Решение № 2543 от 09.12.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2543

Добрич, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

Членове:

НЕЛИ КАМЕНСКА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ канд № 20257100700631 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Л. Л. КАМИШЛИЕВА, с [ЕГН], като земеделски производител с адрес на упражняване на дейността в [населено място], общ. Дулово, [улица], с [ЕИК], подадена чрез адв. И. А. от САК срещу Решение № 64/18.07.2025 г., постановено по н. адм. дело № 123 по описа за 2024 г. на Районен съд - Дулово, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2300169/31.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], в частта относно наложеното наказание, като е намален размера на наложената на ЗП Л. Л. К., [ЕГН], [населено място], община Дулово, [улица], № 14, [ЕИК], глоба от 3 000 лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Изразява се несъгласие с извода на съда за, че при съставяне и предявяване на АУАН, и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото ѝ на защита, както и за липсата на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Счита за неправилни изводите на въззивния съд за установеност на санкционираното неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредбата), като в тази насока се излагат твърдения, за несъответствие на мотивите на Дуловския районен съд (ДРС) с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда", [населено място], не се явява и не се представлява, с депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата и излага подробни аргументи за нейната неоснователност.

Окръжна прокуратура Добрич не встъпва в производството.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2300169/31.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], в частта относно наложеното наказание, като е намален размера на наложената на ЗП Л. Л. К., [ЕГН], [населено място], община Дулово, [улица], № 14, [ЕИК], глоба от 3 000 лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за това, че при осъществяване на дейността му, в качеството на работодател, не е изпълнил задължението си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е разработил и утвърдил писмена инструкция за безопасна работа при използване на телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация, нито е осигурил прилагането на каквато и да е процедура за безопасно действие с машината от работниците. На място не била представена документална инструкция, специално отнасяща се до експлоатацията на телескопичния товарач, макар последният да се е използвал в дейността на птицефермата (за превоз на фуражи, материали и др.). Нарушението, под формата на бездействие, е извършено на 15.08.2023 г., и е констатирано на същата дата при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в посочената птицеферма, находяща се в [населено място], общ. Дулово. Писмена инструкция за безопасна работа с машината не е представена, както по време на проверката, така и впоследствие. От дадените на 14.08.2023 г. писмени обяснения от земеделския производител, е видно, че няма издадена такава инструкция и така работодателят не е осигурил прилагането на писмена инструкция за работа с телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 416. А.. 5 КТ, вр. чл. 55 ЗЗБУТ, вр. чл. 166, ал. 2 от наредбата, за което на 14.08.2023 г. против ЗП Л. Л. К. от [населено място], общ. Дулово е съставен АУАН № 19-2300169, който е връчен срещу подпис на жалбоподателката. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства е издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

С обжалваното в настоящото производство решение, ДРС е изменил горепосоченото наказателно постановление, като е намалил размера на санкцията към установения минимум от 1500 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП неизпълнение на административно задължение, доколкото не е изпълнил задължението си като работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, като не е осигурил в стопанисваната от жалбоподателката птицеферма в [населено място] прилагането на писмена инструкция за безопасна работа с телескопичният товарач „Manitou". Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата. Констатирал е и, че жалбоподателката няма предходни нарушения на трудовото законодателство. Нарушението, предмет на делото, макар и да е с формален характер, е отстранено веднага след установяването му - от данните по делото е видно, че след проверката работодателката е предприела действия за изготвяне на необходимата инструкция и провеждане на допълнителен инструктаж на работниците (макар и това да е станало едва след намесата на контролните органи). Като смекчаващи обстоятелства ДРС е отчел оказаното съдействие при проверката, както и обстоятелството, че не са настъпили вредни последици от допуснатото нарушение (не се доказвало наличие на трудова злополука или инцидент, причинен от липсата на инструкция). По изложените съображения е окачествил наложената санкция за несъразмерно тежка, като е изменил атакувания пред него санкционен акт в частта относно размера на санкцията, намалявайки същата към минимално предвиденият размер на глобата - 1 500 лв.

Административен съд Добрич намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, ДРС е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало същото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Касационната инстанция намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното неизпълнение на административно задължение по чл. 413, ал. 2 КТ. В цитираната разпоредба е предвидена административнонаказателна отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. По делото няма спор, че при извършената проверка на място в птицефермата в [населено място], общ. Дулово, стопанисвана от касаторката, и впоследствие - при документална проверка, същата в качеството си на работодател не е представила писмена инструкция за безопасна работа с телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация. Както правилно е отбелязал районният съд, описаното деяние, осъществено под формата на бездействие, съставлява нарушение на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Нормата на чл. 277 КТ задължава работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания. Конкретно разпоредено задължение в тази насока се съдържа в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, според която при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции, които трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят и да съдържат необходимата информация, в т. ч.: условията за използване на работното оборудване; предвидимите ненормални ситуации; изискванията за безопасност и здраве при работа и извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 4 и 5 от ДР на същата Наредба № 7/23.09.1999 г, "работно оборудване" е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа; като "използване на работното оборудване" е всяка дейност, свързана с работното оборудване, като пускане, спиране, експлоатация, транспортиране, ремонт, изменение, обслужване, поддържане, почистване. В случая изпълнителното деяние по чл. 413, ал. 2 КТ се осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което в настоящата хипотеза се изразява в нарушаване разпоредбата на чл. 166, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване. Осигуряването осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е важно задължение на работодателя и е изрично възложено от закона (чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275 КТ), както и с Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (чл. 6 и 10), където е записано, че в рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства. В съответствие с националното законодателство и/или практика и съобразно големината на предприятието и/или ведомството работодателят предприема необходимите мерки, така че работниците и/или техните представители в предприятието и/или ведомството да получават цялата необходима информация относно рисковете за безопасността и здравето и защитните и превантивни мерки и дейности по отношение както на цялото предприятие и/или ведомство така и за всяко индивидуално работно място и/или длъжност. Като гаранция за спазване на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е съдържащата се в чл. 277 КТ повеля към работодателя за разработване и утвърждаване на правила за осигуряване на такива условия на труд в предприятието, а част от тези правила са писмените инструкции за използване на работното оборудване. Правната норма на чл. 166, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 вменява на работодателя при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, да осигури прилагането на писмени инструкции, разбираеми за работещите, за които се отнасят. В настоящия случай при извършената проверка в птицефермата на жалбоподателката не са представени писмени инструкции за работа с телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, съгласно разпоредбите на § 1, т. 4 и 5 от ДР на същата Наредба. При това положение правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че касационният жалбоподател, в качеството си на работодател, на посочената в АУАН и НП дата - 28.07.2023 г., не е изпълнил задължението си по чл. 277 КТ, във връзка с чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г., да осигури прилагането на писмени инструкции, разбираеми за работещите, за които се отнасят, за използване и безопасна работа с телескопичен товарач "Manitou", с което е осъществил административнонаказателния състав по чл. 413, ал. 2 КТ.

Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2b9b732-6f84-4393-b148-016ce2167e2c