Решение № 104 от 26.04.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. К., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20221850100680 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ / отм. / и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 3428 / 03.08.2022 година подадена от И. Ц. Г., ЕГН ********** от с. О., община К., чрез адв. Ч.

- САК против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „С.Ш.“ № ***, представлявано от М. М.С.-Г. и П.В.Д. – изп. директори, с която ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 11 862.97 / единадесет хиляди осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки / лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени разходи, за периода от 31.08.2021 г. до 18.0 7.2022 г. за заплащане на лекарства, медицински консумативи, такси за прегледи и др., вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на ****** г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на ****** г. около 07.45 ч. водачът на лек автомобил „БМВ“, модел „*****“, с ДК № *********** М.Р.В. го управлявал в с. Д., с посока от центъра към изхода му, със скорост около 84 км / ч и реализира ПТП с управлявания от ищеца мотоциклет марка 1

„Я.“, модел „М. 400“, с ДК № *******.

Във връзка с реализираното ПТП е образувано НОХД № 40 / 2017 г. по описа на КРС, което е приключило с присъда от 06.04.2017 г., като водачът на лекия автомобил е признат за виновен, присъдата е обжалвана и е изменена частично от СОС, но към момента е влязла в сила.

Ищецът сочи още, че пътният инцидент му причинил тежки телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Животът на ищецът е съсипан и същият ще прекара живота си на легло и в инвалидна количка.

Вследствие претърпените телесни увреждания ищецът е направил сериозни разходи в периода от 31.08.2021 до 18.07.2022 г., т. е. той е претърпял имуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Лекият автомобил „БМВ“, модел „*****“, с ДК № ***********, при управлението на който виновно е причинено ПТП – то има сключена застраховка ГО в ответното дружество – полица № BG / 22 /115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г.

С допълнителна молба вх. № 3616 / 17.08.2022 г. / л. 221 / ищецът прави увеличение на така предявения иск и моли същият да се счита предявен за сумата от 12 151.97 / дванадесет хиляди сто петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки / лева.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12 151.97 / дванадесет хиляди сто петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки / лева. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за периода от 31.08.2021 г. до 18.07.2022 г. за лечение, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на ****** г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на ИМ – 03.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 23.01.2023 г. съдът направи изменение в проекто доклада в т. 3 и т. 4, съгласно постъпила молба от упълномощения защитник на ищеца, а именно : в т. 3 прие за доказано виновното и противоправно причиняване на ПТП от страна на водача на МПС с ДК № ***********, реалното плащане на разходите по описаните в исковата молба платежни документи и причинно – следствената връзка между получените 2 при ПТП – то травми и необходимостта от закупуване на медикаментите, описани в ИМ. А в т. 4, че горните обстоятелства посочени в т. 3 от доклада не се нуждаят от доказване.

Ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. М. – САК, преупълномощена от адв. Ч. – САК, която поддържа иска и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените искове. Същата твърди, че исковете не са изтекли по давност, с оглед периода на сторените разходи от нейния доверител. Претендира направените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът редовно призован, се представлява от юрк. И., който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като неоснователна, тъй като е изтекла 5 – годишната погасителна давност.

Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложените като доказателство към делото заварен препис от Присъда № 53 / 06.04.2017 г. и мотиви към същата е видно, че РС – К. е признал подсъдимият М.Р.В., ЕГН ********** за виновен за престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „а“, пр. 1 – во, вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 – то от НК и му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, като е отложил определеното наказание за срок от пет години. А на основание чл.

58а ал. 1 от НК е намалил така определеното наказание с една трета, а именно : на две години и осем месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл.

66 ал. 1 от НК е отложил определеното наказание за срок от пет години.

Безспорно е установено по делото, че на ****** г. около 07.45 часа, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „*****“ с ДК № *********** М.Р.В., ЕГН ********** го управлявал по посока от центъра на с. Д. към изхода му. Управляваното от виновния водач превозно средство се движело със скорост около 80 км / ч, в срещуположната пътна лента, с посока от входа на селото към центъра, се движел ищецът И. Ц. Г. с мотоциклет марка „Я.“, модел „М. 400“, с ДК № *******, със скорост около 40 км / ч.

