Определение № 720 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. София, 22.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002900391 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община – срещу решение № 648/19.10.2022 г. постановено по в.т.д. № 400/2022 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 129/18.02.2022 г. по т.д.№ 1197/2021 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от „МТК Гроуп„ ООД против Столична община обективно, кумулативно съединени искове, за осъждане ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – остатък от дължимо възнаграждение по сключен договор за обществен превоз на пътници № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. , съответно за м. август 2018 г.

- в размер на 42 291,12 лева и за м. септември 2018 г. – 42 622,50 лева или общо сумата от 84 913,62 лева с ДДС, както обезщетение за забава в издължаване на главниците, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 11 971,69 лева върху първата, за периода 15.09.2018 г. – 28.08.2021г. и 11 710,28 лева – върху втората, за периода 15.09.2018 г. – 28.06.2021 г. или в общ размер от 23 681,97 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Съображенията, за формално посочените пороци, изчерпващи основанията по чл. 281 ГПК, са : В нарушение на чл. 20 ЗЗД въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор за обществен превоз на пътници, изключително в интерес на ищеца и само съобразно волята на същия, без да съобрази целта на договореното – в защита на обществения интерес, с оглед предмета на възлаганата услуга – „ обществена услуга „, съгласно Закона за автомобилните превози и Глава ІІ от Наредба № 2/15.03.2002 г.

„ Разпределение и възлагане на превозите по

1 транспортни схеми“, вкл. съобразно определението за „задължение за извършване обществена услуга„, съгласно пар. 1, т. 8 от ДР на същата Наредба. Защитата на обществения интерес, според касатора, следва да е водещ критерий при установяване действителната воля на страните. Като резултат от неправилното тълкуване касаторът възприема извода на съда, че за изменение на възнаграждението, при наличие на предвидените в чл. 5, ал. 4 от договора предпоставки, не е необходимо допълнително изразяване волята на всяка от страните,като резултат от водени преговори и материализирането й в писмен документ. Неправилно, според страната, въззивният съд е счел, че отправеното от ищеца предложение е относимо към периода на претендираната с исковете промяна в дължимото възнаграждение, което само по себе си е достатъчно за отхвърлянето на иска. Това предложение не може да се приеме за относимо към процесния период най – малкото, защото към момента на отправянето му не съществуват доказателства за изискуемите, за промяна съдържанието на клаузата относно размера на възнаграждението, предпоставки – т.е. предложението се явява немотивирано, противно на заложеното в договора изискване, тъй като посочва данни единствено за цената на природния газ, определена от КЕВР, при това за трето тримесечие на 2017 г., а не съгласно данни на НСИ за второто полугодие на 2018 г. .

По начало, противопоставяйки се на изразена в договора воля за автоматична промяна в размера на дължимото възнаграждение, касаторът поддържа довод за задължително изходящо от него, като възложител, съгласие , че са налице условия за изменение размера на възнаграждението за осъществяваната услуга, макар и без съгласие за конкретния размер на увеличението.

Лишаването му от какъвто и да било контрол върху процедурата, според касатора, граничи с подмяна на волята му. Намира за неправилен и извода на съда, че изпълнителят по договора може кумулативно да се позовава на всяко от основанията по чл. 5, ал. 4 , т. 1 и съответно т. 2 от договора, за да претендира увеличение в размера на възнаграждението си, за един и същи времеви период. Предвид това, неправилно не е отчетено обстоятелството, че ищецът вече е компенсиран за процесните месеци, с увеличение на дължимото възнаграждение на основание чл.5, ал.1 , т.1 от договора.

Неправилно, в противоречие с договорените условия за изменение на възнаграждението, съдът е приел за достатъчно изменението в цената на природния газ / гориво / , не и в цената на смазочните материали, доколкото чл .5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора предвиждат кумулативно завишение в цените на ГСМ / горива и смазочни материали / с повече от 20 %, съгласно данните на НСИ. Касаторът намира, че въззивният съд не е отчел смисъла на обединяването на компонентите, отделно от ясното съдържание на разпоредбата, за значимост на кумулативното им изменение. Според страната , липсват в решението на съда мотиви, приложими ли са – по начина, по който се събират и обобщават – данните на НСИ. Доколкото не споделя такава приложимост, касаторът поддържа тезата си, че договорът не съдържа ясен и точен критерий, с който да се обоснове промяна в размера на възнаграждението на изпълнителя, вкл. не сочи промяната в цената на всеки от компонентите с каква тежест е в общата уговорена цена на услугата.

2

Необсъждането в детайли на предоставената от НСИ информация се сочи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила несъобразени доказателства, в относимост към въведено от ответника възражение, за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора .

Нищожност се твърди и поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за енергетиката / чл. 30, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 210 ЗЕ /. Навежда се и касационен довод за неизпълнение служебното задължение на съда да следи за тази нищожност. Страната намира необсъдено и възражението й, че промяната в цената на ГСМ трябва да се преценява спрямо начален период, основан на датата на влизане в сила на договора / чл. 3, ал. 2 / , а не на датата на подписването му. Така промяната в цената към август – септември 2018 г. ще следва да се съобразява спрямо цените към 26.07.2017 г. Противното счита, че е в противоречие с добрите нрави, тъй като обосновава завишение на дължимата цена към период, в който все още не е предприето изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество. Излагат се и касационни доводи за неправилност на присъдената лихва за забава, с оглед възприетия от съда за меродавен начален момент на претенцията.

