Решение № 77 от 16.10.2024, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Административно наказателно дело 113/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.4, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.4 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.345, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. , 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20241860200113 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от И. Е. Т. с ЕГН: **********, чрез адв. М. Л. от САК, личен адвокатски № 1900761310, ел. поща: *********@kishkova.com, тел. **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-0347-000118/09.04.2024 г., издадено от Началник Група към ОДМВР ********, РУ ********, с което на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява становище в подкрепа на същата, развиват се доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото, претендира разноски, в съдебно заседание, редовно призован, ангажира доказателствени искания, заявява становище за отмяна на НП и присъждане на сторените разноски по делото по представен договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание, редовно призована, не ангажира доказателствени искания, в изпълнение на разпореждането на съда за изпращане на административнонаказателната преписка заявява становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на сторени разноски от жалбоподателя, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-*******, ТО-******** не взима становище по жалбата.
Районен съд-********, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от 1 фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства: представеното с жалбата копие от НП №24-0347-000118/09.04.2024г., издадено от РУ-******** на ОДМВР – ********; представената с писмо на началника на
РУ-******** административнонаказателна преписка по делото, съдържаща: Заверено копие на Заповед №8121 з-1632/02.12.2021г. -л.15-17; Справка за нарушител/водач - л.18-20; Писмо до СДВР, отдел Пътна Полиция - л.21; НП №24-0347-000118 от 09.04.2024г. - л.22; Постановление за прекратяване на НП от 14.03.2024г. - л.23-24, с приложено ДП №103/2023г. по описа на РУ********, пр.пр.№839/2023г. по описа на РПЕП, ТО-********, че административнонаказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство №839/14.03.2024г. по описа на РП - *******, ТО – ********, затова, че на 15.06.2023г., около 08.30ч. в гр.*********, на кръстовището на ул.********* с ул.********* е спрян за проверка л.а Хюндай Елантра с заден per номер ********** и поставена табела с надписи ****** на мястото на предната регистрационна табела, като
ВОДАЧЪТ НА МПС ДОПУСКА ПОСТАВЯНЕТО НА ПРЕДМЕТИ,
МАТЕРИАЛИ И ВЕЩЕСТВА ВЪРХУ ТАБЕЛИТЕ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР, с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 4 т.1 от ЗДвП. В постановлението се излага, че на 15.06.2023г. е започнато бързо производство № 103/2023 г., преобразувано в досъдебно производство №103/2023г. по описа на РУ ********, пр.пр.839/2023г. по описа на РП*******, ТО-******** /, затова че на 15.06.2023г., около 08:30 часа в гр.*********, ******** област в района на кръстовището на ул.“*********“ и ул.„*********“ е управлявал МПС лек автомобил „Хюндай“, „Елантра“ (канадска регистрация) с регистрационна табела неиздадена от съответните органи - престъпление по чл. 345, ал1 от НК. В постановлението се сочи, че на 15.06.2023 г. около 08:30 часа полицейските служители И. З. и А. А. изпълнявали служебните си задължения в района на гр.*********, на кръстовището на ул.
„*********“ и ул. „*********“. Спрели за проверка лек автомобил марка „Хюндай“ с peг.
№**********, който предприел рискова маневра „изпреварване“. Водачът на автомобила е установен като И. Е. Т. от гр.********, ж.к. „********“ № 56, ет.13, ап.84. Същият започнал да обяснява, че водачът на движещ се след него лек автомобил марка „БМВ“, черен на цвят го заплашвал. Служителите на полицията спрели идващият в това време автомобил марка „БМВ“ с рег.№ РВ ******* СХ. Установили водачът като И.Б.И. от гр.*********. И двамата водачи били проверени с техническо средство за наличие на алкохол. И двете проби били отрицателни. След това били проверени с техническо средство „DRUG TEST 5000“, с ФАБР.
№ ARMB-0026, годен до месец януари 2024 г. за употреба на наркотични вещества. Пробата на И.И. била отрицателна, а тази на И. Е. Т. била положителна, като уредът отчел наличие на „СОС“ -кокаин. Т. не бил съгласен с резултата и поискал отново да бъде проверен. И втората проба показала наличие на „СОС“. На Т. е бил съставен АУАН и издаден талон за медицински изследване. И. Т. дал кръвна проба, а също и проба урина за изследване, тъй като не бил съгласен с показанията на техническото средство и категорично отричал да е употребил умишлено наркотични вещества. Назначена е била химическа експертиза. Видно от извършеното изследване, в предоставената за анализ кръвна проба, взета на 15.06.2023 г.
2 от лицето И. Е. Т., не е установено наличие на вещества под контрол, включени в списъците приложение 1, 2 и 3 към чл.3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП, в това число на кокаин и/или на негови метаболити.
