Определение № 13245 от 03.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43725/2025
- Вид
- Определение № 13245
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13245 гр. София, 03.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110143725 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, срещу В. В. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени с условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 2 699,95 лева с еврова равностойност 1 380,46 евро, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № *** вследствие на ПТП, настъпило на 13.07.2021г. в гр. Банкя, ул. „София“ № 20, автомивка, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.04.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 661,05 лева с еврова равностойност 337,99 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 29.06.2023г. до 15.04.2024г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективирана в застрахователна полица № 20-0300/130/500084 – на 13.07.2021г. около 12:00 часа в гр.
Банкя, ул. „София“ № 30, на автомивка е настъпило застрахователно събитие – ПТП вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № ***. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на В. В. П., който при извършване на маневра с лекия автомобил реализирал удар с прахосмукачка, разположена на територията на автомивката. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/21/777/506224. За възстановяване на вредите по застрахованото пътно превозно средство бил извършен ремонт от доверен сервиз на застрахователя – „Индустриал Комерс КО“ ЕАД на стойност от 4 165,78 лв., съгласно фактура № 9000097367/ 13.12.2022г., която била заплатена от ищеца на 15.12.2022г. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният депозирал възражение. По повод на така релевираното възражение от претендираната сума били приспаднати разходите за 1 извършен ремонт на ляв калник в размер на 2 735,17 лв., вследствие на което определената сума за възстановяване възлизала на 2 699,95 лв. Навежда твърдения, че била изпратена нова покана до ответника с коригиран размер на претенцията, но последният не предприел действия по доброволно изпълнение на задължението.
Поради тези съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за процесните суми и моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че лек автомобил „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № *** е бил предмет на имуществена застраховка „Каско МПС“ при ищцовото дружество. Възразява срещу описания в исковата молба механизъм на произшествието с доводи, че застрахованото МПС не е било управлявано, а прахосмукачката, която е на колела се е ударила в моторното превозно средство. Оспорва причинно-следствената връзка между удара и твърдените от ищеца имуществени вреди, като поддържа, че вследствие на съприкосновението между двете вещи възникнала щета единствено по задната дясна врата. Релевира възражение, че не е управлявал застрахования лек автомобил в лично качество, а в качеството си на служител на юридическото лице, стопанисващо мивката. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже правоизключващите си възражения – че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да докаже, че механизмът на ПТП-то е различен от твърдения, респективно че описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахования лек автомобил с изключение на щетата по десния заден калник са съществували преди произшествието.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че: 1) за лек автомобил „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № *** е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективирана в застрахователна полица № № 20-0300/130/500084, с период на застрахователно покритие от 09.08.2020г. до 08.08.2021 г.; 3) че в изпълнение на договорното си задължение на 15.12.2022 г. ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4 165,78 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. По доказателствената им стойност съдът ще се произнесе 2 с крайния си акт. Приложените с исковата молба писмени доказателства не отговарят на изискванията на процесуалния закон, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да ги представи в надлежен вид.
Следва да се приложат по делото материалите по ч.гр.д. № 23227/2025 г. по описа на СРС, 74 с-в.
Искането на ищеца за изслушване на съдебно-автотехническа експертиза по формулираните в исковата молба задачи се явява допустими, относимо и необходимо за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.
Искане на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане е нередовно извършено, като на страната следва да бъдат дадени указания, съобразно диспозитива на настоящото определение.
Искането на ищеца за допускане обяснения на ответника по делото по реда на чл. 176 ГПК, макар и допустимо, не е необходимо за изясняване на спорни обстоятелства по делото, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на определението.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 1) за лек автомобил „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № *** е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективирана в застрахователна полица № № 20-0300/130/500084, с период на застрахователно покритие от 09.08.2020г. до 08.08.2021 г.; 3) че в изпълнение на договорното си задължение на 15.12.2022 г. ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4 165,78 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи приложените с исковата молба писмени доказателства в заверен вид, респективно да ги завери, като при неизпълнение на указанията в цялост и срок съдът ще сметне процесуалното действие за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да посочи фактите и обстоятелствата, чието установяване цели чрез разпита на всеки от поисканите двама свидетели, като при неизпълнение на указанията в цялост и срок съдът ще сметне процесуалното действие за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 23227/2025г., по описа на СРС, 74 състав.
3
ДОПУСКА изготвяне на съдебна автотехническа експертиза по въпроси, поставени от ищеца в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 36 СТЦ Интерпред, тел. ***, специалност: транспортна техника и технологии, оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 300 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане обяснения на ответника по делото по реда на чл. 176 ГПК.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внасяне на депозитите в посочения срок, определението за допускане на доказателствените искания ще бъде отменено на основание чл. 253 ГПК в съответните части, а процесуалното поведение на страните – преценявано по реда на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4