Решение № 14 от 15.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Милена Панева

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора П. М. Маринова като разгледа докладваното от Милена Панева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002201015 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е образувано по искате на окръжния прокурор на Ямбол за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1209/2022 г. на Ямболския районен съд. В искането се твърди, че след постановяване на прекратителното съдебно определение по посоченото дело е възникнало ново, неизвестно на съда обстоятелство, свързано с психичното състояние на обвиненото по същото дело лице – С. В., което обстоятелство обуславя отпадане на основанието за прекратяване на наказателното производство. Според искането по експертен път и за нуждите на производство по чл. 427 НПК е установено, че при В. е настъпило подобрение в психичното състояние до такова на оздравяване и той е вече годен да участва в наказателно производство.

В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната прокуратура поддържа направеното искане и изложените в него съображения.

Защитникът на С. В. оспорва искането с настояване, че сочената от прокурора промяна в здравното състояние на В. не е разкрита чрез разследване по смисъла на закона – от една страна, а от друга страна тя няма характера на „ново“ обстоятелство, защото констатация в същия смисъл вече фигурира в заключението на назначената в хода на досъдебното производство по прекратеното наказателно дело съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Изразява мнение за противоречивост в искането на прокурора, доколкото същото е за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1209/2022 г. на Ямболския окръжен съд, а по отношение на постановеното по това дело прекратително съдебно определение е било подложено на инстанционен контрол от страна на Ямболския окръжен съд в рамките на 1 производството по ВНЧД № 387/2023 г. Като процесуален проблем е изтъкнат и факта, че във финалната част на предложението на окръжния прокурор е посочено, че се иска възобновяване поради установяване на нови обстоятелства, които не са били известни на съда „при постановяването на осъдителната присъда“, каквато по прекратеното наказателно дело не е издавана. Изтъкнат е и факта, че в мотивната част на искането еднократно прекратеното наказателно дело на Ямболския районен съд е посочено с погрешен номер.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на вносителя на искането, както и доводите на страните и в рамките на правомощията си по чл. 425 НПК, установи следното:

На 21.12.2022 г. в районният съд в гр. Ямбол е образувано НОХД № 1209/2022 г. по обвинението на С. Н. В. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В проведеното на 28.03.2023 г. разпоредително заседание и по искане на защитника на В. съдът е назначил комплексна медицинска, психиатрична и психологична експертиза, приемайки, че са налице данни за промяна в здравното състояние на В., поставяща под съмнение вменяемостта му.

Въз основа на проведен еднодневен амбулаторен преглед и материалите по делото вещите лица по така назначената експертиза са заключили, че В. страда от зависимост към опиоиди, като в началото на 2023 г. при него е възникнало психотично разстройство с преобладаване на тежки депресивни симптоми и това състояние представлява продължително разстройство на съзнанието. Според експертното мнение той е с нормален интелект, със съхранена годност за правилно възприемане на фактите, но не е в състояние да дава достоверни обяснения за тях поради възникнало и налично психично заболяване, изискващо провеждане на лечение в специализирано психиатрично лечебно заведение.

В проведено на 23.10.2023 г. заседание съдът е прекратил наказателното производство, позовавайки се на посочените експертни изводи и лаконично заявявайки, че В. вече страда от продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.

По протест на прокурора и с определение от 19.01.2024 г., постановено по в.н.ч.д. № 387/2024 г., състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил прекратяването на наказателното производство, декларирайки на свой ред, че у В. е налично психично заболяване, което изключва вменяемостта.

След този финал на наказателното производство и предизвикалите го новости в експертното мнение относно психичното състояние на С. В., наблюдаващият прокурор е предприел действия по проверка на необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК по отношение на това лице. При това и в съгласие с предписанията на чл. 427, ал. 2 НПК е възложил на разследващ орган да назначи съдебно-психиатрична експертиза със задачи да изясни неговото психично състояние по времето на инкриминираните по прекратеното наказателно производство събития и актуалната му способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съответно да се прецени нуждата от прилагане на принудителни медицински мерки и евентуално най-подходящата сред предвидените в закона техни разновидности.

Изготвената в изпълнение на прокурорските указания експертиза е потвърдила, че С. В. страда от психиатрично заболяване с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества – опиоиди. Синдром на зависимост. Контролирана зависимост.“ Според експертизата към момента на инкриминираните събития той е могъл да разбира свойството и значението на 2 извършеното и да ръководи постъпките си, като не е имал нарушения в базисните психични функции. Не по-различно е било състоянието на В. и към момента на изследването му в рамките на коментираната експертиза, като според вещите лица в този момент той е бил в ясно съзнание при интелект и памет в границите на нормата, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на В. е определено като задоволително и непредставляващо опасност, нито за самия него, нито за обществото. Поради това и експертите са отрекли нуждата от прилагане на принудителни медицински мерки, подчертавайки, че лицата, които са оздравели спонтанно или след лечение не се лекуват принудително.

