Решение № 383 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110200437 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*” ЕООД-гр.Варна ЕИК*, представлявано от Г. Х. Л., против НП № 869730-F719799/ 09.01.2026 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП -Варна, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 256/ двеста петдесет и шест/ евро.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е издадено в несъответствие с материалния закон.НП било издадено в нарушение на чл.34 ал.3 от ЗАНН, АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, без последният да е бил поканен, не били спазени давностните срокове за санкциониране на нарушителя,АНП било спряно в нарушение на законовите изисквания, коментира се и практика на АС-Варна и в заключение се иска НП 1 да бъде отменено, в условията на евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно наказание и се иска присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. представляващият дружеството не се явява, не се представлява, като се депозира писмено становище с което се поддържа жалбата и се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата да бъде отхвърлена , като приема за безспорно установено извършеното нарушение, излага аргументи в подкрепа на становището си, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, приема, че цитираната практика на Адм. съд-Варна е неприложима в случаите, когато се касае за ангажиране на административно наказателната отговорност на ЮЛ, приема неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.В условията на евентуалноист се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2023 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна, било прието за установено, че„*” ЕООД-гр.Варна ЕИК*, представлявано от Г. Х. Л., не е изпълнило задължението си да подаде дрлавка-декларация по ЗДДС за отчетен период от 01.05.2023г. до 31.05.2023г. в законоустановения срок до 14.06. 2023г.Прието било, че нарушението е извършено на 16.05.2023г.

Предвид горното св.К. приела, че „*” ЕООД-гр.Варна ЕИК*, представлявано от Г. Х. Л. е извършило нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС, поради което, след като била изпратена покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН и връщането на поканата като „непотърсена”, на 07.08.2023г. съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, в който описала приетото за установено нарушение.

АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, и след отразяване, че производството се спира на 29.09.2023г. на осн. чл.43 ал.6 от ЗАНН, едва на 29.10.25г., АУАН бил връчен на представляващата дружеството жалбоподател.

В законоустановения срок от датата на връчване на АУАН срещу същият не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа на 2 материалите, съдържащи се в АНП, едва на 09.01.26г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът кредитира показанията на св.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото, а и по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги оборват.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, както и приетите в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на св.К., дадени в с.з., протоколи, АУАН и от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП и приети в с.з..

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:

Видно от представената и приета в с.з. заповед, актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени лица.

Спазен е срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.Тази норма визира срок за съставяне на АУАН от момента на откриване на нарушителя, както и срок, касаещ датата на извършване на нарушението, като не се регламентира срок, който да тече от първия момент, в който нарушението и нарушителят биха могло да бъдат установени.Както нарушението, така и неговият автор се откриват в следствие на нарочна проверка, като датата на извършване на проверката би могла да бъде доказана както с писмени, така и с гласни доказателства.В конкретния случай от датата приета като дата на извършване на нарушението, до датата на съставяне на АУАН не е изтекъл преклузивният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП в действителност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В конкретният 3 случай, освен отразяването в протоколи от 05.09.2023г. и 29.09.2023г., че на тези дати представляващият дружеството или друго упълномощено лице не са били открити на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено.

Съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. По преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40 ал.2 от ЗАНН се разбира по следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения адрес от съответната служба на МВР или от общинската администрация по местоживеенето му, каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл е и практиката на АС-Варна-например Решение по КНАХД №159/2016г. и КНАХД № 130/2015г. и двете по описа на съда/.Съгласно решение на Адм. Съд-Варна по к. адм. д. 2451/2017г. в случаи като гореописания е приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.

Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В 4 издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“. В конкретния случай първата покана за връчване се е върнала с отразяване „непотърсен”, в последствие дружеството е търсено на един и същ адрес в рамките на един месец, поради което няма как да се приеме, че производството законосъобразно е било спряно и в този смисъл не е бил спазен шестмесечният срок за издаване на НП.В горния смисъл са и Решение по КНАХД№ 3222/2017г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 354/2024г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 575/2024г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 1469/2023г. по описа на Адм. съд-Варна , Решение по КНАХД№ 1267/2023г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 1266/2023г. по описа на Адм. съд-Варна и мн. др.В конкретния случай съдът не споделя становището на процесуалният представител на АНО, че изискването за :”щателно издирване” не касае случаите, в които е наложено административно наказание имуществена санкция на ЮЛ, тъй като голяма част от тези решения касаят именно такъв казус.

Освен горното съдът констатира и друго съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП са посочени факти, касаещи неподаване на СД за период от 01.05.2023г. до 31.05.2023г. в срок до 14.06.2023г., а за дата на нарушението е посочена дата

16.05.2023г., която предхожда законоустановения срок за подаване на процесната декларация.Датата на извършване на нарушението е елемент, който пряко го индивидуализира и посочването на дата на нарушението, която противоречи на визираните факти съставлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.Техническа грешка при посочването на датата на нарушението е неприемлива съгласно разпоредбите на НПК и ЗАНН.

Предвид наличието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на въз. дружество е основателно и тъй като по делото са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 255,65 евро, които не са прекомерни съобразно размерът на наложеното административно наказание и фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер.

5

Отново предвид изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно.

Предвид констатираното съществено процесуално нарушение съдът намира, че не следва да се произнася относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде отменено, поради което:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 869730-F719799/ 09.01.2026 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП -Варна, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179ал.1 от ЗДДС на „*” ЕООД-гр.Варна ЕИК*, представлявано от Г. Х. Л., е наложено административно наказание

„Имуществена санкция” в размер на 256/ двеста петдесет и шест/ евро.

ОСЪЖДА ТД на НАП -Варна да заплати на „*” ЕООД-гр.Варна ЕИК*, представлявано от Г. Х. Л., сумата от 255,65 евро, явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6