Решение № 1752 от 25.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20211100106341 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Я.“ ЕООД срещу „СТО И.“ ЕООД, Г. К. С. и Г. С. С., с който се иска да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба от 21.01.2019 г., сключен между „СТО И.“ ЕООД и Г. К. С., обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, на следния недвижим имот: апартамент № В 402, находящ се във вход В, разположен на четвърти жилищен етаж, кота + 11.40, със застроена площ от 111 кв. метра /сто и единадесет цяло квадратни метра/, състоящ се от: антре, дневна, кухненски бокс, две стаи, баня с тоалетна, сервизно помещение и тераса, при съседи: коридор, апартамент № 401, апартамент № 403, улица, двор, калкан, заедно с 3.110% /три цяло и сто и десет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който съгласно схема на самостоятелен обект в сграда представлява: имот в сграда с идентификатор ***, адрес по схема: гр. София, район „Студентски“, ул. ******* /двадесет и три/, ет. 5 /пети/, ап. В402 /буква „В“, четиристотин и две/, при съседи на същия етаж: ***,

*** и ***, под обекта: ***,

***, ***, образуван въз основа на разделянето на бивш апартамент № 402 /четиристотин и две/, находящ се на 4 /четвърти/ етаж, секция В, на кота +11.40 м., със застроена площ от 176.04 кв. м. /сто седемдесет и шест цяло и четири стотни квадратни метра/, въз основа на Заповед № РСТ18-РА50-3/23.01.2018 г., СО-район Студентски.

1

Ищецът твърди, че бил кредитор на „СТО И.“ ЕООД. Между „Я.“ ЕООД и „СТО И.“ ЕООД на 12.07.2017 г. бил сключен договор за строителство, по силата на който „Я.“ ЕООД се задължило да построи и предаде срещу сумата от 209 780 лв. с ДДС на „СТО И.“ ЕООД гореописания апартамент № В 402, находящ се в сграда в поземлен имот в гр. София, кв.

„*******“. По посочения договор, по който ответникът бил възложител, била платена сума в размер на 158 840 лв. Остатъкът от дължимата главница бил 50 940 лв., като към момента на предявяването на иска дължимата законна лихва за забава била в размер 36 372.29 лв. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том III, рег. № 8239, дело № 396/2017 г., съставен от нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, „СТО И.“ ЕООД придобило правото на строеж върху апартамент № 402 със застроена площ от 176.04 кв.м., който със Заповед № № РСТ18-РА50-3/23.01.2018 г., СОрайон Студентски, бил разделен на два апартамента - № 402 и № 403, съгласно допуснато изменение в одобрения И.иционен проект. Впоследствие „СТО И.“ ЕООД прехвърлило собствеността върху апартамент № 403 на трети за спора лица, като в патримониума му останал единствено апартамент № 402 след разделянето.

Поддържа, че ответникът „СТО И.“ ЕООД е осъществил увреждаща спрямо „Я.“ ЕООД, в качеството му на кредитор по задължението за заплащане на остатъка от продажната цена, сделка. Това е така, тъй като с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, „СТО И.“ ЕООД, чийто управител била ответникът Г. К. С., се разпоредило в полза на последната със собствения си недвижим имот – апартамент № 402, с което съществено намалило имуществото си. Излагат се доводи за извършване на продажбата на значително по-ниска цена от реалната пазарна стойност на имота. Ищецът също счита, че намира приложение презумпцията за знание на „СТО И.“ ЕООД за увреждането на кредитора, тъй като Г. К. С. била управител на дружеството прехвърлител към момента на извършване на разпоредителната сделка в своя полза като физическо лице. Намира, че промяната на управителя на дружеството, считано от 19.04.2021 г., била извършена с цел опровергаване на твърденията за свързаност между лицата. Моли увреждащата сделка да бъде прогласена за относително недействителна.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „СТО И.“ ЕООД. Оспорва се основателността на предявения иск.

Поддържа, че дружеството било изпълнило изцяло задължението си към „Я.“ ЕООД за заплащане на продажната цена, като е заплатено и в повече. Счита, че изпълнителят не бил изпълнил своето задължение за предаване на процесния имот в срок и в напълно завършен вид. Твърди, че не било налице увреждане на кредитора „Я.“ ЕООД от страна на „СТО И.“ ЕООД, тъй като последното било заплатило изцяло дължимата сума по договора за покупкопродажба още към 31.12.2019 г., т.е. преди предявяването на исковата молба. Излага, че „СТО И.“ ЕООД било прехвърлило в полза на Г. К. С. собствения си апартамент № 402 за погасяване на задължения на дружеството към нея срещу пазарна цена за вида и качеството 2 на обекта към момента на продажбата. Оспорва промяната на управителя на дружеството да е била извършена с цел опровергаване на качеството „свързани лица“ между страните по атакуваната сделка. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран съвместен отговор на исковата молба от ответниците Г. К. С. и Г. С. С.. Оспорва се по основание исковата претенция. Твърди се, че ищецът не бил изпълнил договорното си задължение към „СТО И.“ ЕООД за предаване на процесния недвижим имот. Поддържа се, че не било налице увреждане на кредитора, тъй като към 31.12.2019 г. ответното дружество било заплатило изцяло дължимата сума по договора с ищеца. Молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

