Решение № 181 от 06.07.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Смолян, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440101045 по описа за 2021 година

Ищецът „****” ЕООД, представлявано от **** е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу М. ХР. Б. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, присъдени с издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 697/2021 г. по описа на РС - Смолян, а именно: 1 913,04 лева – главница за периода 08.05.2020 г. - 28.01.2022 г. и 571,10 лева договорна възнаградителна лихва за периода 09.03.2020 – 03.04.2021 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

На 09.03.2020 г. Между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288709 по реда на ЗПФУР, като при кандидатстване ответницата е посочила телефонен номер **** и имейл: ****Активиращият код е 4331. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, а от предоставената снимка на вайбър, телефонният номер, ползван от кредитополучателя съвпада с този, на който е изпратен кодът за активиране на договора. След сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние кредитодателят е изпратил съобщение по телефона, с което го уведомява, че паричните средства в размер на 2 000 лв. са преведени по посочения от него начин - на каса на „***“ АД. До входиране на заявлението са погасени вземания в размер на 150.00 лв., на две плащания, съответно на 10.04.2020 г. - 50.00 лв. и на 24.06.2020 г. - 100.00 лв., разпределени по следния начин: 86.96 лв. главница с падеж 08.04.2020 г. и 63.04 лв. договорна лихва. Съгласно л. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 2 000 лв. е разсрочено на 23 ежемесечни вноски, от които първите 22 са в размер 1

86.96 лв. и последната 23-та е в размер на 86.88 лв. за периода 08.04.2020 г. - 28.01.2022 г..

На 06.04.2021 г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което ответницата е уведомена по е-мейла.

Договорната лихва е в размер на 40.15 %.. Погасена е договорна лихва в размер на 63.04 лв., което представлява част от вноската за договорна лихва за периода 08.04.2020 г. 28.01.2020 г.. Част от тази вноска не е платена. Крайната дата на претендираната договорна лихва е съобразена с датата на обявяване на предсрочна изискуемост, поради което не са претендирани вноски, падежирали след 06.04.2021 г..

Въпреки положените усилия от ищеца, отношенията между страните не са уредени, което е породило правният му интерес да предяви вземането си по реда на чл. 410 ГПК, в която връзка е образувал ч.гр.д. № 697/2021 г. пред РС – Смолян и с издадената по него заповед за изпълнение процесните суми са присъдени в негова полза. Ответницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което е станало причина ищецът да предяви настоящите искове.

Оспорва като неоснователно твърдението на ответницата за липса на валидно сключено правоотношение, тъй като договорът е сключен съгласно изискванията на ЗПФУР вр. ЗЕДЕУ и вр. с чл. 10 ЗПК, като сключения договор е представени и на дисковете, приложени към исковата молба, който представлява оригинал по смисъла на чл. 194 ГПК.

Ответницата е предоставила личната си карта и вайбъра си на ищеца, като на посочения от нея телефонен номер в приложението й е изпратен СМС активиращ договора. По предвидения ред в посочените закони липсва изискване за полагане на подпис, като волеизявлението за сключване на договора се прави с извършване на самата процедура.

Договорът е с шрифт 12, като клиента може да увеличи същия на електронното устройство, на което го чете. Счита за неоснователно възражението за предсрочна изискуемост. Към датата на депозиране на молбата кредита е изцяло падежирал. Що се отнася до възражението за незаконосъобразност и нищожност на договорената лихва, то същото следва да бъде преценено индивидуално в конкретния случай. Счита за неоснователни и възраженията относно срока на договора, ГПР, нарушенията на чл. 11, ал. 1 т. 20, 23 и 24 от ЗПК. Счита за неоснователно и възражението за изтекла давност, тъй като договора е сключен през 2020 г. Евентуално прави искане в случай, че бъдат уважени възраженията за нищожност на някой от основанията да бъде осъдена ответницата да заплати главницата ведно със законната лихва от датата на забавата, а именно от датата на връчване на становището.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна, оспорва договора за кредит като недействителен. Твърди, че между страните не е възниквало валидно отношение по договор за кредит, тъй като ответницата не е отправяла заявка за сключването на такъв договор и поради това сключеният договор от нейно име е нищожен поради липса на съгласие, договорът не е подписан от нея. Оспорва твърдението на ищеца, че е предоставил на ответницата кредит в размер на 2 000 лв.. Твърди, че ищецът не е предоставил необходимата преддоговорна 2 информация, не е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2 ЗПФУР, оспорва договорът да е обявен за предсрочно изискуем и за това ответницата да е уведомена по надлежния ред.

Договорът в частта на договорените лихви противоречи на добрите нрави и е сключен в противоречие с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което е нищожен в тази част, лихвеният процент е неправомерно завишен, надвишава трикратния размер на законната лихва. Налице е нееквивалентност между предоставената финансова услуга и уговорената цена, с което е нарушен принципът за добросъвестност в облигационните отношения. Нарушен е чл. 10, ал.

1 ЗПК, тъй като не е спазено изискването за шрифт на договора не по-малък от 12; нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, тъй като в договора не е посочен срок на договора; нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не са посочени всички компоненти, включени в ГПР, както и метода за изчисляването му; нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като от договора и погасителния план не може да се разбере какъв е размерът на сумите, включени в месечните погасителни вноски и техния вид; нарушени са и чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Прави възражение и за нищожност на неустоечната клауза по чл. 3 от договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за деловодните разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него в писмено становище юр. Гюров поддържа исковата молба и оспорва като неоснователни възраженията на ответницата.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, в писмена молба – становище процесуалният представител адв. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни по подробно изложените в нея съображения. Претендира за разноски.

Фактически и правни изводи:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 315/05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 697/2021 по описа на РС – Смолян е разпоредено длъжникът М. ХР. Б. да плати на кредитора „****“ ЕООД сумите: 1 913,04 лева - главница, 571,10 лева - договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 03.04.2021 г., 465 лева - неустойка, дължими по договор за кредит № 288709/09.03.2020 г., сключен между „****“ ЕООД и М. ХР. Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на 111,98 лева, от които 61,98 лева заплатена от заявителя държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Поради постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, съдът с разпореждане № 1255/02.09.2021 г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането му срещу длъжника в едномесечен срок. Предупредил го е за последиците от неизпълнение на разпореждането. Разпореждането е връчено на заявителя на 09.09.2021 г. и на 04.10.2021 г. е депозирана настоящата искова молба. Същата е процесуално допустима, предявена в установения едномесечен срок от кредитора срещу длъжника по заповедното производство.

С последващо определение № 192/30.03.2022 г. по ч.гр.д. № 697/2021 г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта на 3 присъдената неустойка в размер на 465 лева. Определението е влязло в сила.

Видно от Договор за предоставяне на кредит № 288709 от 09.03.2020 г., сключен между ищеца като кредитор и ответницата като потребител, кредиторът се е задължил да предостави сумата от 2 000 лв., който ответницата следвало да върне за срок от 690 дни, на 23 месечни вноски, първата с падеж 08.04.2020 г. и последната с падеж 28.01.2022 г., ведно с договорената лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 %, лихвен процент на ден при отказ от договора- 0,11 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,3 %.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. т. 7 от договора общият размер на всички плащания по договора възлиза на 2 791,96 лв., а общата дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 е изплащане на погасителните вноски в срок е 3721,96 лв.. Крайният срок на договора е изтекъл на 28.01.2022 г. с настъпването на падежа на последната погасителна вноска.

В чл. 2, ал. 2 е договорено, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя договорената сума по ал. 1 в деня на подписването на договора, чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на „***“ АД.

Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора ищцата е поела задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, да предостави на кредитора обезпечение по един от двата варианта предвидени в ал. 1 - банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или две физически лица - поръчители, отговарящи на посочените в договора изисквания. Страните са се уговорили в чл. 3, ал. 2 от договора, че при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 930 лв., която ще заплаща заедно с месечните погасителни вноски, към която се добавя.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора потребителят следва да плаща задълженията си по банков път и в офис на „***“ АД.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че при забава в плащането на две последователни погасителните вноски от потребителя, кредиторът може едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем и да изиска предсрочното му погасяване.

С е-мейл на ел.поща на ответницата от 09.03.2020 г. същата е уведомена, че е направен превод от 2 000 лв. на нейно име на каса на „***“ АД. Видно о т разписката за извършено плащане на л. 36, на същата дата 09.03.2020 г. в 10,37 часа е извършен превод в размер на 2 000 лв. по договор № 288709 от „****“ ЕООД към „***“ АД с получател М.Б..

Видно от писмото на „***“ АД от 15.02.2022 г. /л. 61/, с приложената към него разписка на 09.03.2020 г. в 17:18:18 ч. се удостоверява получаването на сумата от 2 000 лв. на основание договор 288709 от ответницата М.Б., наредени от „****“ ЕООД. Посочено е също, че са извършени две плащания по договора, съответно в размер на 50 лв. на 10.04.2020 г. и на 100 лв. на 24.06.2020 г.. В писмото изрично е посочено, че при плащане на суми по-малки от 300 лв. не се събират данни за вносителя на паричните средства.

Видно от самата разписка, в нея е посочен ЕГН на получателя, номер и година на издаване на личната карта, адреса на получателя. М.Б. саморъчно е изписала имената си и се е подписала.

4

От представената справка за плащания е видно, че по ЕГН на ищцата са отразени две плащания чрез „***“ АД в полза на получателя „****“ ЕООД съответно в размер на 50 лв. и на 100 лв. на датите 10.04.2020 г. и 24.06.2020 г..

На 15.09.2021 г. ответницата е отправило запитване чрез е-мейл дали може да поиска рефинанс на сумата от 1 000 лв. за срок от 12 м.