Решение № 252 от 23.10.2025, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 355/2025
- Вид
- Решение № 252
- Подписан
- 23.10.2025
- В сила
- 18.11.2025
- Състав
- Палмира Димитрова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.14 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1 т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 252 гр. ЛЕВСКИ, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100355 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26 а.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 17.06.2024г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 198797303, при следните параметри: Общ размер на предоставения кредит- 1400.00 лв., ФЛП - 2.50% и ГПР в размер на 48.002%, такса ангажимент в размер на 0,3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора, такса за експресно разглеждане на договора в размер на 1400.00 лева, която е била разсрочена на 12 погасителни месечни всяка в размер на 118.57лв.
Ищцата счита, че процесният договор е недействителен, по аргумент от чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12, от ЗПК.
Отделно от горното твърди, че в договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Заявява, че съгласно чл. 11, ал.1, т.14 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 48.002 % като намира процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Твърди се, че в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 48.002%. Заявява се, че б ланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя 1 невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, че з а да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай. Заявява се, че годишният процент на разходите в размер от 48.002% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлиза на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на банката), което е в нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Ищцата счита, че таксата за експресно разглеждане има неравноправен характер и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се е целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, че таксата за бързо разглеждане по същество е добавка към възнаградителната лихва и го обогатявала неоснователно и липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
Заявява се, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. На следващо място се заявява, че посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР.
Твърди се,че в ГПР по кредита е включена такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора. Таксата, обаче за експресно разглеждане в размер на 1400.00 лева не е включена в ГПР. Заявява се, че като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така уговорената такса по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите ще се различава от посочения в договора.
Заявява се, че макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректнотно посочване на ГПР, в който не е включена сумата за такса експресно разглеждане, а е следвало да бъде сторено 2 това.
Заявява се, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая, обаче, не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Предвид на това се твърди, че в случая не е приложима нормата на чл.
26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение ищцата счита, че сключеният между страните Договор за потребителски паричен заем №198797303/ 17.06.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
В условията на евентуалност се моли съда да прогласи клаузата от сключен между страните Договор за потребителски паричен заем №198797303/ 17.06.2024г. , предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане,, в размер на 1400.00 лв.за нищожна на основание чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявената искова молба е нередовна, неоснователна и недоказана и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.
Заявява се, че следва да се има предвид, че процесният Договор за потребителски паричен заем № 198797303 от 17.06.2024г. е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което предполага специален ред по отношение на сключването на процесния договор за кредит. В тази връзка кандидатстването се извършва посредством уеб страница на ищеца, на която са достъпно посочени всички условия за отпускане и усвояване на заема. Преди ищецът да е подала молба за заем, на посочени от същата имейл адрес е изпратен Стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация относно параметрите на кредита и условията по отпускането му. В така изпратения СЕФ, част. II, т.5 са посочени условията за усвояване на договора. В същата графа е посочена и дължимата сума по кредита в случай, че бъде изпрана услуга по експресно разглеждане на заявката за заем. Посочена е и сумата, която би се дължала при такса фиксиран лихвен процент. Запознавайки се с така посочените условия по договора за заем, ищецът е избрала изрично услугата по експресно разглеждане на заявката за заем. Заявява се, че заявката й действително е разгледана експресно от ответното дружество и на същата дата, на която е подадена заявката, е сключен процесният договор за кредит, а заеманата сума 3 е преведена по посочената от ищецът банкова сметка.
Заявява се, че по така сключения договор за заем е постъпило плащане на 11.08.2024г. в размер на общо 270,00 лв. като други плащания по договора не са извършвани.
Ответникът счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР, че договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин са посочени всичките му елементи, на достъпен шрифт, безспорно е, че потребителят разполага с екземпляр от договора, доколкото го е предоставил към исковата молба, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Заявява се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.2 ЗПК изрично изключва от обхвата на ГПР разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит, че в случая цената на предоставената услуга - предоставяне на парична сума в брой е именно уговорената лихва. Заявява се, че заплащането на такса за експресно разглеждане не е свързано с усвояване на паричната сума и не е част от възнаградителната лихва. Заявява се, че таксата за експресно разглеждане е избираема опция от всеки заемополучател, който иска молбата му за заем да бъде разгледана експресно т.е. приоритетно в рамките на много кратки срокове, че тази възможност може да бъде избрана индивидуално от всеки един потребител, който подава онлайн заявка за кредит, самостоятелно и независимо от кредитни посредници. Заявява се, че заемоискателят има възможност да не избере опцията за експресно разглеждане на заявката за кредит и в този случай молбата му ще бъде разгледана по общия ред, в определените в общите условия срокове, но няма да му бъде начислена такса за експресно разглеждане на заема.
Заявява се, че при изчисление на ГПР са включени разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент, което е изрично посочено в клаузата на чл.2.9 и чл.З от процесния договор за кредит. ГПР е в размер на 47,676 % и не надвишава законово определения лимит, имайки предвид, че размерът на законната лихва за забава към 17.06.2024г. е бил в размер на 13,78 %. Заявява се, че в настоящия случай таксата за експресно разглеждане на искането за заем не е задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането и тя е начислена само и единствено поради изрично изразеното от страна на ищцата като заемоискател желание искането й за заем да бъде разгледано експресно, че таксата за експресно разглеждане на първо място не е обвързана със задълженията по договора за кредит и същата се дължи от заемоискателя в случай, че заемателят е пожелал молбата му за кредит да бъде разгледана експресно - в рамките на 1 работен час, че тази такса представлява допълнителна услуга и не е свързана със задълженията по сключения след това договор за заем. Заявява се, че още в етапа на 4 преддоговорните отношения на ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора, съгласно изискванията на ЗПК, в това число и възможността да се възползва от допълнителната услуга за експресно разглеждане на искането, посочена в т.4 от част III на предоставения формуляр, че в общите условия, налични на интернет страницата на ответника, чрез която се приемат всички искания за кредит, раздел „Кандидатстване за кредит и сключване на договора“ изрично е описана възможността за ползване на тази услуга, а посочената услуга по експресно разглеждане за искането за заем е пожелателна и същата не е условие за сключване на договора за кредит, нито е условие за разглеждане на искането за кредит, а е начислена поради причината, че ищцата изрично е поискала да се ползва от услугата и искането й да бъде разгледано експресно в рамките на 1 работен час. Заявява се, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, че посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. В този смисъл се твърди, че клаузата на т.1.5 от процесния договор за кредит се явява именно допълнителна услуга, от която заемателката доброволно е пожелала да се възползва и конкретната клауза представлява и реално е предоставена допълнителна възможност и преференциални условия, от които кредитополучателят е пожелал да се възползва и да носи допълнителни ползи за него. Заявява се, че става ясно от представените с исковата молба доказателства, че заявката за кредит е разгледана в рамките на 1 работен час и кредитът е усвоен в същия ден. Поради гореизложеното ответникът счита, че клаузата на т.1.5 от процесния договор за кредит отговаря на изискванията на закона и не е неравноправна клауза. Отделно от изложеното и предвид липсата на плащания от страна на заемателката по кредита, ответникът заявява, че следва да се има предвид, че макар и уговорена в договора за заем, конкретната клауза не е породила до момента правно действие между страните и суми по същата не са събирани от заемодателя. Предвид всичко изложено моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявения от ищцата иск като неоснователен и недоказан.