Виновният водач М.Р.В. навлязъл в и се движил в лентата за насрещно движение, не изпълнил задължението си при възникване на опасност да 3 намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, в резултат на което последвал сблъсък с насрещно движещия се мотоциклет марка „Я.“, модел „М. 400“, с ДК № *******, управляван от ищецът И. Ц. Г. и по непредпазливост му причинил тежка телесна повреда.

Приложени са към делото като доказателства заверени преписи от Епикризи от УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, медицински предписания и изследвания на ищеца, както и фактури, на различни стойности и от различни издатели.

Видно е, че с молба претенция вх. № 7843 / 02.08.2022 г. / л. 243 – 244 / ищецът И. Ц. Г. е предявил претенция към ЗК „Л.И.“ АД в размер на 11 862.97 / единадесет хиляди и осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки / лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за периода от 31.08.2021 г. до 18.07.2022 г. за лечение, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на ****** г.

С писмо изх. № 6535 / 31.08.2022 г. ЗК „Л.И.“ АД е отговорила на ищеца, че доброволната претенция за претърпени имуществени вреди е предявена след изтичане на абсолютната петгодишна давност – 11.08.2021 г.

Няма спор между страните, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „*****“ с ДК № *********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП – ****** г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „*****“ с ДК № *********** с ответното дружество, по силата на което застрахователя се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от

4 същия пътнотранспортно произшествие.

Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства – установява се настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищеца , както и причинно - следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Не е оспорено от ответника и претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 862.97 / единадесет хиляди и осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки / лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени разходи, за периода от 31.08.2021 г. до 18.0 7.2022 г. за лечение . Ответникът е оспорил увеличението на иска, което е поискано на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, като размерът на иска е увеличен от 11 862.97 лева на 12 151.97 / дванадесет хиляди сто петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки / лева, като сочи, че не са представени доказателства за извършени от ищеца разходи.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност и моли така предявените исковете да бъдат отхвърлени, тъй като доброволната претенция за имуществени вреди е предявена с вх. № 7843 / 02.08.2022 г., т. е. след изтичане на абсолютната петгодишна давност - 11.08.2021 г.

Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност върху вземането на ищцата:

Възражението за погасяване на вземането за обезщетяване на вредите по давност обаче е основателно. В съдебната практика, установена по задължителен начин (ПП № 2 от 21.XII.1981 г. на ВС, Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК, Определение № 56 от 3.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 629/2011 г., II т. о., ТК ) трайно се поддържа приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на вземания за деликт и краткия тригодишен срок само за лихвите върху вземанията от непозволено увреждане / чл. 111, б. "в" ЗЗД /. Същите срокове намират приложение и спрямо застрахователя, поради функционалната обусловеност на неговата отговорност от деликтното правоотношение.

Доколкото в настоящия случай извършителят на деянието е бил установен при самото ПТП, началният момент на давността съвпада с датата на деликта, 5 довършен с вредоносните последици.

Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - при непозволено увреждане – от откриването на дееца / чл.114 от ГПК /. Деецът М.Р.В. е установен в деня на ПТП – ****** г. А доброволната претенция за имуществени вреди е предявена с вх. № 7843 / 02.08.2022 г., т. е. след изтичане на абсолютната петгодишна давност - 11.08.2021 г.

Също така съдът споделя становището на ответника, че претенцията пред застрахователя е депозирана на 02.08.2022 г., а исковата молба е внесена в РС – К. на 03.08.2022 г., един ден след депозирането на доброволната претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ал.1 от КЗ : „Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:

1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или

2. мотивирано откаже плащането“, т. е. ищецът не е спазил срока / 15 работни дни /, тъй като на другия ден – 03.08.2022 г. е подал надлежната искова молба.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски / в отговора е посочен списък по чл. 80 от ГПК /, а именно : сумата от 300.00 / триста / лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав РЕШИ: