Решение № 22711 от 14.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22711 гр. София, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110106072 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........... заедно, против А. М. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.

С, и Г. В. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. С.

Ищецът твърди, че на 21.06.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 16167 срещу А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********, в условията на разделна отговорност при квоти ½/една втора/ за сумата в размер на 4220,62 лв., от които 3684,66 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 463,72 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер 60,78 лв. - главница, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 11,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., като е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 35398/2021 г. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.

415, ал. 1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 10.01.2022 г., съдът е указал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен срок.

1

Твърди се, че е било налице облигационно отношение между ищеца и А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********, като съсобственици на процесния имот, като същите са били битови клиенти, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Термокомплект” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........... заедно, и А. М. Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........... заедно, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3237/26.06.2021 г. по ч.гр.дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен съд за сума в общ размер на 4220,62 лв., от които 3684,66 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 463,72 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020г. в размер 60,78 лв. главница, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 11,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 31.05.2021г., като съответно се признае за установено, че:

1. А. М. Г., ЕГН **********, дължи 1/2/една втора/, а именно: 2110,31 лева, от които 1842,33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 30,39 лева главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до 2

31.05.2021 г.,

2. Г. В. Г., с ЕГН **********, дължи 1/2/една втора/, а именно: 2110,31 лева, от които 1842,33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021г., както и суми за дялово разпределение 30,39 лева главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищецът претендира чужди права относно претенцията за дялово разпределение. Оспорват, че иска е предявен без валидно проведено заповедно производство. Оспорват иска по размер. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, са се явили надлежно упълномощени процесуални представители, които поддържат исковите претенции, сочат доказателства и претендират присъждане на разноски.

Ответникът Г. В. Г., с ЕГН **********, е адвокат, вписан в Адвокатска колегияБлагоевград, представлява себе си лично и действа като процесуален представител на ответницата А. М. Г., ЕГН **********. В проведените открити съдебни заседания за двамата ответници, редовно призовани, се явява Г. В. Г., който поддържа заявените с отговора на исковата молба възражения.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Установява се, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, на основание извършена продажба през 1994 г., като всеки от двамата притежава ½/една втора/ от имота, находящ се в гр. С, за който при ищеца се води партида с абонатен № 66157, инсталация № 4000360029.

В този смисъл е безспорно, че същите имат качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Така имат качеството на „битов клиент“

3 по смисъла на § 1 т. 2а. от Закона за енергетиката. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). В процесния период са били в сила и се е извършвала продажба на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия - Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016 г.

Установява се, че съгласно чл. 33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. не престира до изтичане на 45-дневния срок.

За собствения на ответниците имот, същите имат качеството на потребител на топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за аб. № 66157 за периода – м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., като ищецът е начислил за плащане като доставена топлинна енергия.

Установи се, че за сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот има сключен Договор № 206/11.06.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение с дружеството „Термокомплект“ ООД, ЕИК 020307302.

От заключението по съдебно-техническата експертиза и анализа на писмените доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. № 66157 се води на името на ответника Г. В. Г..

Съдът приема за доказано, че ответниците са ползвали топлинна енергия за отопление на имот и за подгряване на вода през целия процесен период и такава им е била начислявана от ищеца.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.

202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са изготвени и издадени следните месечни фактури за абонатен № 66157, инсталация № 4000360029, за отопление, а именно: Фактура № 0106394275 от 31.07.2019 г. и Фактура № 1005311067 от 31.07.2020 г., двете общо на стойност от 3684,66 лева.

Доказва се, че освен месечните фактури за топлинна енергия има вписани и суми за дялово разпределение на обща стойност по издадени фактури в размер на 60,78 лева.

Установява се, че ищецът, като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 21.06.2021 година, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен съд.

Заповедният съд е уважил заявлението и за процесните суми и срещу ответниците е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 26.06.2021 година.

Съдът е указал на заявителя, че има възможност да предяви иск – на 10.01.2022 година като е депозирал разглежданата искова молба на 09.02.2022 година, в указания от съда срок.

До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответниците А. М.

Г., ЕГН **********, и Г. В. Г., с ЕГН **********, да са извършили плащане на процесните 4 суми или части от тях.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство по реда на чл. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;