Определение № 351 от 19.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Елена Й. Захова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600433 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. Г. Ц., като защитник на подс. Д. Г. В., против протоколно определение № 1227/20.08.2024 г., постановено по НОХД № 1151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Недоволен от така постановеният съдебен акт останал защитника на подсъдимия и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалвал. В жалбата е релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК. Прави оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като изтъква доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производтво, довели до ограничаване правото на защита на подс.В.. В тази връзка прави искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на прокурора на досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

1

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното дело НОХД № 1151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт срещу подс.

Д. Г. В., като му е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, по чл.216, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание, защитата на подсъдимия е изразила претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Възраженията са били насочени към обвинителния акт и по конкретно, че в него не са посочени всички факти и обстоятелства, които характеризират извършените престъпления за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Твърди се, че в обвинителния акт и за трите престъпления е посочена дата на извършване 28.07.2021 г., но не е посочено времето, часа или поне за времето от до на извършване на отделните деяния, а не може по едно и също време той да е бил и в трите имота. Това нарушение при изготвяне на обвинителния акт според защитата ги поставя в невъзможност с подсъдимия да организират защитата му. Излагат се доводи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че той е причинил първо пожар в имота на свидетелите П.П. и С.П., а след това и в този на свидетеля Н.П. без да е уточнено точно по какъв начин и с какви средства са извършени деянията.

При описана една и съща фактическа обстановка са извършени две отделни деяния извършени през неопределено време, като в такива случаи второто престъпление се явява от обективна и от субективна страна продължавано престъпление, а прокуратурата е повдигнала две различни обвинения – едното по чл.330 ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, а другото незнайно защо по чл. 216, ал.1 от НК. Според защитата в обстоятелствената част на обвинителния акт, ОП – Пловдив се е ограничила в трите пункта да цитира бланков текст от НК и е изброила унищожените вещи и тяхната стойност, а никъде в обвинителния акт не са изложени средствата, начина, при какви обстоятелства са извършени 2 престъпленията, за които е обвинен В. т.е. не са отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъпленията, в частност едното от тях. Това според адв. Ц. води до невъзможнос подс. Д. Г. В. да разбере в какво точно е обвинен, въз основа на какви доказателства и води до нарушаване на правото му на защита. Така е обосновано искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора във фазата на досъдебното производство за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като на първо място е приел, че наведените доводи са несъстоятелни, тъй като датата времето и мястото на извършване на деянията са посочени в обвинителния акт, а дефицит в относимата към предмета на доказване фактология липсва.

Не е налице и процесуално нарушение свързано с квалификацията на деянията за които е повдигнато обвинение на обвиняемия. Изводите на съда са правилни. В конкретния случай в началото на обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен началния час на извършване на престъплението по чл.330 от НК, а именно- 22,30 часа на 28.07.2021 г.. За деянието по чл.216 от НК посочено, че е извършено след това по чл.330 от НК. За деянието по чл.338, ал.1 от НК като начален период е посочена дата 28.07.2021 г., а като крайна дата 29.07.2021 г. В обвинителния акт е посочен по какъв начин и с какви средства са извършени деянията, включително палежа. Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В обвинителния акт, прокурорът воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и средството за извършване на инкриминираните престъпления. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях може да организира защитата си и по тях ще се брани в 3 открития състезателен процес. Поради това възражението на защитата на подсъдимия В., че не разбира в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Неоснователна се явява и претенцията на защитата, че обвиняемият не е обвинен по чл.26 от НК, а именно при условията на продължавано престъпление за първите две деяния, а е повдигнато такова по чл.330 и по чл.216 от НК. Това е въпрос, който той /прокурорът/ решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Въпреки това, правилно първостепенният съд е посочил, че чл.26 от НК ясно посочва, че всяко едно от деянията самостоятелно трябва да покрива критерия за продължавано престъпление, а прокурора е приел, че второто деяние /по чл.216 от НК/ не покрива критериите за палеж и е преценил, че следва да са две отделни обвинения.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 1227/20.08.2024 г., постановено по НОХД № 1151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитата на подс.Д. Г. В. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1227/20.08.2024 г., постановено по НОХД № 1151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта в която е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и връщане на делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5