Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 458 от 25.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 56/2022
Вид
Определение № 458
Подписан
25.07.2022
В сила
25.07.2022
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Кюстендил, 25.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500056 по описа за 2022 година

********“ АД с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор М. Г.ЬЛ., чрез пълномощника адв. Р.Д., със съдебен адрес: гр.

София, бул. „Цар Борис III“ №85, ет. Мецанин, е депозирало молба с искане за допълване на постановеното по делото Решение №83/12.05.2022 г., като в полза на молителя бъдат присъдени сторените в производството пред въззивната инстанция деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, съгласно приложен по делото списък по чл.80 ГПК.

Изложено е, че претендирания разход е своевременно поискан и същият е доказан с представени по делото договори за правна защита и съдействие.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна депозира становище, чрез което възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, приемайки същият за прекомерно завишен.

Искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо като направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК – в едномесечен срок от постановяване на решението.

Разгледано по същество, съдът го намира за основателно по следните съображения:

С решение №83/12.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е 1 частично отменено решението на районния съд, като е признато за установено, че ответника СТ. Г. Д. дължи на ищцовото дружество – „********“ АД и сумата от 109 лева, представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода 28.04.2019 г. – 11.03.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№498/2020 г. на ДнРС.

Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Разноски се присъждат за всяка инстанция с акта на съда, с който се приключва делото пред съответната инстанция – чл. 81 от ГПК.

С настоящото определение, доколкото съдът е пропуснал да стори това с постановеното по делото решение, настоящият въззивен състав, с оглед частичната основателност на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да присъди на „********“ АД разноски за въззивната инстанция, определени по компенсация.

Сторените разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 720 лева са доказани с приложени по делото Договори за правна защита и съдействие, имащи характера на разписка за получената сума, т.е. налице е доказаност на претендираните от „********“ АД разноски за въззивната инстанция, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Настоящият съдебен състав не следва да се произнася по възражението за прекомерност на същите, заявено едва с отговора по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.

В определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, Определение №615 от 24.11.2016 г. по ч.т.д.№400/2016 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, Върховният касационен съд е отговорил на въпроса – до кой момент страната може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения процесуалноправен въпрос в тези определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. От данните по делото се установява, че няма направено възражение за прекомерност в хода на 2 производството пред въззивната инстанция относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно трябва да се приеме, че липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение без направено в срок възражение за прекомерност.

Изчислени по компенсация, с оглед частичната основателност на исковите претенции, разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на молителя в настоящото производство - „********“ АД, са в размер на 479.80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 вр. чл.78, ал.1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение №83/12.05.2022 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№56/2022 г. по описа на съда, в частта за присъдените разноски, като:

ОСЪЖДА СТ. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Дупница, кв. „Пейо Яворов“ №8, вх.А, ап.8, да заплати на „********“ АД с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор М. Г.ЬЛ. деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, определени по компенсация, и възлизащи на сумата от 479.80 лева.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3