Изложеното недвусмислено обуславя наличие на основанието, сочено в отправеното до ВКС искане. Установена е и е обоснована по експертен път промяна в психиатричното състояние на С. В., която обуславя качество на психиката, позволяващо участието му в наказателно производство и възможност да понесе наказателна отговорност при доказване на вината му.

Без основание се възразява от страна на защитата, че се касае за обстоятелство, което не е разкрито чрез проведено от съд разследване, доколкото експертизата не е била обект на съдебно обсъждане в рамките на производство по чл. 427 и сл. НПК и съответно в условията на състезателност между страните в това производство.

Законът не е поставил условие като изтъкнатото от защитата. Основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК той свързва с разкриване не само на „доказателства“, но така също и на „обстоятелства“, които не са били известни на съда, постановил финализиращ наказателното производство акт. Това ясно показва, че не е нужно новата информация да е събрана в рамките на съдебно производство, свързано със събиране на доказателства, нито единствено чрез способите и средствата на наказателния процес, а е възможно да е придобита и чрез всяка друга процесуална или извън процесуална форма на установяване на нови обстоятелства и факти, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност - процес по ГПК или по АПК, прокурорска проверка по чл. 145, ал. 1 ЗСВ или чрез упражняване на правомощията на прокурора в рамките на други, възложени му от закона дейности.

Абсолютна е необходимостта новоразкритата фактическа информация да е от съществено значение за влезлия в сила съдебен акт, поставил край на наказателното производство, която не е била известна на съда, постановил този акт. Във всички случаи в компетентността на прокурора е да прецени дали е нужно нарочно разследване за проверката й по реда на НПК или в конкретния й вид, обем, съдържание и надеждност новата информация отговаря на критериите по чл. 422, ал.

1, т. 3 НПК.

Настоящият случай е именно такъв. При постановяването на прекратителното определение първостепенният съд е разполагал с назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за В., която е определяла това лице като психически годно да участва в наказателното производство, както и с резултатите от назначената от самия него комплексна съдебномедицинска, психиатрична и психологична експертиза за В., които са описвали нова картина на неговото психично състояние, коренно различна от констатираната при предходно проведеното в досъдебната фаза експертно негово изследване и според която той не е психически годен да участва в наказателното производство. След изготвянето на тази експертиза и приемането й от страна на първостепенния съд, съответно след основаното на нея прекратяване на наказателното производство, е възникнало ново обстоятелство, свързано с психичното състояние на В., а именно изводът, че той е с възстановена способност за правилно възприемане и оценяване на фактите от околния свят и избор и контрол върху поведението. Този извод, заложен в 3 назначената по указание на прокурора и за нуждите на производство по чл. 427 НПК съдебно-психиатрична и психологична експертиза, е от съществено значение за прекратеното наказателно производство, доколкото е от естество да опровергае актуалността на съдебната констатация за психическа неспособност на В. да участва в наказателен процес.

Фактът, че тази експертиза е потвърдила вече направения експертен извод за налично психично заболяване и неговата диагноза не компрометира действията на прокурора от районната прокуратура по отказ да продължи производството по чл. 427 НПК. В тази връзка значение има целта на принудителните медицински мерки – да се предотврати извършването общественоопасно деяние, респ. да се отнеме физическата възможност на лицето да си самонавреди. Т.е. положителната експертна констатация за съществуването на състояние, обуславящо такъв риск, е абсолютно необходимо условие за упражняване на правомощието на прокурора по иницииране пред съда на производство за определяне на принудителна медицинска мярка. В конкретния случай отсъствието на такава експертна констатация прави напълно закономерен отказа на прокурора да сезира съда с предложение по реда на чл. 427 НПК.

Фактът, че хронологически последната колективна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е потвърдила вече поставената на В. диагноза не изключва възможността на окръжния прокурор да поиска възобновяване на прекратеното наказателно производство срещу това лице. Съществуването на медицинска диагноза за здравното състояние на едно лице не е достатъчно за преценката му като лишено от вменяемост. Възможността то да участва в наказателното производство и да понесе наказателната отговорност за извършено престъпление при доказване на вината му не е обвързано от закона с изискване да е клинично абсолютно здраво физически и психически. Наличието на известни отклонения от физическото и/или психическото благополучие само по себе си не е пречка пред възможността лицето да участва в наказателното производство и дори да понесе наказателна отговорност. От определящо значение при наличието на психически отклонения е отражението, което те имат върху способността да се разбира свойството и значението на извършеното или да се ръководят постъпките. В случая вещите лица по назначената по указание на прокурора СППЕ, изследвайки необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки по отношение на С. В. са установили, че въпреки наличното при него психично заболяване, състоянието му е задоволително, няма нарушения в базисните психични функции, няма налична психотична симптоматика и персистиращи тежки депресивни симптоми. Категоричен е изводът, че В. има ясно съзнание, при интелект и памет в рамките на нормата за възрастта, образованието и социалния опит, съответно може правилно да възприема и осмисля фактите и да ръководи постъпките си. С оглед на този извод и неговата категоричност е отречена нуждата от провеждане на задължително лечение и изобщо прилагане на принудителни медицински мерки.