Решение № 49 от 27.01.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502166 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответницата М. С. М., подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, постановено на 15.01.2020 г. по гр. дело № 12 781/2018 г., с което срещу жалбоподателката е уважен осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Във въззивната жалба и писмената защита на жалбоподателката, изготвени от нейния процесуален представител се твърди, че решението на градския съд е незаконосъобразно. Излагат се съображения, че необосновано градският съд е приел, че между страните е възникнало наемно правоотношение без определен срок, което е било прекратено с едностранно предизвестие от ищцата. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че не е налице нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, доколкото последиците от уважаване на иска ще доведат до лишаване на жалбоподателката и двете й малолетни деца от ползването на семейното жилище.

Изводите на градския съд се оспорват и в частта, с която съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за привидност на договора за продажба поради липса на данни за това, дали ищцата и бившият съпруг на ответницата са били в интимни отношения. Твърди се, че тези отношения са възникнали още преди прекратяването на брака между М. и съпруга й, продължават до днес, а вече имат и родено общо дете.

Като довод в подкрепа на твърдението за привидност на продажбата се сочи и обстоятелството, че продажната цена не е била заплатена.

1

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Въззиваемата ищца Б. Ф. К. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор и допълнително представена писмена защита изразява становище, че е без значение съдебното решение, с което жилището – индивидуална собственост на единия съпруг, след прекратяване на брака е предоставено за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права, както и че при тази хипотеза между неползващия имота собственик и ползващия го несобственик – бивш съпруг, винаги възниква наемно правоотношение. Излага доводи, че при тази хипотеза защитата на интересите на децата може да се реализира чрез вписването на бракоразводното решение и след като същото не е било вписано, следва да се приложи правилото на чл.237, ал.1 от ЗЗД.

Относно твърденията за симулативност на договора за продажба изразява становище, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства относно интимните отношения между ищцата и бившия съпруг на ответницата, както и че обстоятелството, че същите имат общо дете по никакъв начин не доказва твърдяната симулация.

Настоява жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателката и становището на въззиваемата ищца, намира следното:

Производството е образувано по иска на Б. Ф. К., предявен на осн. чл.108 от ЗС срещу М. С. М., за предаване владението на недвижим имот – жилище, което ищцата е закупила от бившия съпруг на ответницата.

В подадения срещу исковата молба отговор ответницата М. М. е оспорила иска.

Заявила е на първо място, че ищцата е привиден собственик на имота, а действителен е бившият й съпруг, който живее с Б. К. на семейни начала. Навела е твърдения за нищожност но сделката, която в противоречие с добрите нрави, е била сключена симулативно за нуждите на настоящото производство, както и че продажната цена не е била заплатена в посочения в нотариалния акт срок. Заявила е освен това, че обитава имота на правно основание – съдебно решение, с което жилището й е предоставено за ползване. При условията на евентуалност е изразила становище, че спрямо нея сделката е относително недействителна.

2

Заедно с отговора на исковата молба в производството пред СГС ответницата М.

М. е предявила срещу ищцата Б. К. и продавача И. М. инцидентен установителен иск, с който е поискала договорът за продажба да бъде обявен за нищожен поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави и поради неговата привидност. Освен това е поискала да се обяви за относително недействителен спрямо нея същият договор.

С протоколно определение от 10.06.2019 г. градският съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск и е постановил, по исковата молба, с която е бил предявен, да бъде образувано самостоятелно исково производство.

При извършената служебно проверка от интернет-страницата на СГС се установи, че по отделените искове е образувано производство, което обаче е било прекратено и исковата молба е била върната.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Ищцата Б. К. се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт № 183, съставен на 12.12.2016 г. от нотариус с район на действие Софийски районен съд. Видно от този нотариален акт, с него купувачката Б. К. е закупила от продавача И. А. М. апартамент № 16 в жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул.

„***“ № 78, със застроена площ от 114,78 кв.м., заедно с мазе № 16 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена, за сумата 90 000 лева. В нотариалния акт е записано, че продавачът е изразил съгласие, да получи продажната цена от купувача чрез превод по банков път, в срок до 29.12.2017 г.

В нотариалния акт е записано, че продавачът е предал на купувача владението на имота преди подписване на договора.

Установено е по делото, че продавачът И. М. е бивш съпруг на ответницата М.

М.. Видно от представеното решение на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80-ти състав, бракът между М. М. и И. М., сключен на 30.03.2008 г., е прекратен с решение, влязло в законна сила на 15.06.2016 г. Брачният съд е постановил, малолетните деца, родени от брака – съответно през 2008 и 2010 г., да живеят при майка си М. М., на която е предоставено и упражняването на родителските права. Семейното жилище, находящо се на ул. „***“ № 78, е било предоставено за ползване на М. М..

По делото не се спори, че цитираното решение не е било вписано в частта му относно ползването на семейното жилище.

