Решение № 267 от 03.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Перник, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720106392 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.177 от КТ, и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано поп искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от Г. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. Н. Х., срещу „ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 113036246, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Брезник“ № 23, изменени по реда на чл.214 от ГПК, с правно основание, както следва:

- Иск по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на „ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 113036246 да заплати на Г. Й. С., ЕГН ********** сумата от 559,77 евро, представляваща неизплатен нетен размер на дължимо трудово възнаграждение за м.08.2025 г., сумата от 8,26 евро – лихва за забава за периода от 15.09.2025 г. до 23.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;

- Иск чл.177 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на „ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 113036246 да заплати на Г. Й. С., ЕГН ********** сумата от 173,93 евро, представляваща възнаграждение за ползван през м. август 2025 г.

1 платен годишен отпуск на 5 дни от полагащия и се такъв за 2024 г., сумата от 2,57 евро – лихва за забава за периода от 15.09.2025 г. до 23.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;

- Иск по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД- за осъждане на „ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 113036246 да заплати на Г. Й. С., ЕГН ********** сумата от 1408,50 лева или 720,15 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2025 г. при прекратяване на трудовия договор, сумата от 11,19 евро – лихва за забава за периода от 15.09.2025 г. до 23.10.225 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок за отговор ответника „ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД не са подали отговор на исковата молба и не са взели становище по исковете.

В съдебното заседание ищеца се представлява от адв. Х., която поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебното заседание ответника не се представлява, и не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.177 от КТ, и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Съдът с оглед твърденията в исковата молба, че ответникът не е изплатил на ищцата дължимите трудово възнаграждение и обезщетения, намира, че за ищцата е налице правен интерес от тяхното предявяване, поради което и исковете са допустими, и съдът следва да се произнесе по същество.

По основателността:

2

Няма спор между страните, че ищцата е заемала при ответника длъжността: „Главен счетоводител” по валидно трудово правоотношение, което се установява от приложения трудов договор № 14 от 01.06.2020 г. Не се спори, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено от ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ със заповед № 1 от 29.08.2025 г., считано от 01.09.2025 г. Видно от съдържанието на приложената заповед, в същата ответника е посочил, че на ищцата следва да и бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2025 г., в размер на 1580,87 лева.

По иска с правно основание 128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден. По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа.

Няма спор, че за м.08.2025 г., ответникът не е изплатил дължимото на ищцата трудово възнаграждение. Страните не спорят и по неговия размер.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че начисленото от ответника трудово възнаграждение за отработени 16 дни през месец август 2025 г. е в нетен размер е 552,11 евро, и същото не е изплатено. От тук и следва извода, че искът за неизплатено на ищцата трудово възнаграждение за м.08.2025 г. се явява основателен и доказан до установения от вещото лице размер от 552,11 евро, като за разликата до пълния предявен размер от 559,77 евро, искът се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Както вече бе посочено, съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а по силата на чл.128, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като в противен случай изпада в забава и без да е необходима покана. Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи за всеки месец, поради което с неизпълнението му за същия, работодателят изпада в забава и дължи мораторна лихва за забава, равна на основния лихвен процент за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ.

3

От заключението на приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2025 г. до 23.10.2025 г., изчислена върху главница от 552,11 евро, е в размер на 6,94 евро.

Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължима се лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, то същия е акцесорен и следва съдбата на главния иск. Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за дължимост на лихва за забава върху неизплатеното му трудово възнаграждение за процесния период до размер на 6,94 евро, както я изчислило вещото лице, като за разликата до пълния предявен размер от 8,26 евро, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед частичната основателност на главния иск, следва да осъди ответникът да заплати на ищцата и дължимата се законна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2025 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъденото неизплатено възнаграждение, върху уваженият размер на главницата.

По иска с правно основание 177 от КТ и чл.86 от ЗЗД:

Съгласно чл.177, ал.1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дена.

За основателността на иска с правно основание чл.177 от КТ следва да се установи наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период, както и размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най – малко 10 работни дни.

От приетата съдебно - икономическа експертиза се установява, че със заповед № 008 от 08.0.2025 г., работодателят е разрешил на ищцата ползване на платен годишен отпуск от 5 работни дни, считано от 12.08.2025 г. Вещото 4 лице е установило че дължимото се възнаграждение на ищцата за ползвания от нея платен годишен отпуск не е изплатено. Изчислило е и дължимото се на ищцата възнаграждение за ползвания и разрешен платен годишен отпуск за 5 работни дни за месец август 2025 г., в нетен размер от 172,54 евро. От тук и следва извода, че предявения иск е доказан по основание и размер за сумата от 172,54 евро, като за разликата до пълния предявен размер от 173,93 евро, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираната лихва и доколкото това възнаграждение съгласно чл.16, ал.2, т.7 от НСОРЗ е включено в изчисляването на дължимото се на работниците и служителите брутно трудово възнаграждение за месеца, следва да се приеме, че срока за плащането им е уговореният между страните такъв за плащане на трудовото възнаграждение. В случая от приложения трудов договор, в т.4 от същия страните са уговорили периодичност на плащане на трудовото възнаграждение веднъж месечно. В чл.18 от КТД е уговорено, че трудовото възнаграждение на работниците следва да бъде изплатено до 15-то число на месеца, поради което и следва да се приеме, че дължимото на ищцата възнаграждение за ползваните от 5 дни платен годишен отпуск е следвало да и бъде изплатено заедно с дължимото и трудово възнаграждение до 15-то число на месеца, за който се дължи. От тук и следва извода, че ответника дължи на ищцата обезщетение за забава – мораторна лихва, която вещото лице е изчислило в размер от 2,16 евро за периода от 15.09.2025 г. до 23.10.225 г.

Доколкото ищцата претендира лихва за забава върху дължимото и се възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода от 15.09.2025 г. до 23.10.2025 г. в размер на 2,57 евро, то искът за мораторна лихва е основателен и доказан за сумата от 2,16 евро, поради което и за тази сума следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 2,57 евро, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед частичната основателност на главния иск, следва да осъди ответникът да заплати на ищцата и дължимата се законна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2025 г. до окончателното й изплащане, върху уваженият размер на главницата.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:

5

Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за неговото прекратяване, като е необходимо работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск.

Видно от представената и приета по делото заповед № 1 от 29.08.2025 г., считано от 01.09.2025 г., трудовото правоотношение на Г. Й. С. е прекратено от ответника, считано от 01.09.2025 г. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество е посочило, че на ищцата следва да и бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2025 г., в размер на 1580,87 лева.

От заключението на приетата по делото СИЕ, и дадените в съдебно заседание от вещото лице пояснения, се установява по безспорен начин, че дължимото на ищеца обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 20 ден е в нетен размер от 727,46 евро. Предвид тези факти налице са абсолютно необходимите предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за ищцата. С исковата молба ищцата претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2025 г. в размер на 720,15 евро, и доколкото липсва изменение на иска в тази му част, с оглед приетата експертиза, то искът по чл.224, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Върху неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2025 г. до окончателното и изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД върху неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, съдът намира следното:

Искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението е акцесорен и следва главния иск, но освен това е необходимо и ответникът да е изпаднал в забава. За разлика от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, задълженията за заплащане на обезщетение по КТ не е срочно. Затова и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана.