Определение № 60 от 15.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

ЕмИ. Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от ЕмИ. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501187 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Е.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ №, чрез юрк.

В. Н. против Решение № 250/19.07.2025 г., постановено по гр.д. № 900/2022 г. по описа на РС-Разлог в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на З. И.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С. Р.“ ап. сумата от *** лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда (18.08.2022 г.) до пълното й изплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и немотивираност на решението на районния съд, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че в обжалваното решение липсвали фактически и правни мотиви, на които съдът обосновава правните си изводи, за да постанови своя акт, а посочените фактически такива, противоречали на обективната обстановка, което довело до постановяване на неправилен съдебен акт.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е ползвал всички енергийни съоръжения за доставка на ел. енергия до потребители, каквото е изискването на Методиката на КЕВР. Сочи се, че от заключението на вещото лице П. по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че изходящите кабели средно напрежение от процесния ТП не се използват за доставка на ел. енергия до потребители, а служат за възстановяване на прекъснат енергиен пръстен. Твърди се, че в настоящия случай е приложима Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от 1 потребители през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, издадена и оборена от КЕВР, като при прилагането й следва да се имат предвид само тези съоръжения, които се ползват за доставка до потребители. Съоръженията, които не се ползват за преобразуването и преноса на ел. енергия, не следва да бъдат включени в изготвянето на пазарната стойност на ДМА, въз основа на която стойност се изчислява дължимото обезщетение към процесния период. Сочи се, че в съдебнотехническата експертиза, изготвена от в.л. М., кредитирана от съда, били включени и кабели средно напрежение, които не се използвали от електроразпределителното дружество за преобразуване и доставка на ел. енергия.

Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че ТП представлява неделима съвкупност от недвижима част- сградата и оборудването му. Твърди се, че сградата на ТП, представляваща недвижима вещ и оборудването му, представляващо движими вещи, могат да бъдат в собственост на различни лица.

Сочи се, че дори да се приеме, че ТП, включително кабелите му, представляват неделима съвкупност и като такива могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка само заедно, то следва да се приеме, че със сключения договор между ищеца З. И. и ответното дружество за покупко-продажба на ТП и учредяване на сервитути по чл. 64 ЗЕ, е прехвърлена цялата неделима съвкупност- ТП, оборудване на ТП и кабелите СрН и НН.

Оспорва се и извода на съда за идентичност между придобития от ищеца З.

И. трафопост и изградения на място. Твърди се, че от заключенията на вещите лица по приетите експертизи е установено, че между двата ТП не е налице идентичност.

При неустановеност на такава идентичност, предявеният иск бил неоснователен.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 250/19.07.2025 г., постановено по гр.д. № 900/2022 г. по описа на РСРазлог в обжалваната част и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

Във въззивната жалба се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка: допускане на съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от вещи лица- оценители на съоръжения, която да отговори на въпроса:

Каква е пазарната стойност на процесните съоръжения, ползвани от ответното дружество за пренос на ел. енергия към потребители към процесния период?, както и допускане на тройна съдебно-електротехническа експертиза, изпълнима от вещи лица електроинженери, които след като се запознаят с материалите по делото и извършат оглед на място, да отговорят на въпросите: При установената пазарна стойност на съоръженията от оценителната експертиза към процесния период, каква е стойността на обезщетението за ползваните енергийни съоръжения, изчислена по правилата и на база Методика на КЕВР за процесния период?

Идентични ли са трафопоставете МКТП 1х400, ползван на място от дружеството и БКТП 2х600, описан в постановлението за възлагане? Искането за събиране на доказателства във въззивната инстанция е мотивирано с допуснати от районния съд процесуални нарушения.

Настоящият въззивен състав намира искането за неоснователно. За сочените от въззивника факти и обстоятелства по делото са събрани достатъчно доказателства, изясняващи релевантните за спора факти.

2

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Сочи се, че с постановление за възлагане, издадено от публичен изпълнител по реда на ДОПК, на въззиваемия са възложени процесните съоръжения, които следват режима на движимите вещи. Идентичността на ползваните от жалбоподателя съоръжения с тези, собственост на въззиваемия, била установена с Решение № 261/28.06.2021 г., поправено с Решение № 458/12.11.2021 г., постановени по в.гр.д. № 1429/2020 г. по описа на ОС- Благоевград. Твърди се, че от разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009 г., издадено от ДНСК, било видно, че е допусната явна фактическа грешка при изписването на ТП, тъй като в имота не бил налице друг енергиен обект, въведен в експлоатация.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

По делото не се налага служебно събиране на доказателства, поради което същото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК, Окръжен съдБлагоевград ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.02.2026 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на тройна съдебнооценителна експертиза и искането за допускане на тройна съдебноелектротехническа експертиза.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

ЕмИ. Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от ЕмИ. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501187 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Е.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ №, чрез юрк.

В. Н. против Решение № 250/19.07.2025 г., постановено по гр.д. № 900/2022 г. по описа на РС-Разлог в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на З. И.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С. Р.“ ап. сумата от *** лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда (18.08.2022 г.) до пълното й изплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и немотивираност на решението на районния съд, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че в обжалваното решение липсвали фактически и правни мотиви, на които съдът обосновава правните си изводи, за да постанови своя акт, а посочените фактически такива, противоречали на обективната обстановка, което довело до постановяване на неправилен съдебен акт.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е ползвал всички енергийни съоръжения за доставка на ел. енергия до потребители, каквото е изискването на Методиката на КЕВР. Сочи се, че от заключението на вещото лице П. по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че изходящите кабели средно напрежение от процесния ТП не се използват за доставка на ел. енергия до потребители, а служат за възстановяване на прекъснат енергиен пръстен. Твърди се, че в настоящия случай е приложима Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от 1 потребители през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, издадена и оборена от КЕВР, като при прилагането й следва да се имат предвид само тези съоръжения, които се ползват за доставка до потребители. Съоръженията, които не се ползват за преобразуването и преноса на ел. енергия, не следва да бъдат включени в изготвянето на пазарната стойност на ДМА, въз основа на която стойност се изчислява дължимото обезщетение към процесния период. Сочи се, че в съдебнотехническата експертиза, изготвена от в.л. М., кредитирана от съда, били включени и кабели средно напрежение, които не се използвали от електроразпределителното дружество за преобразуване и доставка на ел. енергия.

Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че ТП представлява неделима съвкупност от недвижима част- сградата и оборудването му. Твърди се, че сградата на ТП, представляваща недвижима вещ и оборудването му, представляващо движими вещи, могат да бъдат в собственост на различни лица.

Сочи се, че дори да се приеме, че ТП, включително кабелите му, представляват неделима съвкупност и като такива могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка само заедно, то следва да се приеме, че със сключения договор между ищеца З. И. и ответното дружество за покупко-продажба на ТП и учредяване на сервитути по чл. 64 ЗЕ, е прехвърлена цялата неделима съвкупност- ТП, оборудване на ТП и кабелите СрН и НН.

Оспорва се и извода на съда за идентичност между придобития от ищеца З.

И. трафопост и изградения на място. Твърди се, че от заключенията на вещите лица по приетите експертизи е установено, че между двата ТП не е налице идентичност.

При неустановеност на такава идентичност, предявеният иск бил неоснователен.