Определение № 396 от 26.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Кюстендил, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500285 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана частна жалба вх. № 6580/03.06.2024 г. от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, ул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, чрез АД „Нестори, Угляров, М.“ чрез адв. Х. М. от САК, със съдебен адрес гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис 6, насочена против Определение № 631/09.05.2024 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.

№ 2381/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без уважение жалба с вх. № 5080/25.04.2024 г. от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115, ет. 5, с която се иска отмяна на глоба в размер на 150 лв., наложена с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2024 г. по гр. д. №2381/2023 г. по описа на КнРС.

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото се твърди, че неизпълнението на указания по чл. 190 ГПК не е самостоятелно основание за отлагане на делото и налагане на глоба, а същевременно с поведението си ответникът не е дал повод за отлагането. Иска се отмяна на атакуваното определение и наложената глоба.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 2381/2023 г. по описа на КнРС е образувано по искова молба, депозирана от ***, чрез пълномоника адв. ***, против „Сити Кеш“ ООД, съдържаща искане за прогласяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД Договор за кредит № 884297 от 26.06.2023 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ответното дружество като кредитодател, евентуално – прогласяване за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

С определение № 43/10.01.2024 г., районният съд е изготвил проекто-доклад по делото и е насрочил същото за разглеждане в о.с.з. на 13.02.2024 г. със същото определение съдът се е произнесъл по заявените от ищцата доказателствени искания, и в частност е задължил на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да представи по делото процесния 1 договор за кредит, справка за платени суми от ищцата, справка за всички задължения на ищцата по процесния договор, справка за остатъка от задълженията й по договора за кредит.

С доклада съдът е разпределил доказателствената тежест за ищеца, който следва да докаже наличието на обстоятелствата, на които се позовава относно твърдяната недействителност на договора за кредит, респ. клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит.

С молба вх. № 1617/08.02.2024 г., депозирана в изпълнение на дадените му указания с горепосоченото определение за представяне на документи по реда на чл. 190 ГПК, ответникът е заявил, че не представя договор за кредит, доколкото с оглед разпределената доказателствена тежест, това следва да бъде действие по доказване от страна на ищцата, която също притежава такъв документ.

С протоколно определение от о.с.з., проведено на 13.02.2024 г., районният съд повторно на основание чл. 190 ГПК е указал на ответника да депозира искания договор за кредит като е посочил, че непредставянето му в следващо съдебно заседание ще бъде преценявано съгласно чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК.

С молба вх. № 3952/02.04.2024 г. ответното дружество отново е изразило становище относно предоставяне на процесния договор, като е посочило, че не е в негов интерес да представи договор, въз основа на който насрещната страна е предприела съдебни действия, като повторно се е обосновал с разпределената от съда в доклада доказателствена тежест.

С протоколно определение от о.с.з., проведено на 05.04.2024 г. първостепенният съд, приемайки, че отказът на ответника за представяне на искания документ е неоснователен, доколкото не са налице основанията на чл. 191 ГПК, е счел, че са налице предпоставките на чл. 92а ГПК, тъй като ответникът с поведението си е причинил неоснователно отлагане на делото, наложил му е глоба 150 лв., повторно му е указал да представи процесния договор за кредит и е отложил делото за следваща дата.

На 09.05.2024 г. районният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение като е оставил без уважение депозираната от ответника жалба за отмяна на наложената глоба, мотивирайки се, че жалбоподателят не е изпълнил многократно дадените от съда разпореждания, и е станал повод за неколкократно отлагане на делото.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, от лице, имащо правен интерес от обжалване, като следва да се приеме, че същата е в срок при липса на данни за съобщаването на атакувания съдебен акт.

По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 92а ГПК страна, която неоснователно /без да е налице уважителна причина за това/ причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91 ГПК. Посочената процесуална санкция се налага при наличие на причинно - следствена връзка между отлагане на делото и виновно неизпълнение от страната на нейно процесуално задължение, като санкцията цели дисциплиниране на участниците в гражданския процес и мотивирането им към точно изпълнение на процесуалните им задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като същевременно следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право, ще приеме за доказани.

2

След изричното й уведомяване и в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът, на основание чл. 190, ал. 2 ГПК, може приложи последиците на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани неизгодни за страната факти, относно които същата е създала пречки за събиране на доказателства.

Страната може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи, респ. в противен случай съдът да приложи последиците на чл. 161, във връзка с чл. 190, ал. 2 от ГПК , което е възможно, когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го представят. Правото на съда да изведе правните последици от възпрепятстване на доказването не е произволно, а произтича от преценка на всички обстоятелства по делото, които съдът е длъжен да вземе предвид, без да е длъжен автоматично да приеме за установени конкретни факти по делото. Съдът обаче е необходимо първо да разграничи с доклада си положителните факти, които всяка от страните следва да установи във връзка с твърденията си, след което да преценява доказателственото искане по чл. 190 от ГПК и прилагане на последиците по чл.161 ГПК.

Ищцовата страна е посочила, че има информация за сключения от нея договор, като възпроизвежда параметрите му в исковата молба, съответно по делото е изготвено и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, т.е. при съблюдаване на правилата относно разпределение на доказателствената тежест и при отделяне на спорното от безспорното, съдът може да прецени приложимостта на чл.161 ГПК , без многократно изискване на самия документ .

В случая страната, на която е наложена глоба, не прави искане за представяне на документа в следващо заседание, а напротив – категорично отказва да го представи, при което липсва нейно изявление за отлагане на делото поради направени искания – напр.за събиране на доказателства, даване на възможност за представянето им в следващо съдебно заседание или за становище, оттегляне на пълномощия, несвоевременното внасяне на определен депозит по назначената по делото и необходима за изясняването му от фактическа страна, експертиза и пр. , т.е.не се установява поведение на страната, довело до неоснователно отлагане на делото.

Изложените от съдебния състав на първоинстанционния съд мотиви в обжалваното определение не обосновават предпоставките на чл. 92а ГПК. Предвидените в закона като възможни правни последици по см.на чл.190,ал.2 ГПК са достатъчни да дисциплинират страните в процеса, което изключва необходимостта от налагане на глоба по чл. 92а ГПК.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 631/09.05.2024 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 2381/2023 г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената на основание чл. 92а, във вр. с чл. 91, ал. 1 и чл. 89 от ГПК, на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, с протоколно определение на Районен съд – Кюстендил от 05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2381/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил глоба в размер на 150 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4