Решение № 755 от 21.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 755

21.07.2020г., гр.Пловдив

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Виолета Шипоклиева

Членове:

Фаня Рабчева

К.Иванов

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1061/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗДН.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на В.Т.Т. ***, чрез адв.И.И.,*** против Решение № 114/ 09.01.2020г. постановено по гр.д.№ 12191/ 2019г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с. , в частта, с което са взети на основание чл. 5 ал.1и сл. ЗЗДН по отношение на З.И.Т., действаща лично и като законен представител на малолетните А. В.Т., роден на *** г. и В. В.Т., роден на *** г., всички от гр. П* мерките за защита, както следва: задължаване на жалбоподателя да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение на молителите, забрана на жалбоподателя да приближава молителката в жилището, в което живее с малолетните деца в гр. П***, ж.к. ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителя за срок от осемнадесет месеца, задължение за жалбоподателя като извършител на насилието да посещава Специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес гр. П*, ул.”****, указано е на жалбоподателя като извършител на домашно насилие, че съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата, осъден е жалбоподателят да заплати глоба в размер на 500,00 лева по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт, както и по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25,00 лева, сумата от 300,00лева представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат, както и разноски направени от бюджета на съда за експертизи в размер на 450,00 лева по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт. С въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част, като се сочи, че на първо място по делото било прието като доказателство магнитен носител от Дирекция „Национална система 112" РЦ - Кърджали, от служебната разпечатка от които е установено, че на 07.07.2019 г. молителят З.Т. е подала сигнал на телефон 112 за семеен скандал със съпруга й В.Т., като е потърсила съдействие от органите на МВР. Твърди се, че Т. заявила в сигнала, че мъжът й не й е посегнал, но била изплашена и сама с децата. Видно било, че между двете страни по настоящото дело е налице семеен скандал поради влошени семейни отношения, но липсвали данни за осъществен акт на домашно насилие от ответника Т. спрямо съпругата му, който да е осъществен на процесната дата 07.07.2019 г.; прави се анализ на свидетелските показания на разпитаните свидетели по делото, като се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаната като свидетел по делото Й. И. П., сестра на молителката Т., с възражението, че същата не е била очевидец, на случилото се на 07.07.2019 г.; по представените като доказателства по делото в първоинстанционното производство становища - Становище от проведено психологическо изследване на З.И.Т., с изх N926/26.07.20193. на Център за психологична консултация „Феникс”-гр.

Пловдив, Становище от проведено психологическо изследване на В. В.Т., с изх. N932/23.08.2019 г. на Център за психологична консултация „Феникс“- гр. Пловдив, Становище от проведено психологическо изследване на А. В.Т., с изх. № 33/22.08.2019 г. на Център за психологична консултация „Феникс"-гр. Пловдив се излага критичен анализ относно сочените в тях обстоятелства, и възражението и това, че не са изготвени по реда и начина, предвидени в ГПК, за да послужат за годно писмено доказателство, което обективно отразява фактите и изводите. Тези доказателства, според жалбоподателя, представлявали изходящи от молителя частни документи, а изложените факти в становищата и изводите на специалиста, който го е изготвил, били субективни и тенденциозни.

По отношение на приетите по делото три заключения, по допуснатата съдебно-психологична експертиза, на вещото лице А. Д. се правят възражения, че същите не могат да бъдат приети като обективни, пълни и съдържащи данни, като основание за това, че е осъществено домашно насилие. В този смисъл се сочи, че не може да се направи обоснован и безспорен извод за осъществен акт на някаква форма на домашно насилие на дата 07.07.2019 г., а напротив, от трите представени от вещото лице заключения се съдържали данни за влошени семейни отношения между Т. и Т. като съпрузи.

Обосновава се, че установеното поведение на ответника е израз на крайно изострените отношения между съпрузите. Не може да се приеме, че по своя характер и въздействие върху молителя З.Т. и децата В. Т. и А. Т. този акт съставлява насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Посочената разпоредба определя домашното насилие като акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, намиращи се в определени родствени, семейни или фактически връзки. Целта на закона, се сочи, е да осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между съпрузи при разстроени брачни отношения, за разрешаването на които съществуват други правни способи. В този смисъл е посочена и практиката на Окръжен съд - Пловдив, изложена в Решение № 993 от 26.07.2019 г. по в. гр.д.

№ 1262 / 2019 г. на VІІІ състав на Окръжен съд - Пловдив. В условията на евентуалност се иска, ако настоящият съдебен състав приеме, че е осъществен акт на домашно насилие на 07.07.2019г. от ответника В.Т. спрямо молителката З.Т. и малолетните А.Т. и В. Т., се счита, че Решението на Районен съд - Пловдив е незаконосъобразно и по отношения на срока, за който са наложени мерките за защита от домашно насилие, като следва да бъде определен в минимален размер, а именно три месеца. В тази насока се прави довод, че З.Т. и В.Т. имат трето дете Б. В.Т., което страда от „****", като за детето се полагат денонощни грижи. По отношение на обжалваното решение в частта на наложената на ответника глоба, съгласно чл.5, ал. 4 в размер на 500 лв. е формулирано оплакване за това, че е необосновано завишена и се счита, че следва да бъде намалена до минимален размер от 200лв. По така изложените аргументи, се иска да се постанови съдебно решение, с което да се отмени като неправилно обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли молбата на З.И.Т.. Алтернативно се иска да се постанови съдебно решение, с което да се измени обжалваното решение, по отношение на наложените мерки за закрила от домашно насилие с правно основание чл.5, ал.1, т.З, т.4 и ал.4 от ЗЗДН , мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да бъде наложена за срок от три месеца, както и по мярката по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН бъде наложена глоба на В.Т., в минимален размер от 200 лв.

