Решение № 88 от 27.04.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110200940 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ БУНАТА” ЕООД, ЕИК 206091311, със седалище гр.Варна, местност „ Свети Никола1”, № 602а, чрез адв.П.М., ВАК срещу НП № 529237-F559098/31.07.2020 год. на началник отдел „Оперативни дейности” –Варна в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.39,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС, на осн.чл.185,ал.2 от ЗДДС, вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е налице промяна в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. от 31.07.2020 год., като е изменен чл.39, ал.1 от наредбата, като е отпаднало задължението за лицета по чл.3, които използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет.

Навежда доводи за приложението на чл.3,ал.1 от ЗАНН и чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Т. Василева, ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна, редовно призована се представлява от юк Д.

Петрова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с № F559098/14.07.2020 год., административния орган е приел за установено от 1 фактическа страна, че при извършена проверка на 11.07.2020 год. с начален час 20,50 часа на търговски обект по смисъла на пар.1,т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „ Буната”, находящ се в гр.Варна, ул.” Брегалница” № 1, стопанисван от „ Буната” ЕООД, ЕИК 206091311 се установява, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е отпечатало дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от фискалното устройство инсталирано в обекта с марка „ ТРЕМОЛ” модел FP01-KL с ИН на ФУ № ZK069085 и ИН на ФП № 50191220 за всеки ден, за който в устройството са регистрирани продажби, а в случая за дата 18.06.2020 год. не е генериран.

В хода на проверката е разпечатана контролна лента на електронен носител / КЛЕН/ за периода 17.06.2020-20.06.2020 год. от преглед на която се установи, че има издадени касови бонове на 18.06.2020 год., но не е генериран дневен финансов отчет с нулиране и запис на фискалната памет за дата 18.06.2020 год., с което е нарушена разпоредбата на чл.39,ал.1 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, вр. чл.118,ал.4, т.1 от ЗДДС.

Акта за административно нарушение е предявен и връчен на представляващия дружеството, което в графата бележки и възражения отразило, че има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл.39,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, на осн.чл.185,ал.2 от ЗДДС, вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.А., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че при извършената проверка при разпечатка на контролната лента от фискалното устройство установили, че не е генериран отчет за 18.06.2020 год., за което нарушение съставили АУАН.

Със съгласието на страните съдът е заличил св. Г.Д..

Съдът кредитира показанията на св. А. , като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. А., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е 2 допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган началник отдел „ Оперативни дейности” – Варна, ЦУ на НАП, въз основа на Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП. Компетентността на актосъставителя А. произтича от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, в качеството му на орган по приходите в ЦУ на НАП .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В процедурата по издаване на НП № 529237-F559098/31.07.2020 год., съответно по съставяне на АУАН № F559098/14.07.2020 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на наказания търговец. Посочени са както в НП, така и в АУАН нормативните разпоредби, които посредством деянието са били нарушени виновно - чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ вр.с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и към настоящия момент е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

С изменението на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18 с ДВ бр.52 от 2019г. отпада задължението за лицата по чл.3, които използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет, като приложението на нормата е поставено под условие на основание § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. (Изм. и доп. – ДВ, бр.9/2020г., в сила от 31.01.2020 г., изм. бр.68/31.07.2020г., в сила от 31.07.2020г.), която гласи, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39,ал.1, но не по-късно от 30 септември 2020г., лицето по чл.3 задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по чл.52, ал.3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл.10,ал.9 нова версия в срока по изречение първо.

В случая, към момента на постановяване на настоящото решение срокът предвиден в §21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18, за въвеждане на ползваното ФУ в съответствие с новите изисквания е изтекъл на 30.09.2020г. и лицата по 3 чл.3 от Наредбата нямат задължението да отпечатват дневен финансов отчет, тоест към момента е действаща по-благоприятна за дееца разпоредба, при която е отпаднало посоченото задължение. Действително по делото не се установява жалбоподателя да е привел своето ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18, в посочените срокове, но дори и да не го е сторил, това деяние би било различно от процесното административно нарушение. Ето защо, деянието за което е санкциониран жалбоподателя - неотпечатване дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 18.06.2020г., към настоящия момент, не съставлява административно нарушение по смисъла на §21, ал.2 от Наредба № Н-18/06г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което са налице и основанията по чл.3, ал.2 от ЗАНН за отмяна на наказателното постановление.

По разноските

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. В случая дружеството „ БУНАТА” ЕООД е направило разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представените фактура № 0000000229/22.02.2021 год. и преводно нареждане № 000L1054VOZM . Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.7,ал.2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., т.е. приложими са разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г..Именно в този размер е и договореното и заплатено от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от „БУНАТА” ЕООД, не е прекомерно.

Ето защо възражението на процесуалния представител на ТД на НАП Варна за прекомерност на същото се явява неоснователно

По горепосочените мотиви, Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 529237-F559098/31.07.2020 год. на началник отдел „Оперативни дейности” –Варна в ЦУ на НАП, с което на „ БУНАТА” ЕООД, ЕИК 206091311, със седалище гр.Варна, местност „ Свети Никола1”, № 602а за извършено нарушение на чл.39,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС, на осн.чл.185,ал.2 от ЗДДС, вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..

ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на на „ БУНАТА” ЕООД, ЕИК 206091311, със седалище гр.Варна, местност „ Свети Никола1”, № 602а,представлявано от Симеон Иванов Киров с ЕГН *** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5