При огледа на автомобила управляван от И. Е. Т. служителите на полицията установили несъответствие в регистрационните табели, монтирани на предната и на задната страна на автомобила. На предната страна е била монтирана пластмасова табела с червен фон и надпис с бели букви *******, а на задната част метална табела със следното съдържание:
Quebec W88 ТКХ. В обясненията в протокола за разпит И. Т. е пояснил, че като пребиваващ в ****, управлява автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“ канадска регистрация.
Съгласно канадското законодателство регистрационната табела е една и се монтира на задната част на автомобила. Оригиналната регистрационна табела е Quebec W88 ТКХ, а монтираната от предната страна табела е рекламна. Сочи се, че с оглед така установената фактическа обстановка, в настоящия случай се касае за формално осъществен от обективна и субективна страна състав на чл.345, ал.1 от НК. Обществените отношения, обект на защита са засегнати в незначителна степен, а извършеното от обвиняемия деяние се явява малозначително поради явната незначителност на обществената му опасност. Деецът не е имал за цел да прикрие оригиналния номер, който така или иначе е бил виден на задната страна на автомобила. Сочи се, че от субективна страна липсва умисъл за престъпление по чл.345, ал.1 от НК, защото съгласно законодателството на ****, където е регистриран автомобила, това деяние не представлява престъпление. В тази връзка се сочи, че съпоставяйки извършеното от И. Т. деяние с криминогенната обстановка в страната и извършващите се в нея множество несанкционирани или символично санкционирани престъпления с крайно тежки за държавата и отделни нейни граждани последици, категорично се налага квалифицирането на извършеното от обвиняемия като „формално“ по смисъла на чл.9, ал.2 от НК / в т.вр. реш.№ 557/13.01.2009г. по н.д.№ 609/2008г. на ВКС, III НО/. Сочи се, че с деянието си И. Т. е нарушил чл.100, ал.4, т.1 от Закона за движението по пътищата, като е поставил на мястото на предната регистрационна табела рекламна такава, въпреки забраната да се поставят каквито и да било предмети на това място, като за такова деяние е предвидена административнонаказателна отговорност по чл.185 от Закона за движение по пътищата: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“, с което твърдение на прокуратурата настоящия съдебен състав изразява своите резерви, като счита, че при така установената в образуваното ДП фактическа обстановка, посочения член не следва да намери приложение. Соче се, че след изтичане на срока за обжалване на цитираното постановление, материалите са изпратени на административнонаказващия орган за преценка и осъществяване на правомощията му по ЗДвП и ЗАНН, с оглед ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. Е. Т., като М.Т.М. - началник група в РУ-******** към ОДМВР-********, е издала обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП.
3
По делото е изискано и получено писмо с вх.№2523, постъпило в съда на 16.08.2024г. от Посолството на Република ********* в ****, съдържащо отговора на консула на посолството на Република ********* в Отава, ****, съгласно който в чл. 30 от Кодекса за сигурност на движението по пътищата (Code de la securite routiere) на ****, приложим и за провинция ********, в която е регистриран управлявания от жалбоподателя И. Е. Т. автомобил, собственикът на МПС е задължен да постави регистрационната табела здраво от задната страна на МПС, или на място, което е нормативно определено, като практиката и наблюдението показват, че МПС, регистрирани в провинция ********, ****, имат регистрационни табели само от задната страна.
В разпита си св.А., излага дословно следното: „Съставил съм акт и поддържам констатациите в него. Няма какво да допълня по изложеното в него. Съставил съм докладна записка, разпитан съм като свидетел по ДП. Спомням си, че в автомобила пътуваше още едно лице. Всичко съм записал в докладната записка. Беше поставена само една табела отзад. При проверката задната и предната табела не отговаряха. Само рекламната табела беше поставена отпред.“
В разпита си св.З., излага дословно следното: „Отзад беше поставена само една табела, като при проверката предната и задната табела бяха различни. Отпред имаше само една табела - рекламната.“
Настоящият въззивен съдебен състав не следва да кредитира показанията на свидетеля А. в частта, в която същия твърди, че освен докладната записка по случая, е съставил и акт за установяване на административно нарушение, какъвто не се установи да е съставен и/или приобщен както към приложеното досъдебно производство №103/2023г. по описа на РУ ********, пр.пр.№839/2023г. по описа на РПЕП, ТО-********, така и в хода на административнонаказателното производство пред настоящия въззивен съдебен състав.
Следва да кредитира показанията на св. А. в частта относно разположението на регистрационната табела отзад на л.а. и само рекламната такава отпред на л.а., подкрепящи установената фактическа обстановка, която се установява и от разпита на св. З..
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и преценени по-горе гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на обжалвания акт, въпреки съдържащото се в разпореждане на настоящата въззивна съдебна инстанция указание в тази насока, с което очевидно е приел, че същата не е просрочена. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за връчване на обжалвания акт и неуведомяването на наказания за правото да обжалва процесното наказателно постановление, респективно за срока за упражняване на това право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.