Решение № 2260 от 21.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. Пловдив, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330102517 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД /с променено наименование на фирмата „Йеттел България” ЕАД/, ЕИК 130460283 против М. Т. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1. по договор за мобилни услуги от 04.01.2017 г., изм. с доп. споразумение от 14.09.2017 г. – 74,67 лева – главница за месечни такси и потребени услуги за периода 15.08.2018 г. – 14.11.2018 г.;

2. 146,43 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната;

3. по договор за мобилни услуги от 12.06.2018 г. – 77,95 лв. – главница за месечни такси и потребени услуги за периода 15.08.2018 г. – 14.11.2018 г.;

4. 27,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната;

5. 207,69 лева – сбор от лизингови вноски за периода 15.08.2018 г. – 12.05.2020 г. по договор за лизинг от 12.06.2018 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/.

1

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4710/31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 10624/2020 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва издадените фактури, тъй като не ставало ясно какви услуги е ползвала ответницата и каква е тяхната стойност. Били посочени по – високи и различни от договорените цени по абонаментни планове, като нямало доказателства за реално потребление. Не се установявало при какви условия сключените между страните договори се прекратяват и дали твърдяното неизпълнение на задължения на потребителя е сред тях. Клаузите за неустойки при прекратяване се оспорват, като неравноправни, противоречащи на добрите нрави, водещи до неоснователно обогатяване на доставчика. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заявлението и заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл.

47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са сключени твърдените – договор за мобилни услуги от 04.01.2017 г., изм. с доп. споразумение от 14.09.2017 г., договор за мобилни услуги от 12.06.2018 г. и договор за лизинг от 12.06.2018 г., по който уговореното устройство е получено от ответника /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 2334/03.03.2022 г. – л. 92-93/.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От представения договор за мобилни услуги от 04.01.2017 г., изм. с доп.

2 споразумение от 14.09.2017 г., се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ....., при месечна такса 11,99 лева за 24 месеца, с посочени доп. услуги. Съгл. доп. споразумение, срокът на услугите е продължен до 14.09.2019 г., като за предоставения моб. номер влиза в сила нов абонаментен план с месечна такса от 24,99 лева.

С договор за мобилни услуги от 12.06.2018 г., операторът е предоставил мобилен номер ....., с уговорена месечна такса от 10,99 лева за 24 месеца, с посочени доп. услуги.

С договор за лизинг от 12.06.2018 г. операторът е предоставил устройство „Nokia 2 black” при обща цена от 227,47 лева, при лизингова вноска от 9,89 лева месечно за срок от 23 месеца.

Тези договори и доп. споразумение установяват наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните и обвързват ответника с предвидените права и задължения. Отделено е за безспорно и се установява, че по договора за лизинг устройството е предоставено на абоната, съгласно изрично удостовереното в него.

По делото е прието заключение на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. Вещото лице след извършени проверки е посочило, че за предоставените през исковия период телекомуникационни услуги са били издадени следните фактури: № 7278071427/15.09.2018 г.; № 7279403597/15.10.2018 г.; № 7280694368/15.11.2018 г. и № **********/15.01.2019 г. на обща стойност 534,22 лева, като същите са осчетоводени при ищеца. Сумите и начисленият ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет с бюджета на „Йеттел България“ ЕАД. Във фактури № 7278071427/15.09.2018 г.; № 7279403597/15.10.2018 г.;

№ 7280694368/15.11.2018 г. били начислени потребени електронни съобщителни услуги от ответника за ползваните телефонни номера, както и лизингови вноски по договора за лизинг. Потребените електронни съобщителни услуги, месечни абонаменти и такси по всеки от мобилните номера били таксувани съобразно приложимите условия и договореностите между страните. Месечните лизингови вноски също били начислени съобразно клаузите на договора за лизинг.

Вещото лице е посочило, че стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство „Nokia 2 black“ е в общ размер на 207,69 лева.

Установява се, че за периодите преди процесните фактури, ответникът е извършвал плащания за месечен абонамент, такси, еднократни такси и потребени услуги към дружеството ищец.

В договора за лизинг, подписан от ответника – чл. 4, изрично е декларирано, че описаното устройство е предадено за ползване във вид, годен за употреба, 3 функционира изрядно и съответства на договорените технически характеристики.

