Решение № 21552 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21552 гр. С., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 2024***0167668 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, доуточнена с молба с вх. № 408359/18.12.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.ИБ., срещу Г. Н. Д., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца в качеството му на наследник на лицето К. Н. Д., с ЕГН: ********** – за периода до смъртта й, настъпила на 20.09.2021 г., а след тази дата до края на исковия период – в лично качество като потребител, сумата от общо 3594.65 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 20, находящ се в гр. С., общ. И., ж.к. ДР., бл. ***, вх. **, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 3025.55 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл. и 532.35 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 23.10.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 28.93 лева за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. и 7.82 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.02.2022 г. до 23.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2024 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателката на ответника съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са 1 публикувани по установения ред и по отношение на които покойната К. Н. Д. не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това наследодателката на ответника, а след смъртта й и самият ответник не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите са били начислявани на покойната К. Н. Д. като собственик на имота – до смъртта й на 20.09.2021 г., но същата не ги заплатила приживе. Сумите не били заплатени и от ответника като неин наследник след смъртта й. За останалата част от процесния период сумите били начислявани на ответника като собственик на имота и потребител на топлинна енергия в същия.

С исковата молба са представени: списък на живущите в бл. ***, удостоверение от СО, договор между СЕС и ФДР, както и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, два броя общи фактури и извлечения към тях, извлечение от сметка, както и копие от вестник „М.” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Впоследствие е представено и удостоверение за наследници на К. Н.

Д..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. Б. Х..

Със същия исковете се оспорват като неоснователни. На първо място се прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност – доколкото се касаело за периодични плащания.

На следващо място се поддържа, че не ставало ясно как са начислени процесните суми – доколкото липсвало разграничение каква част от сумите били начислени през двата отоплителни сезона, съответно каква част при изготвяне на изравнителните сметки – като това оказвало значение досежно възражението за давност. Поддържа се в тази връзка, че ищецът не бил издавал фактури за всеки месец от процесния период съответно такива не били връчени и на ответника. не било ясно как са начислени сумите по компоненти – за БГВ, отопление, сградна инсталация и др. Поставят се въпроси към в.л. по СТЕ.

Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия в процесния имот през процесния период на претендираната стойност, както и правилното изчисляване на сумите.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 304119/17.09.2025 г.

От трето лице /Столична община/ е представен договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на ЗТСУ от ******** г.

2

Трето лице помагач по делото не е конституирано като няма направено и такова искане.

В съдебно заседание, проведено на 28.10.2025 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника, адв. Х. изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД – публикувани в централен ежедневник / в-к. М. от 11.06.2016 г./.

От представено по делото копие от договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на ЗТСУ от ******** г. се установява, че на ******** г. К. Н. Д. е придобила собствеността върху имот: апартамент № 20, находящ се в бл. ***, вх. *, ет. * в ж.к. ДР. 2, гр. С..

Видно от удостоверение от Столична община, район И. в ж.к. ДР. 2 е било извършено преномериране на жилищните сгради – като бл. ***, в ж.к. ДР. 2 е с променен номер като същият към настоящия момент е съответства на бл. *** в ж.к. ДР. 2.

Съгласно списък на живущите в апартаменти в жилищна сграда бл. ***, ж.к ДР. 2 К. Н. Д. е вписана като собственик на ап. 20.

О т удостоверение за наследници на К. Н. Д., с ЕГН: ********** се установява, че същата е починала на 20.09.2021 г. като е оставила за свой единствен наследник – ответникът Г. Н. Д., с ЕГН: ********** брат.

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Към настоящия момент съгласно договор от 01.10.2012 г. услугата „дялово разпределение“ се извършва от самия ищец.

В протокола от ОС на СЕС за избор на първоначалната ФДР подписът на К. Н. Д. от 01.11.2001 г. фигурира под № 20 – за ап. 20. В протокола, с който ОС на ЕС избира ищеца за ФДР не фигурира подпис на К. Н. Д..

Видно от извлечение от сметка на л. 29 от делото процесната сума за потребена топлинна енергия от 3025.55 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон м.май 2021 г. – м. април 2022 г., отразена в м. юли 2022 г. и възлизаща на 86.19 лева, както и допълнителна изравнителна сметка за същия отоплителен сезон, възлиза на 551 лева, отразена в м. септември 2022 г. и изравнителна сметка за отоплителен сезон от м. май 2022 г. до м. април 2023 г., на стойност 2388.36 лева.

По делото са приложени и две общи фактури – за отоплителен сезон м.май 2021 г. – м. април 2022 г. и за отоплителен сезон м. май 2022 г. до м. април 2023 г., издадени на името на К. Н. Д.. Няма данни тези фактури да са изпращани на ответника Г. Н. Д..

3

По делото не се твърди да има извършвани плащания, поради което и счетоводна експертиза не е извършвана.

По делото е извършена СТЕ, съгласно която в имота има два броя радиатори с индивидуални уреди и един щранг лира без такъв. Вещото лице е установило, че през първия отоплителен сезон 2021 г./ 2022 г. уредите, които са с дистанционен отчет са дали сигнал и количествата енергия са отчетени правилно. През втория отоплителен сезон обаче поради изтощена батерия уредите не са излъчили сигнал и е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата – за двама души потребители според ФДР.

В абонатната станция има монтиран топломер с извършени проверки на 10.05.2017 г., на 12.04.2019 г и на 22.09.2021 г. – като уредът е със заключение, че съответства на одобрения тип. Предвид направеното възражение за давност периодът, в който се надвишава двугодишният срок за проверка не оказва съществено значение за изхода на делото.

На последно място вещото лице сочи, че за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. сумата за ТЕ, дължима за имота, възлиза на 2780.31 лева.

Разделена по отоплителни сезони тази сума е формирана от 526.79 лева – за първия отоплителен сезон и 2253.52 лева за втория отоплителен сезон.

Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото е компетентно изготвена като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това вещото лице е вписано в списъка на СГС като вещо лице със съответната специалност и е отговорило компетентно на поставените му въпроси.

Съгласно удостоверението за наследници на К. Н. Д., ответникът Г. Н. Д. е с адрес: гр. С., ул. Д.Х. № **, ап. **. Посоченият адрес е вписан като постоянен и настоящ такъв, видно от справка от НБД „Население“.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към 4 нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В настоящия случай от представените по делото доказателства / копие от договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на ЗТСУ от ******** г., удостоверение за преномерация, удостоверение за наследници на К. Н. Д., с ЕГН: **********, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 2001 г. и ОУ на „Т. С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С. от в-к. „М.“ / се установи, че наследодателката на ответника К. Н. Д. е била в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в част от процесния период, доколкото е била едноличен собственик на процесния имот. След смъртта й на 20.09.2021 г. потребител на топлинна енергия е ответникът, доколкото като единствен наследник на сестра си, същият е станал изключителен собственик на процесния имот. В тази връзка и не бяха въведени от процесуалния представител на ответниците конкретни възражения за промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут и в частност такива, касаещи процесния период.