Решение № 130 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200892 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Л. П. М. чрез упълномощения му защитник адв. П. срещу въззивно решение на Апелативен съд-София, НК, 10-ти наказателен състав, № 268/07.07.2023 г., постановено по в.н.о.х.д № 1213/2023 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение с отхвърляне на гражданските искове срещу него; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; за изменяване на решението и преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наложеното наказание с отхвърляне на предявените граждански искове.

Оплакванията от касационната жалба на защитата се поддържат с доводи за неправилна квалификация на деянието, поради липса на безспорни доказателства за умишлено причиняване от подсъдимия на средна телесна повреда на пострадалото лице, както и поради доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за механизма на извършване на деянието и този на причиняване на телесното увреждане, от което е настъпила неговата смърт. Защитата излага съображения за неправилна оценка на 1 заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза в частта относно механизма на получаване на черепно мозъчната травма на пострадалия, респективно за субективната страна на деянието по чл. 124 от НК, като счита, че по делото липсват доказателства за умисъл от страна на подсъдимия за причиняване на средна телесна повреда, а са налични такива само за леко телесно увреждане. Аргументира становището си със заключението на медицинската експертиза, в която са приети за възможни три варианта на причиняване на уврежданията в областта на главата на пострадалото лице, като експертите не могат да определят кой от тях е приложим, а съдът е възприел вариант и механизъм, който не се намира в кореспонденция с останалите доказателства по делото и е основан на превратен анализ на събраните доказателства. Отделно се навеждат и пространни доводи за неправилна оценка на обясненията на подсъдимия в частта за протичане на инцидента.

Последното се твърди, че е довело до опорочаване на изводите на въззивния съд по фактите относно механизма на нанасянето на процесните удари, които са противоречиво изложени в решението на САС, доколкото настъпването на средната телесна повреда се приема за резултат от ударите, които подсъдимият е нанесъл в областта на главата на пострадалия и от съприкосновението й с терена след като деецът го е блъснал назад с цел да го увреди със средно телесно увреждане, което противоречи на състоянието на М., след употреба на алкохол и при наличие на афект, предизвикан от поведението на О. по предходно нападение.

Излагат се доводи за превратно оценяване на показанията на свидетелката А. за състоянието на пострадалия при постъпването му в медицинското заведение след инцидента и за отказа на контролираните съдилища да назначат повторна медицинска експертиза относно причината за мозъчния кръвоизлив при отчитане на заболяването хипертония, от което О. се е лекувал. При тази доказателствена непълнота се намира за недоказана причинната връзка между поведението на подсъдимия по увреждането на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат, който е настъпил по болестни причини.

Оспорва се тезата на въззивния съд, че деянието не е извършено в състояние на неизбежна отбрана, алтернативно при мнима неизбежна отбрана, като се твърди недооценка на въздействието на предшестващото нападение от пострадалия и психологичното състояние на подсъдимия, до което то е довело.

Явната несправедливост на наказанието се мотивира с неправилната му индивидуализация, чрез превратен анализ на доказателствата от значение за личната обществена опасност на дееца, както и с неправилното приложение на материалния закон чрез прилагане на потежка квалификация на деянието, която е несъответна на доказателствата за поведението на подсъдимия в хода на инцидента с пострадалия. Оспорва се и приложението на чл. 68, ал.1 от НК, поради липса на изискуемите предпоставки за това, а именно осъждане по настоящото дело за умишлено престъпление.

Гражданската отговорност на подсъдимия се счита за неправилно ангажирана при прекомерно завишен размер на обезщетението за вреди и поради неговата недоказаност, както и поради неглижиране на приноса на пострадалия за настъпване на инцидента.

2

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия адв. П. поддържа изцяло касационната жалба с релевираните оплаквания срещу решението на САС в наказателната и гражданска част по изложените в тяхна подкрепа съображения, както и с инкорпорираните в същата алтернативни искания за отмяна или изменение на въззивното решение. По отношение на гражданската част на присъдата моли да се отчете пледоарията й пред апелативния съд и изложените подробни доводи за отмяна на присъдените обезщетения за вреди като неоснователни и недоказани.

Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС моли да се намали наложеното наказание.

Пред ВКС гражданският ищец и частен обвинител А. С. се явява лично. Представлява се от повереника си, адв. Л., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивното решение, поради доказателствено обезпечени фактически изводи на въззивния съд за поведението на подсъдимия по умишлено причиняване на телесните увреждания, довели до смъртта на пострадалия и поради претърпените от наследниците му неимуществени вреди, за които са присъдени справедливи обезщетения.

Гражданските ищци и частни обвинители Й. Р., действаща със съгласието на А. А. и О. Р., редовно уведомени не се явяват пред ВКС.

