място се излагат доводи, че извършеното представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, с оглед недостатъчната степен на обществена опасност. С тези аргументи се иска отмяна на НП като 1 незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител – адв. Д. З.. В хода на съдебните прения същата поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Адв. З. акцентира върху това, че собственикът не е бил уведомен за прекратената регистрация. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени възражения срещу депозираната жалба, с които е взето и становище по съществото на делото. Отправено искане до съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и са изложени аргументи в подкрепа на искането. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, съдържащите се в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическата страна:

Към 04.01.2024 г., МПС – лек автомобил марка/модел „ПЕЖО 407“, с рег. № *** е бил собственост на Р. П. Н.. На същата дата, около 17.10 часа, МПС било управлявано от жалб.

Н., като същият се движил по бул. „Захари Стоянов“, с посока на движение от ул.

„Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“. До бл. 404, жалб. Н. бил спрян за полицейска проверка, като по това време бил сам в автомобила си. По време на проверката, свид. Е. Д. направил служебна справка за управлявания от жалбоподателя автомобил, като установил, че липсват налични данни за МПС. Това станало повод да извърши справка с оперативната дежурна част, от където подали информация, че МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй като е изтекъл срокът за пререгистрация на автомобила, след промяна на собствеността.

Констатираното в хода на проверката станало повод, свид. Е. Д. да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 980538, в който приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

На основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, материалите по преписката били препратени на Софийска районна прокуратура (СРП). Прокурор при СРП счел, че деянието не е престъпно, тъй като степента на обществената му опасност е явно незначителна и на 14.02.2024 г. издал Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство.

Преписката била върната на ОПП-СДВР за преценка относно извършено административно нарушение. Като разгледал материалите, съдържащи се в нея, Началникгрупа в ОПП-СДВР приел, че не е нормативно предвидено при служебно прекратяване на регистрация, което настъпва автоматично, да бъде уведомяван собственика, който е длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Приемайки, че жалбоподателят Н. е действал непредпазливо, но виновно, административнонаказващият орган (АНО) счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и издал обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 18.03.2024 г.

Възприетата от съда фактическа обстановка се изведе при анализа на събраните по делото доказателства, а именно: гласни – показанията на свидетеля Е. Д.; писмени – АУАН, серия GA, № 980538, Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, справка-картон на водача за жалб. Н., Заповед № 8121к-13180 на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Показанията на свид. Е. Д. съдът намира за достоверни, тъй като същите намират 2 опора в писмените доказателства по делото, поради което ги кредитира. От неговите показания се установява, че при проверката е установено, че МПС, управлявано от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация, като информация за това са получили след справка с оперативната дежурна част. Установява се и това, че водачът се е обадил на собственика, за да го уведоми за това, тъй като е взел автомобила на заем и е останал изненадан от това, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Съдът констатира, че приобщените доказателствени източници са непротиворечиви, имат обективен характер и допринасят за изясняване на фактическа обстановка, поради което ги кредитира без да ги подлага на самостоятелен анализ, по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на доказателствените материали по делото, съдът прие следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Депозираната срещу НП жалба се явява процесуално допустима, с оглед на това, че е подадена от легитимиран правен субект – санкционираното лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН – наказателно постановление, и е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 18.03.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана при АНО на 19.03.2024 г.).

По процесуалната законосъобразност:

В производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районният съд, като въззивна инстанция, следва да провери НП в неговата цялост, за да установи правилно ли са приложени материалният и процесуалният закон, като тази проверка за законосъобразност на акта не е ограничена от основанията, които се съдържат в жалбата, с която е инициирано производството. В хода на проверката за процесуална законосъобразност, съдът констатира, че двата основни за производството акта са издадени от компетентни органи, като изгради преценката си въз основа на приложените заповеди за компетентност, приложени по преписката. Производството е законосъобразно образувано при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като преписката е била препратена от СРП, ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. С оглед на това, възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. По отношение на възражението относно процесуалната незаконосъобразност на НП, относимо до приложението на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдът намира, че оплакването на жалбоподателя се явява основателно. На първо място, в НП жалбоподателят Н. е вписан като „собственик и водач на МПС“, което не е вярно, тъй като МПС е собственост на Р. П. Н. - обстоятелство, което е отразено също в обстоятелствената част на НП. На второ място, в НП е вписано, че материалите са изпратени на СРП, тъй като са били налице данни за извършено престъпление, но с постановление на прокурор при СРП, наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство също не съответства на материалите по преписката, тъй като е налице постановление, с което се отказва образуване на досъдебно производство. В допълнение следва да се посочи, че в никакъв случай не може да се постави знак за равенство между института на прекратяване на наказателното производството и отказа да се образува досъдебно производство, тъй като това са самостоятелни институти, за които има различен процесуален ред и предпоставки за прилагането им, предвидени в НПК. Поради това, съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения в тази насока са съществени, тъй като са ограничили правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административната му отговорност. С оглед невъзможността констатираните съществени процесуални нарушения да бъдат санирани в хода на настоящото производство, единственият законосъобразен изход от него се явява отмяна на НП.

По материалната законосъобразност:

3

Макар констатираното процесуално нарушение да е достатъчно основание за отмяна на НП, за пълнота следва да се посочи, че същото се явява издадено в нарушение и на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Тази законова уредба е допълнена с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № I- 45, която детайлизира условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

По делото не се спори, че МПС е управлявано от жалбоподателя по път, отворен за обществено ползване, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация. С оглед на това, деянието се явява обективно съставомерно.

От субективна страна, съдът намира деянието за несъставомерно. Макар жалбоподателят да е водач на процесното МПС, той не е собственик, а за служебната дерегистрация собственикът е единственото лице, което на практика би могло да бъде уведомено. По делото липсват доказателства за каквото и да било уведомление. Предвид това, съдът намира, че жалб. Н. е нямало как да знае за служебно прекратената регистрация, което е пречка за него да формира вина, в която и да е от двете й форми – умисъл или непредпазливост.

С тези аргументи, съдът намира, че административната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и единственият законосъобразен изход от делото се явява отмяната на НП.