Решение № 1759 от 17.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1759 гр. Варна , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Иванка Д. Дрингова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502622 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 51310/30.07.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез процесуален представител срещу Решение № 2902/07.07.2020г. по гр.д. № 17095/2019г. на ВРС, 51св., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 499,40 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 62 часа за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 12,66 лв. (дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът е изложил твърдения и за нарушаване на процесуалните правила, а именно не е редовно призован от ВРС за дата на единственото проведено по дело открито съдебно заседание , като по този начин не е могъл да вземе становище по ССЕ, приета в същото , както и относно искането на ищеца по чл.124 от ГПК.Отправено е искане за връщане на производството на ВРС за ново разглеждане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му 1 и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. Същата е в съответнствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на нощния с коефициент 1,143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.

№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

2

Производството е образувано по искова молба на М. Г. В., ЕГН ********** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва: главница от общо 499,40 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 62 часа за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 12,66 лв. (дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор в Трето РУ при ОД на МВР Варна в периода 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. Твърди, че през същия период е положил и не са му заплатени общо 72.07 часа извънреден труд, след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143.

Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо възражение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните си правоотношения с ищеца за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.

Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

3

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства/кадрова справка-л.14 от дело/,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът – М. Г. В., през периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на длъжност мл.инспектор – старши полицай в група ООР на сектор ОП към Трето РУ-Варна при ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г.Видно от същото след преизчисляването на положения от ищеца нощен труд, с коефициент - 1.143, са останали незаплатени се общо 62 часа, като размерът на допълнителното възнаграждение за тях, възлиза на сумата от 499.40 лв.Мораторната лихва за забава е в общ размер на 12.66лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията, както и мораторна лихва за забава.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.

ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

4

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.