Постъпил е отговор по въззивна жалба от молителката и въззиваема в З.Т., с който отговор се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на Районен съд – Пловдив. Оспорват се заявените във въззивната жалба оплаквания, с главните доводи за това, че всичките доказателства в първоинстанционното производство били събрани по инициатива на молителката Т., а ответникът не бил ангажирал нито едно доказателство по делото. Прави се също анализ на събрания доказателствен материал по делото, както на декларацията, по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на коментираните три броя становища, за проведено психологическо изследване, на приетите три съдебно-психологични експертизи, от вещото лице А. Д., на изслушания един свидетел – Й. И. П., на разпечатката от МВР, по подаден сигнал на телефон 112 от молителката З.Т. на дата 07.07.2019 г., както и по представения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Молителката З.И.Т., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца А. Т. и В. Т. е сезирала съда с молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл.5 ЗЗДН спрямо съпруга си В.Т., с приложение на Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за обстоятелства и факти на датата 07.07.2019г., на която ответникът проявил акт на домашно насилие, изразяващо се в психологически и физически тормоз по време на семеен скандал между съпрузите като крещял на молителката и децата, буйствал и разбил вратата на детската стая, нападал молителката с грозни думи, което предизвикало уплаха у молителката и малолетните деца, заради което и се наложило обаждане на тел.112, а в последствие ударил молителката с тежък шамар. В подкрепа на заявеното в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е представен заверен препис от преписка с рег.№ 435р-13477/23.07.2019г по описа на II РУ на ОДМВР-Пловдив, докладните записки по която на служители на МВР удостоверяват посещение на процесната дата на дома на молителката по подаден от нея сигнал на тел.112 , в резултат на което било установено арогантно поведение от страна на ответника спрямо служителите и съпругата си, за което същият бил предупреден устно по чл.65 ЗМВР. В подкрепа на заявените с молбата обстоятелства и факти молителката са ангажирани допълнителни доказателства, като освен изготвения от АСП-ДСП-Пловдив Социален доклад изх.№ ПР/Д-РВ/316-001/ 16.09.2019г. , ангажирани от страна на молителката са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Й. И. П., представени са Становища по проведени психологични изследвания на молителката и малолетните деца на Център за психологическа консултация “Феникс” – гр.Пловдив в периода 26-07. – 22.08.2019г., ангажирана е СПЕ с в.л. А. Д. за обследване емоционално психичния статус на молителката и малолетните деца към момента на процесното събитие, по която е депозирано компетентно изготвено и неоспорено заключение на вещото лице.

При така събраните, ангажирани от страна на молителката, писмени и гласни доказателства, районният съд е обосновал от фактическа и правна страна изводът за установеност на извършен на процесната дата 07.07.2019г акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН от страна на ответника спрямо съпругата си и молетните деца от брака, като е преценил и подходящността на мерките за защита на пострадалите от насилието, наложени съобразно чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.5 и т.6 ЗЗДН, като е приложена и императивната разпоредба на чл.5, ал.4 ЗЗДН за налагане на глоба на извършителя. Така постановеното от районния съд е в съответствие са доказателствения материал и Закона.

Поддържаното от ответника с въззивната жалба оспорване основателността на молбата на молителката за налагагане на мерки по чл.5 ЗЗДН се основава на защитната теза за неустановеност на изложените от молителката факти и обстоятелства поради негодност на част от доказателствените средства в доказателствения процес в първоинстанционното производство от една страна и неподкрепа на заявените от молителката обстоятелства в друга част от доказателствата. Доводите и възраженията не се намират за основателни. Заявените фактически обстоятелства в молбата, с която съдът е сезиран от молителката и които обстоятелства са възпроизведени идентично като факти в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН , съставляват агресивни физически и психически действия от страна на ответника, които като такива се явяват акт на домашно насилие но смисъла на чл.2 , ал.1 ЗЗДН спрямо молителката в качеството на съпруга на ответника, търсеща защита по ЗЗДН съобразно изискването на чл.3, т.1 от същия закон, а като извършени в присъствие на малолетните деца на страните и спрямо последните, по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН. С представената по делото разшифрованата разпечатка на телефонното обаждане на молителката на тел.112 се явяват потвърдени заявените първоначално от молителката обстоятелства за това, че “мъжът й блъска и чупи, разбива вратата”, което е довело до силната й уплаха. Незаявеното първоначално обстоятелство за пряка физическа агресия на ответника спрямо молителката не изключва посочените извършени от ответника действия да съставляват акт на психическо насилие с пряко отрицателно въздействие върху психо-емоционалната сфера на молителката, а като извършено в присъствието на малолетните деца на страните – и върху тях. С оглед на това доводът в тази насока на жалбоподателя в жалбата се явява несъстоятелен.

Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2b25de1-7f6f-4d66-80f4-5a99a466c363