Решение № 894 от 08.05.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 894

Сливен, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257220700131 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на О. у. „Д. П. Б.“, ЕИК *********, [населено място], [улица], подадена от Д. Р. Г. К.-К., срещу Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на О. у. „Д. П. Б.“ срещу Разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е п. за т., с. на ********. з., п. с. на Е. Х. С..

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Изразява се становище, че самото п. на з. като т. по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване се явява незаконосъобразна, тъй като и в обжалваното решение, и в предхождащото го разпореждане, не се сочи по коя точно от трите хипотези, визирани в чл. 55, ал. 2 от КСО, се п., че е налице т. з., като по този начин се ограничавало правото на защита на представляваното от д. у. Жалбоподателят счита, че след като не е налице една от най-важните предпоставки, при кумулативното наличие на които законодателят определя, че е налице т. з., а именно – „наличие на функционална зависимост между у. и и. на т. ф.“, то тогава не била налице и т. з.. Моли съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, като претендира сторените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от административния орган, в който са изложени съображения, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в съответствие с материалния закон, поради което моли съда да отхвърли жалбата против него като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят О. у. „Д. П. Б.“ [населено място] се представлява от д. Р. Г. К. – К. и адв. Д. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Сливен, редовно призован, не се явява. Представлява се от ст. юриск. Р. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Г. Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Д. Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Х. Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Е. Х. С., р. по сключен трудов договор № РД-10-96/12.09.2017 г. /л. 61 от делото/ в О. у. „Д. П. Б.“, ЕИК *********, [населено място], на д. „с. у., о. у. п. в п. е”. С. ж. в [населено място] на [улица][адрес] и п. до м. си в [населено място], поради което била включена под номер 6 в Списъка на п. п. с. за у. 2023/2024 г. по м. *** - *** – ***/л. 68/.

На ******** Е. Х. С. е била на р. си м. в ОУ „Д. П. Б.“ ***, ***, където и. 5 у. ч. п. з. от 8,00 ч. до 13,50 ч., 1 ч. за к. от 13:55 ч. до 14:35 ч. и 1 ч. за к. на р. и у. и в. на у. д. от 14:40 до 15:25 ч. Около 14:45 ч. С. с. н. р. си м. без да уведоми ръководството и без да е п. ч. за к. на р. и у. и в. на у. д. С л. си автомобил се е о. към [населено място], кьдето между с. *** и [населено място], в 15,00 ч. по данни от Констативен протокол за ПТП с п. л. от *********, съставен от полицейски служител на ОДМВР – Сливен /л. 26/, е п. а. к., в резултат на която е п. , съгласно Акт за с. № 022 от ********* /л. 45/.

На 15.11.2024 г. в ТП на НОИ - Сливен е подадена Декларация за т. з. (вх.№ 5101-19-55 от същата дата) от осигурителя ОУ „Д. П. Б.”, ***, ***, ЕИК *********, станала на ********* с Е. Х. С., на д. „с. у., о. у. п. в п. е.” /л. 41/. Към декларацията бил приложен протокол от разследването за т. з. № 1 от 14.11.2024 г. в ОУ „Д. П. Б.” *** /л. 42/, съставен от комисия, назначена със заповед на д. на у. № РД-08-150 от 12.11.2024 г. за разследване на т. з. /л. 43/, както и др. документи.

Въз основа на подадената декларация директорът на ТП на НОИ - Сливен издал заповед № 1015-19-186 от 22.11.2024 г., с която наредил да се извърши разследване на з. от комисия, включваща представител на ТП на НОИ - Сливен - старши инспектор по осигуряването, за Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен - главен инспектор, за представител на р. - д. на ОУ „Д. П. Б.“ *** и за представител на служителите в ГУТ - главен счетоводител на у. /л. 34/.

За резултатите от извършеното по документи разследване на з., комисията е съставила Протокол в типизирана форма с № 5103-19-21 от 11.12.2024 г., екземпляр от който е връчен на осигурителя на 17.12.2024 г. и на н. на п. л. на 13.12.2024 г. /л. 22 – 23/. С писмо № 1029-19-695 от 27.12.2024 г. за резултатите от извършеното разследване е уведомена Окръжна прокуратура – Сливен /л. 20/.

