Решение № 404 от 30.10.2019, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 404 гр. Хасково, 30.10.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Окръжен съд - Хасково, ГО, I-ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Д*Х*, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 625 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК вр. чл. 317 от ГПК.

С решение № 314 от 12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 788 по описа за 2019 г. на Районен съд – Димитровград са уважени предявените от Я.Н.К. против „Неохим“ АД – гр. Димитровград обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед № 201942/05.03.2019г. на прокуриста на „Неохим“ АД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „и****“; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4867,65 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 06.04.2019г. до 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 30.04.2019г. до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен в останалата му част за сумата над 4867,65 лева до пълния предявен размер от 7163,52 лева и за периода от 10.07.2019г. до 06.10.2019г. като неоснователен. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 475,65 лева, а по сметка на РС – Димитровград държавна такса в размер на 294,71 лева и разноски за вещо лице в размер на 160 лева.

Недоволен от така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искови претенции, е останал ответникът „Неохим“ АД – гр. Димитровград, поради което в законоустановения срок е подал въззивна жалба с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че уволнението е извършено при спазване на приложимите законови разпоредби. В тази връзка се посочва, че изводът на първоинстанционният съд относно фиктивността на извършеното съкращаване на щата е неправилен, тъй като не е налице нито идентичност, нито сходство между заеманата от въззиваемата длъжност „и****“ в отдел „Технологии и анализи“ към дирекция „Производство“ и длъжността „**“ в новия отдел „Планиране“ към дирекция „Планиране и развойна дейност“. Счита се, че двете длъжности се различават понеже включват различаващи се по своя характер и обем трудови задължения. Акцентира се върху задължението на изпълняващия длъжността „**“ да извършва контрол на цялостната производствена дейност. Във въззивната жалба се прави подробна съпоставка между длъжностните характеристики за двете позиции. Въвежда се твърдението, че макар и двете длъжности да са включвали извършването на анализ, трудовото задължение не е едно и също, тъй като анализът се прави с различни цели. Същевременно длъжността „**“ не включва основна за другата длъжност трудова функция, а именно събиране на данни. На следващо място се твърди, че решението е необосновано, тъй като са направени грешни изводи при анализа на събраните гласни доказателства. При преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се стигало до извод, че двете длъжности се различават не само по своето наименование, но и по своите трудови функции. Оспорва се приемането за достоверни свидетелските показания на свидетеля Г* Г*, тъй като същият е съпруг на въззиваемата и е заинтересован от изхода на правния спор. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че липсата на намаляване на общия брой щатове означава фиктивност на съкращаването на щата. Във въззивната жалба се разглежда въпросът за наличието на реално съкращаване на щата, тогава когато трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност. Посочва се практика на ВКС в този смисъл. Доколкото се счита, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, въззивникът твърди неправилност на първоинстанционното решение и досежно исковете по чл. 344, ал.

1, т. 2 и т. 3 от КТ. Поддържа се, че след като главният иск е неоснователен и като такива следва да бъдат отхвърлени и предявените акцесорни искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. С изложените мотиви въззивникът моли настоящата съдебна инстанция да отмени оспорваното решение в обжалваните му части и да постанови ново, с което да отхвърли обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Претендира направените разноски в двете съдебни производства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Я.Н.К., чрез процесуалния ѝ представител адвокат Д.П., с който се оспорва въззивната жалба. Изтъква се, че макар да е прието ново щатно разписание, други уволнения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ не е имало. Отделно се посочва, че след влизане в сила на новото щатно разписание работодателят не е намалил или премахнал за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой работници и служители. Поддържа мотивите на първоинстанционния съд досежно наличието на фиктивно съкращаване на щата, доколкото двете длъжности били почти идентични, като единствената разлика се състояла в наличието на нова трудова функция – контрол на производствената дейност. Допълва, че същностните дейности от длъжностната характеристика за анализа и прогнозирането, а не контрола.