По делото е конституирано на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника „СТО И.“ ЕООД, ЕИК ******* - М. А. К.. Същият оспорва основателността на претенцията на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД:

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – 1/ наличие на съществуващи спрямо длъжника права; 2/ извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 3/ увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда – решение № 35 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г. по описа на III г.о. на ВКС.

Лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо. Страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор.

В случая активната материалноправна легитимация на ищеца „Я.“ ЕООД като кредитор на ответника „СТО И.“ ЕООД се установява по безспорен начин, доколкото между страните е установено със сила на присъдено нещо обстоятелството, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу „СТО И.“ ЕООД за следните суми: 1/ сума в размер на 50 939.34 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2021 г. до окончателното й погасяване, представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от договор за строителство от 12.07.2017 г.; 2/ сума в размер на 26 467.43 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от вземането за възнаграждение по чл.

6, ал. 1 от договор за строителство от 12.07.2017 г. за периода 13.07.2017 г. до 02.03.2021 г.;

3

3/ сума в размер на 7 908.33 лв. – съдебни разноски, съгласно решение № 260207/15.03.2022 г. по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС, т.о., VI-2 състав. Последното е потвърдено с решение № 644/13.10.2022 г. по в. т. д. №628/2022 г. по описа на САС, 11 състав, като с определение № 1000/09.11.2023 г. по т. д. № 182/2023 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Решението по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС е влязло в сила на 09.11.2023 г. в хода на настоящото производството и силата на пресъдено нещо следва да се зачете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влезлите в сила решения са задължителни за страните, съда, който е постановил решението, както и всички останали съдилища и държавни и общински органи, поради което е налице забрана за пререшаването им /чл. 299 ГПК/. Пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни /чл. 298 ГПК/. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството, че ищецът е кредитор и присъдените по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС са дължими от „СТО И.“ ЕООД, която следва да бъде зачетена при всеки следващ спор.

По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на вземанията, произтичащи от влязлото в сила съдебно решение. Всички останали доводи на ответниците спрямо установяване качеството на кредитор на ищеца не следва да се обсъждат, доколкото относно този елемент от фактическия състав на претенцията, настоящият съд е обвързан от влязлото в сила съдебно решение. Ирелевантно е и обстоятелството относно наличието на забава или не на кредитора по договора за строителството, доколкото вземането му е установено с вляло в сила решение, то въпросът за евентуалното неизпълнение на този договор не е предмет на настоящото производство, а при наличието на установено качество на кредитор не е и основание да се отрече възможността на този кредитор да се ползва от защитата по чл. 135 ЗЗД.

Не се спори, а и се установява от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, че на 21.01.2019 г. „СТО И.“ ЕООД, представлявано от управителя Г. К. С., е прехвърлило на Г. К.

С. правото на собственост върху апартамент № В 402, находящ се във вход В, разположен на четвърти жилищен етаж, кота + 11.40, със застроена площ от 111 кв. метра /сто и единадесет цяло квадратни метра/, състоящ се от:антре, дневна, кухненски бокс, две стаи, баня с тоалетна, сервизно помещение и тераса, при съседи: коридор, апартамент № 401, апартамент № 403, улица, двор, калкан, заедно с 3.110% /три цяло и сто и десет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който съгласно схема на самостоятелен обект в сграда представлява: имот в сграда с идентификатор ***, адрес по схема: гр. София, район „Студентски“, ул. ******* /двадесет и три/, ет. 5 /пети/, ап. В402 /буква „В“, четиристотин и две/. От служебно изготвена справка НБДН, приета от съда в с. з. на 29.02.2024 г., се установява, че Г. С. С., ЕГН ********** е съпруг на Г. К. С., което обстоятелство не е и оспорено от ответниците в срока по чл. 131 ГПК, поради което имотът 4 е придобит от съпрузите в режим на СИО. По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак, е необходим другар - решение № 146 от 11.03.2020 г. по т. д.