Решение № 150 от 11.09.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 411/2026
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 11.09.2026
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. я., 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – я., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря Моника П. Митрева като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20262330200411 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на А. Я. Д. от гр. ш. против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № *** на ОД на МВР - я., с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. или 51,13 евро.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки пледира за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и претендира разноски по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 04.04.2026 г., в 14,07 часа, в Област я., община с., с. з., ул. ***, до № 58, при ограничение до 50 км/ч за населено място, жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил ”Сеат Леон”, с рег.№ *** с превишена скорост от 76 км/ч/след задължителното коригиране с - 3 км/ч на установената скорост от 79 км/ч/. Превишението на скоростта от 26 км/ч е установено с временно монтирано на пътя Автоматизирано техническо средство/АТСС/ 1
ARH CAM S1 с № ***, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвена е 1 бр. снимка на МПС, както 2 бр. снимки и на техническото средство, разположено край пътя/. Изготвен е и протокол за използване на АТСС.
След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № ***, с приложени към преписката снимки за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, копие на връчен на жалбоподателя на 07.04.2026 г. ЕФ, който той е обжалвал на 16.04.2026 г.
На основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. или 51,13 евро.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства/фотоснимки/. От писмените доказателства /протокол за използване на АТСС и протокол за проверката на това средство, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за връчен ЕФ водач на МПС, както и от изготвените фотоснимки на разположението на уреда край пътя, и 3 бр. снимки/на извършеното нарушение и на разположението на уреда край пътя/, прочетени на основание чл.283 от НПК, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител , съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП - за превишаване на скоростта в населено място от 21 км/ч до 30 км/ч нарушителя се наказва с глоба от 100 лв. или 51,13 евро. По делото от представените протоколи за използване на 2 техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е било позиционирано техническото средство край пътя и е констатирано визираното превишение на скоростта. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на контрол от 13.21 часа и е изключено в 18.15 часа. През посочения период без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение на жалбоподателя, собственик на горепосоченото МПС. В случая контролният орган поставя началото и края на работата на техническото средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от радара напълно автоматизирано, без човешка намеса. Така се установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта на жалбоподателя, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/по аргумент за противното по чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./.
Не бе установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП. Правилно е санкционирано това лице с административнонаказателната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно е определено наказанието глоба в размер на 100 лв. или 51,13 евро.
С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ е законосъобразно издаден, 3 защото е санкционирано лицето, което е извършило нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва да бъде потвърден. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно действащото законодателство правилно е бил издаден ЕФ. Безспорно е установено мястото на АТСС, мястото на извършване на нарушението и на МПС, с което е нарушен ЗДвП.
Това е видно и от снимката на МПС, фиксирано от радара. АТСС е точно и ясно индивидуализирано в ЕФ и чрез представените за него документи, а и надлежно тарирано. Видно е също, че уредът е в изправност, съгласно приложените документи, с които се установява неговата надлежна настройка за работа. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, кой и при каква скорост е извършил административното нарушение, поради което аргументацията на жалбоподателя за незаконосъобразност на ЕФ като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а доводите на процесуалния представител на наказващия орган за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен, уважени като основателни.
При този изход на делото на ОД на МВР-я. се дължат претендираните разноски за участието на юрисконсулт в производството, които съдът определя в размер на 120 лв. или 61,36 евро, съгласно разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПрП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПрП/.
По тези съображения и основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПрП вр. чл.27е от НЗПрП, сьдьт
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № *** на ОД на МВР - я., с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на А. Я. Д. от гр. ш., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лв./.
4
ОСЪЖДА А. Я. Д. от гр. ш., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВРя. разноските по делото в размер на 61,36 евро/100 лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – я.: _______________________ 5