В този смисъл моли съдът да потвърди решението в обжалваните му части.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от Я.Н.К., чрез адвокат Д.П., срещу частта от постановеното решение, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ над присъдения размер от 4867,65 лв. до пълния претендиран размер от 7163,52 лв. Сочи, че искът неправилно не е бил уважен за целия период, доколкото ищцата е останала без работа и за остатъка от шестмесечния срок, а именно от 10.07.2019г. до 06.10.2019г. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на исканото обезщетение в пълния предявен размер от 7163,52 лв., както и на направените в настоящото производство разноски. Представя копие от трудова книжка.

Срещу подадената насрещна въззивна жалба в срок не е постъпил писмен отговор от „Неохим“ АД – гр. Димитровград.

Пред въззивния съд страните поддържат изложените възражения и направените искания. Извършена е справка на представената в съдебно заседание трудова книжка на Я.К..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима, а по същество и основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от Я.Н.К. против „Неохим“ АД – гр. Димитровград.

За основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо работодателят да установи при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.

Това означава, че по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест „Неохим“ АД – гр. Димитровград е да докаже всички материални предпоставки от фактическия състав на основанието, на което е извършено прекратяването на трудовите правоотношения, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ (съкращаване на щата). За да упражни законосъобразно потестативното си право работодателят трябва да установи кумулативното наличие на следните юридически факти, а именно: 1) премахване за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работници ли служители в предприятието поради преустановяване на съответстващите й трудови функции; 2) ново щатно разписание, като датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното съкращаване на щата; 3) съкращаването на щата да е реално (съответната трудова функция действително да е премахната); 4) прекратяването на трудовите правоотношения да е извършено по съответния ред и от компетентен орган и 5) да е извършен подбор, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички, заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители или че такъв не е бил задължителен.

Другите два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са обусловени от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, доколкото предпоставка за уважаването им е признаване на уволнението за незаконно. Искът за възстановяване на заеманата преди уволнението работа ще бъде основателен при доказване на незаконността на уволнението и наличието на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ изисква работникът да установи оставането си без работа поради уволнението, продължителността му, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.

Настоящият въззивен състав споделя част от фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С оглед наведените от страните доводи и възражения, съдът намира за необходимо да обсъди следното:

От доказателствата по делото е установено, а и страните не оспорват, че между тях (Я.Н. К* – Г* и „Неохим“ АД – гр. Димитровград) е съществувало трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 00215 от 24.03.2006г.

Съгласно посочения договор въззиваемата заемала длъжността „т* м* т*“ в отдел „Производствени технологии“ в „Неохим“ АД – гр.

Димитровград. Въз основа на допълнително споразумение от 21.06.2011 г. длъжността на К. е изменена в „и****/малотонажни производства“ в отдел „Технологии и анализи“.

В последствие с ново допълнително споразумение № 115 от 02.05.2017г. към трудов договор № 00215 от 24.03.2006г. въззиваемата е приела, считано от 02.05.2017г. да изпълнява длъжността „и****“ в отдел „Технологии и анализи“ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

С писмо с изх.

№ 973/17.10.2017г. С*Д* – Директор „УРЧР“ в „Неохим“ АД е поискал от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково разрешение за прекратяване на трудовия договор на Я.Н.К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ във връзка с ползваната от нея закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ като майка на дете до 3-годишна възраст. В отговор на 30.10.2017г. в „Неохим“ АД е постъпило писмо, с което е дадено поисканото предварително разрешение за уволнение.

На 02.11.2017г. е отправено 30 дневно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на Я.К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата, връчено ѝ на същия ден. Със Заповед № 329 от 27.11.2017г. на Изпълнителният директор на „Неохим“ АД – Д* Д* на основание чл. 328, ал. 1, т.

5 от КТ, чл. 335, ал. 1 от КТ и във връзка с чл. 128а, ал. 3 от КТ е прекратен трудовият договор № 00215/24.03.2006г. на Я.Н.К., считано от 28.11.2017г.