Въз основа на установеното длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ - Сливен издало разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г. за п. за т. з. по чл. 55, ал. 2 от КСО декларирана с вх. № 5101-19-55 от 15.11.2024 г., като при изписване на датата на издаването е допусната техническа грешка в изписване на годината след номера и датата на разпореждането - вместо 2024 г. е изписано 2023 г..

ОУ „Д. П. Б.” ***, чрез д., обжалвало разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Сливен с жалба вх.№ 5104-19-55#2/13.01.2025 г., който я отхвърлил като неоснователна с оспореното Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г.. Решението било връчено на д. на ОУ „Д. П. Б.” чрез известие за доставяне по пощата на 13.02.2025 г., която го обжалвала от нейно име пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба вх.№ 5104-19-55#5/25.02.2025 г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на О. у. „Д. П. Б.“ срещу Разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е п. за т., с. на ******* з., п. с. на Е. Х. С..

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх.№ 5104-19-55#2/13.01.2025 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 1, т. 2, бук. „г“ от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директор на ТП на НОИ - Сливен. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ - Сливен съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на осигурителя ОУ „Д. П. Б.“ ***.

Съдът намира, че решаващият орган при правилно установена фактическа обстановка е приложил правилно материалния закон по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на ******** Е. Х. С. е била на р. си м. в ОУ „Д. П. Б.“ ***, ***, където по г. и. 5 у. ч. п. з., 1 ч. за к., 1 ч. за к. на р. и у. и в. на у. д. и следвало да п. р. в 15:30 ч.. С. обаче н. с. р. около 14:45 ч. и о. с л. си автомобил за [населено място], като в 15,00 ч. п. ПТП между с. *** и [населено място], в резултат на което п.

Между страните не е спорно, че С. ж. в [населено място] и п. от д. си до р. си м. с автомобил, поради което била включена под номер 6 в Списъка на п. п. с. за у. 2023/2024 г. по м. *** - *** – ***.

Обект на спора е дали п. от С. з. следва да се квалифицира като т. по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, както е приел решаващият административен орган. Жалбоподателят и процесуалният му представител твърдят, че в случая не е налице т. з., поради липсата на един от елементите на фактическия състав за приемане на з. като т., а именно – функционална зависимост между у. и и. на т. ф., тъй като С. е н. с. р. си м., като е т. от р. по-рано от необходимото и така се е отклонила от и. на т. си ф.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице.

С нормата от разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО е приравнява на трудова и всяка злополука, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 от КСО израз "обичаен път при отиване и връщане от работа", но съдебната практика го е определила като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на натоварен трафик, труднопроходими участъци и др. Съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на пътуването, а именно достигане до работното място.

Настоящият съдебен състав, намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като в него не е посочена конкретна точка от чл. 55, ал. 2 от КСО, което е ограничило правото му на защита. Видно от мотивите на решението в него подробно е описана възприетата фактическата обстановка, като изрично е посочено, че з. е н. по време на обичайния път при в. от р. м. до о. м. на ж., поради което не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като непосочването на т. 1 от чл. 55, ал. 2 от КСО по никакъв начин не му е попречило да разбере основанието, поради което процесната з. е приета за т. Административният орган е приел и посочил в мотивите на оспореното решение, че: „Въз основа на събраните доказателства и установените чрез тях факти е установено, че са налице всички посочени чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО предпоставки за квалифициране на з., като т.: налице е в. у., п. с. на п., и причинна връзка между тях, п. л. е осигурено по чл. 4, ал. 1 от КСО, у. е станало по обичайния път на п. л. при в. й от р. й м. до о. й м. на ж. В закона няма изискване з. да е станала преди или след р. в. и в какъв срок от началото или в края му, както и изискване з. да е станала по о. н. на п., тъй като самото о. и в. до р. м. съобразно обичайното необходимо време за п. и по о. м. се обхваща от общата формулировка „у. по повод на р.“.