Определение № 259 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на И. Б. К. за изменение на постановеното по делото Решение № 57/ 04.04.2025 г. в частта на разноските чрез намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. К. М.

(пълномощник на ищеца М. К. К.), с който оспорва направеното искане.

Съдът, като обсъди материалите по делото, констатира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима.

С постановеното във въззивното производство Решение № 57/ 04.04.2025 г. ПАС е отменил частично Решение № 457/ 12.12.2024 г. по гр. д.

№ 116/ 2024 г. на ОС – Пазарджик, като е осъдил И. Б. К. да заплати на М. К.

К. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата от 97 791. 50 лв., а на основание чл.

38, ал. 2 ЗА да заплати на пълномощника на ищеца – адв. К. М. -адвокатско възнаграждение в размер на 10 472. 30 лв.

Искането на ответника за намаляване на присъденото адвокатското възнаграждение се основава на твърденията, че същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и че съобразно постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/ 22 г. на СЕС съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/ 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение.

Претенцията за разноски като законна последица от уважаване, 1 респективно от отхвърляне на иска, може да бъде предявена най – късно до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В случаите, когато заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК насрещната страна може да възрази относно неговия размер в същия срок – най – късно до приключване на съдебното дирене. При липса на своевременно направено искане за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът не може по своя инициатива да намали същото под предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатската работа размери.

Посочените правила са приложими и по отношение на адвокатските възнаграждения, дължими на основание чл. 38, ал. 2 ЗА - при заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размерите по Наредба № 1/ 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатската работа за оказана безплатна адвокатска помощ, насрещната страна следва да заяви възражението си прекомерност на същото най – късно до приключване на съдебното дирене, като в противен случай съдът ще присъди адвокатско възнаграждение в размерите по наредбата, без да разглежда въпроса за съответствието му със сложността на спора.

В настоящия случай на проведеното на 19.03.2025 г. съдебно заседание по делото са участвали процесуалните представители и на двете страни – адв.

К. М. като пълномощник на ищеца М. К. К. и адв. С. Б. като пълномощник на ответницата И. Б. К., които са поискали да им бъдат присъдени разноски по делото – на адв. К. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ, а на ответницата И. Б. К. – заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. До приключване на съдебното дирене пълномощникът на ответницата – адв. С. Б. - не е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от адв. К. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. При това положение с оглед установената в чл. 6, ал. 2 ГПК рамка на правораздавателната дейност, очертана от исканията и възраженията на страните, съдът не може служебно да повдига въпроса за съразмерността на претендираното адвокатско възнаграждение и следва да присъди същото в размерите по действащата Наредба № 1/ 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Молбата по чл. 248 ГПК е средство за поправка грешките на съда при изчисляване на разноските и в тази връзка е недопустимо възражението за прекомерност да се прави за пръв път в това производство. Поради това, като е присъдил на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., без да обсъжда неговата съразмерност със сложността на спора, настоящият състав не е допуснал грешка по отношение на разноските, която да бъде отстранена по реда на чл.

248 ГПК. Предвид липсата на своевременно направено възражение за прекомерност на претендираното по чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение съдът не може в производството по чл. 248 ГПК да обсъжда този въпрос, поради което направеното искане за изменение на постановеното 2 въззивно решение в частта на разноските следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 4043/ 14.05.2025 г. на И. Б. К. за изменение на постановеното по делото Решение № 57/ 04.04.2025 г. в частта на разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3