Представляват се от служебно назначен повереник /особен представител/ адв. А., който пред ВКС изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение в наказателната и гражданска част и за отхвърляне на касационната жалба на защитата, поради липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно постановено. Наложеното наказание преценява като определено при неправилна оценка на тежестта на отегчаващите обстоятелства, което е в полза на подсъдимия, но при липса на протест не може да се коригира.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда №16/09.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 456/21 г. по описа на Окръжен съдСофия подсъдимият Л. П. М. е признат за виновен в това, че на 12.08.2020 г. около 17.3018.00 часа в /населено място/, /улица №/ по непредпазливост е причинил смъртта на О. Р. С., настъпила на 11.09.2020 г. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим на изтърпяване, на осн. чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият М. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци Й. Р., действаща със съгласието на А. А. и О. Р., действаща със съгласието на 3 законния си представител К. И. Х. обезщетение за неимуществени вреди, резултат от процесното деяние, в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020 г. до пълното изплащане на главниците, като е отхвърлил предявените граждански искове до пълните размери от по 190 000 лв. за всички граждански ищци.

Със същата присъда съдът е възложил в тежест на подсъдимия М. направените по делото разноски в полза на държавното и частно обвинение и съответните държавни такси и се е разпоредил с веществените доказателства.

Касационната жалба на подсъдимия чрез неговата защитата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

На първо място следва да се разгледа оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото отговорът му е определящ за основателността на оплакването за нарушение на материалния закон, което е допустимо да се проверява само при правилно установени факти.

Оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано с неправилна доказателствена оценка на обстоятелствата от значение за механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, които впоследствие са довели до настъпването на неговата смърт и в тази връзка на субективното отношение на подсъдимия към деянието.

На първо място в жалбата се оспорва становището на въззивната инстанция за комплексен принос в настъпването на тежката черепно-мозъчна травма - както от ударите на подсъдимия в областта на лицето на пострадалия, така и от удара в задната част на главата при падането от собствен ръст назад и съприкосновението му с терена, след като подсъдимият го е блъснал по стъпалата на къщата, в която двамата са живеели. Изложените в подкрепа на същото аргументи от жалбата се състоят във вариантността на заключението на съдебно-медицинската експертиза, в която не се съдържа еднозначен отговор за механизма на получаване на процесната травма в областта на главата, на показанията на свидетелката А., лекар от прегледа на подсъдимия при първоначалното му постъпване в болнично заведение и отказът на съдилищата да допуснат повторна медицинска експертиза по същия въпрос за механизма на смъртоносното увреждане.

Възражението е неоснователно.

Въззивният съд е формирал изводите си по фактите за механизма на причиняване от подсъдимия на телесното увреждане на пострадалото лице, впоследствие довело до настъване на смъртта му, за неговия характер и тежест на базата на съвкупен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като не се установява същият да е базиран изолирано върху заключението на комплексната медицинска експертиза за причината за смъртта на пострадалия О..

По делото са назначени две медицински експертизи, СМЕ на труп и комплексна СМЕ, за 4 изготвянето на които са използвани специални знания от вещи лица, които са непротиворечиви по своя характер и кореспондират взаимно по въпроса за вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреждания и за причината за неговата смърт.

Комплексната медицинска експертиза съдържа разширени /еднозначни/ отговори на поставените въпроси, като при отговора на въпроса за възможния механизъм на получаване на травмата в областта на главата същият е вариантен, поради изминалия период от време от причиняването на увреждането до настъпването на смъртта, в който период тъканните травми са заздравели и заключението е изготвено на база тяхното описание съгласно наличната медицинска документация от болничното лечение на пострадалия. Независимо от това експертите са дали категоричен отговор на въпроса за произхода на мозъчната травма, който са определили като травматичен, на база нейната локализация и морфология, съгласно които характеристики за най-вероятен механизъм на получаване е посочен удар в тилната област на главата при падане върху терена / в това число и по стълби/ предвид наличието на мозъчна контузия по типа на противоудара. Като допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е отчетена и наличната асиметрия на меките тъкани в тилната област, дължаща се на контактно увреждане. Едновременно с това са посочили, че еднакво вероятни и възможни начини за причиняване на мозъчната контузия са и трите описани в експертизата варианти, /при падане по лице, по тил или при директен удар/ като са аргументирали становището си с морфологията на травмата, при която и в трите случая причинената контузията е челна и в слепоочната област. Пояснили са, че поради това е възможно същата да е резултат от наслагване на силите, които са действали при директен удар и при падането с удар в тилната област и да е настъпила от съвместният им принос за получаване на увреждането. Както и че изминалият дълъг период на провеждано лечение до настъпването на смъртта, при което тъканните травми са заздравели не позволява еднозначен медицински отговор, като от медицинските находки при аутопсията на трупа не може да се изключи нито един от описаните в комплексната експертиза три варианта.