Ответната страна – „МТК Гроуп „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, с подробно становище, съобразено при произнасянето на състава по-долу.

С молба от 13.03.2024 г. „МТК Гроуп „ ООД е оттеглил подадената от дружеството касационна жалба против въззивното решение, в частта му , потвърждаваща първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от този касатор искове. Предвид оттеглянето, заявено от органния представител на дружеството, касационната жалба следва да бъде върната .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, изрично споделяйки мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че не е спорно възникнало и съществуващо между страните договорно правоотношение, по което Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършване на обществен превоз на пътници, по няколко основни градски автобусни линии, при първоначално договорена цена от 3 лв. на километър маршрутен пробег по разписание. Приел е за доказано отправено от ищеца до ответника предложение за преговори, за изменение / увеличение / цената на услугата, в съответствие с клаузите на договора. Съдът е счел, че предмет на спора са действителността и тълкуването на чл. 5, ал. 4 от договора, съответно установяване на заложените в същия предпоставки за изменение цената на услугата. Не е спорно, че за месеците август и септември 2018 г. ищецът е 3 изпълнил задълженията си по договора, вкл. липсва спор относно съобразимия пробег в километри. Въззивният съд е приел, че клаузата на чл.

5 , ал. 4 от договора е формулирана по пределно ясен начин. Нейните т. 1 и т.

2 предвиждат две самостоятелни хипотези, при реализация на които се поражда правото на всяка от страните да предложи промяна на цената на услугата. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че двете основания се изключват взаимно и че постигнатите споразумения през 2021 г., за изменение цената на превоза с оглед настъпилата инфлация, изключват възможността ищеца да претендира промяната и на второто основание – поради промяна в цената на ГСМ повече от 20 %. Съдът е приел, че основанието по т. 1 съобразява процеси на инфлация / дефлация, отнасящи се до общо изменение цените на всички стоки и услуги, а основанието по т. 2 отчита съществена промяна – повишаване – на стойността на характерни за изпълнението на превоза ресурси, в съответствие с интереса на изпълнителя.

Съдът е коментирал и неоснователност на възражението за нищожност на чл.

5, ал. 4 от договора, основано на липсата на относими статистически данни на НСИ. Позовал се е на справките от електронната страница на НСИ, от които е видно, че Институтът поддържа статистически данни за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е ищецът. Липсата на статистически данни за цената на смазочните материали, въззивният съд е счел за ирелевантна, тъй като обективно промяната в стойностите на всеки от компонентите / гориво – природен газ и смазочни материали / самостоятелно може да обуслови промяна в цената на услугата. Като напълно ясна е възприел съда и клаузата , визираща спрямо цената към кой момент ще се преценява последваща промяна в цената на ГСМ - датата на подписване на договора, а не на влизането му в сила / настъпило по-късно /, каквото възражение противопоставя ответника. Поради промяна на цената на природния газ (прието е от справките за цената на природния газ за 2016 г. и 2018 г. се установява, че същата е увеличена с повече от 5%) с предложение от 28.09.2017 г. МТК Гроуп“ ООД е поискало от Столична община промяна на уговореното в процесния договор възнаграждение. Тъй като няма постигнато съгласие между страните, въззивният съд е достигнал до правния извод, че уговореното възнаграждение трябва да се промени с предвидените, именно в хипотеза на непостигнато съгласие , 2,5 %. В този смисъл, съдът не е възприел правните съображения на ответника, че прилагането на уговорката по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е обусловено от фактически проведени преговори, за промяна на договорената цена, независимо от непостигнатото съгласие по отправеното от изпълнителя предложение. В тази й част съдът е тълкувал разпоредбата и по същество е приел, че визирането на конкретен процент / 2,5 % /, приложим като последица от непостигнато съгласие между страните, логично изключва значимостта на формално проведени, но безплодни преговори. Съдът се е позовал и на факта на предложени от ищеца преговори и непровеждането им, като резултат единствено от поведението на ответника. Не е споделено и възражението, че тълкуването на чл.5, ал. 4 от договора следва да се извърши подчертано в защита на обществения интерес, като водещ при сключването на този вид договори. Съдът се е позовал на 4 свободата на договарянето и ограничаването й единствено от императивни правни норми, при съблюдаване и на добрите нрави. Прилагането на специалната процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба № 2/151.03.2002 г. при сключването на договора, според съда , достатъчно гарантира обществения интерес от целесъобразното разходване на публични средства. Интереса само на една от страните не може да бъде водещ критерий при тълкуване на общата им воля. Съдът е изложил съображения, че актуализацията на цената на превоза е в унисон с обществения интерес от сигурен и безопасен транспорт, което от своя страна предполага и наличие на съответен ресурс за изпълнението на транспорта от този вид.