Тоест – с полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е получил съответното устройство. Той не доказва да е платил пълната цена на получената вещ. Падежът за плащане на всички вноски по договора е настъпил. Ето защо, с оглед приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, съдът намира, че предявеният иск за признаване за установена дължимостта на незаплатените лизингови вноски за предоставено от ищеца устройство „Nokia 2 black“, съгласно договор за лизинг от 12.06.2018 г., следва да бъде уважен в търсения размер – установен и от вещото лице.

Относно договорите за мобилни услуги – ответникът дължи плащане на договорените месечни абонаментни такси, независимо от потреблението на услуги през съответните периоди, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги, поради което и съдът намира, че сумата от 74,67 лева, включваща съгласно приетата ССЕ, неплатени абонаменти такси и такси за спиране на номер за периода 15.08.2018 г.

– 14.11.2018 г., е дължима по договор за мобилни услуги от 04.01.2017 г., изм. с доп. споразумение от 14.09.2017 г., като същите са начислени във фактури № 7278071427/15.09.2018 г.; № 7279403597/15.10.2018 г.; № 7280694368/15.11.2018 г. За пълнота – според ССЕ, дължимата и начислена сума за такси е в по-висок размер от търсения – 75,58 лева, след като е извадена стойността от -2,10 лева, представляваща надвнесена сума, но с оглед дисп. начало в процеса, се дължи претендираната.

Дължима е и сумата от 34,78 лева, включваща съгласно приетата ССЕ, неплатени абонаменти такси и такси за спиране на номер за периода 15.08.2018 г. – 14.11.2018 г. по договор за мобилни услуги от 12.06.2018 г.

За абонаментните такси – те са уговорени в договорите като конкретни стойности, страните са обвързани от тези обл. правоотношения, като самите такси нямат отношение към реалното потребление и доставка на услуги. Доколкото договорите са действащи в посочените по – горе периоди, за които се претендират такси, същите следва да се установят за дължими до посочените размери. Предвид липсата на платени в срок задължения и прекратяване от страна на оператора на достъпа до мрежата, се дължат и уговорените такси за спиране, посочени във фактурите.

Относно претендираната сума за ползвани услуги, начислени във фактура № 7278071427/15.09.2018 г. и фактура № 7279403597/15.10.2018 г. за потребление извън предоставения пакет за предпочетен номер ....., съдът намира следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на 4 правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия случай, съдът намира, че ищцовото дружество не доказа по какъвто и да е начин, че за процесния период по този договор, ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, чието плащане се търси. В доклада изрично са дадени указания в тази насока по чл.

146, ал. 2 ГПК. Липсват доказателства за това дали операторът реално е предоставил на клиента посочените услуги, дали са осъществени описаните във фактурите разговори на стойност 35,98 лв., дали услугите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика и дали са правилно тарифирани, а оттук – коректно фактурирани. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на сума по този договор над 34,78 лева до 77,95 лева, т.е. за 43,17 лв. – ползвани от ответника услуги, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Според заключението на приетата допълнителна ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, издаваните първични счетоводни документи от дружеството ищец притежават необходимите реквизити съгласно ЗСч и ЗДДС, като за счетоводното отчитане се използват съответните счетоводни сметки и регистри, стопанските операции са записани в хронологичен ред, при което е установено, че счетоводството е водено редовно, съгласно изискванията на ЗСч.

Посочено е, че приложимите счетоводни стандарти са Международните стандарти за финансови отчети, приети от ЕС, а използваният счетоводен софтуер отговаря на изискванията на чл. 11 ЗСч и позволява хронологична и синтетична отчетност на извършените операции. В тази връзка, възраженията на особения представител, касаещи процесните фактури, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят.

Относно неустойките:

За предсрочно прекратяване на доп. споразумение от 14.09.2017 г. към договор за мобилни услуги от 04.01.2017 г. и на договор за мобилни услуги от 12.06.2018 г. ищецът претендира съответно сумата от 62,46 лева, възлизаща на три месечни абонаментни такси от по 20,82 лева без ДДС и сумата от 27,48 лева, възлизаща на три месечни абонаментни такси от по 9,16 лева без ДДС. Според ССЕ, месечните такси без ДДС по договорите са съответно 20,82 лева и 9,16 лева, колкото се сочи от ищеца.

Неустойките се дължат на основание т.4 от р. 4 на сключеното доп. споразумение от 14.09.2017 г. към договор за мобилни услуги от 04.01.2017 г. и на основание т. 11 от договора за мобилни услуги от 12.06.2018 г.