3

С нотариална покана, връчена на 17.02.2017 г., ищцата Б. К. е уведомила ответницата М. М., че е закупила процесното жилище и я е поканила да й предаде владението до 14.03.2017 г.

На 16.03.2017 г. с „нотариално уведомление“ ответницата е уведомила ищцата, че обитава имота на правно основание – съдебното решение за прекратяване на брака, с което жилището й е предоставено за ползване до навършване на пълнолетие на децата. Заявила е, че отказва на освободи недвижимия имот.

По делото е прието също така за безспорно, че ищцата не е получила владението не имота – нито след закупуването му, нито по-късно.

На 15.05.2019 г. – по време на висящото производство, ищцата е изпратила до ответницата и предизвестие за прекратяване на наемно правоотношение – възникнало по силата на решението за предоставяне на семейното жилище.

Пред градския съд по искане на ответницата са представени и излечения от сметки на ищцата в търговски банки. От тях обаче не могат да се направят изводи за факти, които са релевантни за настоящия спор.

Пред настоящата инстанция е представено удостоверение за раждане на детето Ф. И. М., родено на *** г. от майка Б. Ф. К. и баща И. А. М..

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното: Обосновано в обжалваното решение е прието, че от ответната страна не са представени доказателства за привидност на продажбата, извършена между И. М. и Б. К..

Обстоятелството, че през 2019 г. се е родило дете от майка ищцата и баща – бившият съпруг на ответницата, не може да обоснове извод, че към датата на извършване на продажбата през 2016 г. Б. К. и И. М. са били в интимни отношения – съответно, че постигнатото съгласие за отчуждаване на имота е било привидно и страните по сделката не са искали настъпване на правните последици на продажбата.

Въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния и относно останалите основания за нищожност – заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Поради това обосновано градският съд е приел, че ищцата е доказала правото си на собственост върху процесния имот.

4

Въззивният съд намира обаче, че е неоснователно искането, ответницата да предаде фактическата власт върху процесното жилище. Както беше посочено по-горе, с решението за прекратяване на брака родителските права са предоставени за упражняване на майката М. М., а семейното жилище – за ползване от малолетните деца и тяхната майка. При постановяване на решението брачният съд се е ръководил от интересите на децата и от принципа за особена закрила на децата, въведен в чл.2, т.4 от СК. Това решение подлежи на изменение само при промяна на обстоятелствата – чл.

56, ал.6 от СК. В случая няма данни, а и твърдения, да е поискана промяна в упражняването на родителските права.

Не би могло да се приеме, че с продажбата на жилището от страна на бащата автоматично е настъпила промяна в обстоятелствата относно ползването на семейното жилище от родените от брака деца. Такава промяна може да настъпи само чрез предявяване на иск по чл.56, ал.6 от СК, в производството по който иск съдът отново ще бъде длъжен да съобрази интереса на децата.

Докато породените от решението на брачния съд отношения не бъдат преуредени, децата и тяхната майка, на която е възложено упражняването на родителските права, ще имат правото да обитават жилището. Поради това, до навършване на пълнолетие /или до настъпване на други обстоятелства/, малолетните деца на И. М. и М. М. са носители на предоставено им със съдебно решение право да живеят в процесното жилище. Тези права са противопоставими на собственицата Б. К., която е придобила правото на собственост след постановяване на съдебния акт.

Между малолетните деца и техния баща не е възникнало наемно правоотношение. На тях не може да бъде противопоставено обстоятелството, че решението на брачния съд не е било вписано. Като последица, срещу упражняващата родителските права тяхна майка също не може да бъде уважен осъдителен иск за предаване владението на жилището.

Поради задължението на майката – М. М., да живее заедно с децата си и да се грижи за тях, предявеният срещу нея осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен осъдителният иск за предаване на владението на процесното жилище, предявен срещу ответницата М.. В останалата му част решението на СГС следва да бъде потвърдено.

5

С оглед изхода на въззивното производство, решението на градския съд следва да бъде изменено и по отношение на разноските. Същото следва да бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски над 869,60 лева, а ищцата следва да заплати на ответницата 515 лева за производството пред първата инстанция.

За въззивната инстанция жалбоподателката М. е заплатила 419,59 лева държавна такса. В списъка по чл.80 са включени и разноските за първоинстанционното производство, за които съдът се е произнесъл по-горе. С оглед частичната основателност на жалбата, на жалбоподателката следва да се присъдят 210 лева.

Въззиваемата ищца К. е заплатила 4 000 лева адвокатско възнаграждение, за което пълномощникът на жалбоподателката М. е направил възражение за прекомерност. С оглед цената на иска – 20 980 /върху която е внесена държавна такса/, минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1 159,40.

С оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия, въззивният съд намира, че възнаграждението не следва да бъде редуцирано до минималното, а до 2 000 лева. С оглед на частичната неоснователност на жалбата, в полза на въззиваемата следва да се присъдят 1 000 лева разноски за настоящата инстанция.

Разпечатката съдържа 57 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2b6ce8a-f330-4b20-bf83-5ba1a9333d7d