Решение № 6921 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6921 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100514109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.07.2024г., постановено по гр.д. № 2659/2021г. на СРС, ГО, 68 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Л.К.В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 214, 34 лева - главница, представляваща 1/2 част от стойността доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода 01.07.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ********, с абонатен номер 231762, ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането; за сумата от 33, 92 лева – представляваща ½ част от мораторна лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 09.06.2020г.; за сумата от 15, 65 лева, представляваща ½ част от цената на услугата „дялово разпределение“ за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането и за сумата от 2, 98 лева, представляваща ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 1

31.03.2017г. до 09.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24658/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В.

И. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 214, 34 лева - главница, представляваща 1/2 част от стойността доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода 01.07.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ********, с абонатен номер 231762, ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането; за сумата от 33, 92 лева – представляваща ½ част от мораторна лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 09.06.2020г.; за сумата от 15, 65 лева, представляваща ½ част от цената на услугата „дялово разпределение“ за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането и за сумата от 2, 98 лева, представляваща ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 09.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24658/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу В.

И. Д. искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че съдът неправилно и в противоречие с представените по делото доказателства е приел, че ответницата Д. не е била титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот. Излага, че по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, клиент на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В случая по делото бил представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.10.1995г., по силата на който ответникът Л.К.В. е придобил собствеността върху топлоснабдения имот. Съгласно приложената по делото 2 искова молба от 2008 г. от Л.К.В. срещу В. И. Д. - негова бивша съпруга, се установява, че по време на брака си, двамата бивши съпрузи са придобили два недвижими имоти, единият от които е именно топлоснабдения имот.

Навеждат се съображения, че посочените доказателства не са били оспорени от ответниците. Освен това се поддържа становище, че направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми, на практика представлява признание на иска. По тези съображения счита за установено по безспорен начин, че ответницата Д. е клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения имот за процесния период, поради което са налице предпоставките за ангажиране на договорната й отговорност. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна – В. И. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Прави искане за потвърждаване на решението като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на 3 претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

4

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

На етапа на въззивното производство е спорен въпросът за съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата В.

И. Д. за доставка на топлинна енергия. Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот, т.е. в хипотезата на презюмиран договор. Поддържа се, че ответниците Л.К.В. и В. И. Д. са бивши съпрузи, които по време на брака са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот. За установяване на основанието на предявения иск е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.10.1995г., въз основа на който Л.К.В. е придобил собствеността върху следния имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, жк “********. Приложен е и препис от искова молба от 01.08.2008г., с която Л.К.В. е предявил иск за делба срещу В. И. Д. с предмет – два недвижими имоти, единият от които е процесният топлоснабден имот. В исковата молба е заявено твърдение, че имотите са придобити по време на брака, който е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1036/2006г. по описа на СРС. По предявения иск е било образувано гр.д. № 21971/2008г. по описа на СРС, което е било прекратено с определение от 22.12.2008г., влязло в законна сила на 10.11.2008г., поради оттегляне на предявения иск по съгласие на всички страни в делбеното производство.

Ответницата В. Д. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в което е заявила, че не живее в топлоснабдения имот от 2007г., тъй като е разведена с бившия си съпруг Л.В..

В отговора на исковата молба ответницата Д. е оспорила предявените искове по възражение за погасяване на вземанията по давност, както и по доводи, че не е била ползвател и потребител на топлинна енергия. Заявено е бланкетно възражение, че към исковата молба не са представени доказателства за титулярство в правото на собственост върху процесния имот. Цитираният погоре договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.10.1995г. е 5 представен и приет в проведеното на 31.05.2024г. публично съдебно заседание, като ответницата В. Д. не е оспорила удостоверените в същия обстоятелства, нито е релевирала твърдения, че собствеността върху имота е придобита по възмездната сделка преди сключването на брака й с Л.В., респективно – че е придобита след прекратяването на този брак. Такива възражения не са релевирани и във въззивното производство. Настоящият съдебен състав счита, че ангажираните писмени доказателствени средства, обсъдени наред с предмета на заявените от ответницата защитни възражения, в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и В. Д. в качеството й на съсобственик на топлоснабдения имот в сграда в режим на етажна собственост. При съобразяване на правилото по чл. 26, ал. 1 от СК от 1985г. /отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 1.10.2009г./ и чл. 27 от СК от 1985г. /отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 1.10.2009г./ се налага извод, че след прекратяване на брака и прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, т.е. ответницата В. Д. е собственик на ½ ид. част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, да е извършил разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период. Следователно между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени. Следва да се посочи още, че така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. В този смисъл наведените възражения за недължимост на процесното вземане поради обстоятелството, че ответницата не е живяла на адреса на топлоснабдения имот, а на друг адрес, е неоснователно. По делото не са ангажирани и доказателства, че след прекратяване на брака с влязлото в сила съдебно решение е налице изключението, визирано в т. 1 от ТР № 2 от 6