Решение № 81 от 19.04.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 872/2023
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 19.04.2024
- Състав
- Юлиана Иванова Толева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 - т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Ихтиман, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20231840100872 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Зад Алианц България“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, ул. „*“ № 16, представлявано от * П. и *– Изпълнителни директори, чрез адв. С. М.-САК, с която срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление град София, *** са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми:
742.75 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета № 0300-22-777-506085 за поправяне на щетите по лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № *, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2022г. около 12;40ч. на път I-8 при км 137+500, при което лекият автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен между ищцовото дружество и „ОТП Лизинг“ ЕООД в размер на претендираната сума за репариране на причинените на автомобила щети следствие на ПТП, при което автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на път на път I-8 при км 137+500. Твърди, че причина за настъпване на процесния вредоносен резултат е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка, за което отговорност носи ответника, тъй като процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа. Поддържа, че е изпратил покана до 1 ответника за заплащане на съответната сума, че поканата е получена на 02.12.2022г., но не е постъпило плащане. Твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата. Претендира съдебно деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП като твърди, че същият е непълен и липсва ясно описание на механизма на ПТП. Поддържа, че не е установена действителната причина за ПТП, тъй като липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба №I-167/24.10.2002г.. Твърди, че претенцията не е доказана. Оспорва, че застрахователният договор не съдържа изискуемите от закона реквизити, следователно не се доказва застрахователен риск. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. В депозирано от пълномощник писмено становище поддържа предявените искове, не възразява срещу изслушване заключението на САТЕ в отсъствие на представител на страната.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което изцяло да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответното дружество чрез представител по пълномощие юрисконсулт *, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Иска от съда да отхвърли исковата претенция.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика/ползвателя на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който договор и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански или общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи горепосочените обстоятелства.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на горните факти, в 2 това число наведените възражения за съпричиняване, а при установяване на твърдените от ищеца факти да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Наличието на застрахователно правоотношение се установява от приложената по делото застрахователна полица № 22-0300/301/5000086 за застраховка „Каско“ от 05.01.2022г., сключена между ищцовото дружество и „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК: *, в качеството му на собственик/лизингодател на процесния автомобил, съгласно която обект на сключения договор е лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с peг. № *, като срокът на договора е от 17:00 часа на 05.01.2022г. до 24:00 часа на 04.01.2023г. В договора като лизингополучател е отбелязан *, ЕГН: **********. Покритите застрахователни рискове по договора са „пълно каско“, в обхвата на който се включва покриване на щети, причинени от ПТП и „злополука“, в обхвата, на който се включва смърт, трайна и временна загуба на работоспособност.
Доказва се по делото, че на 04.08.2022г. около 12:40 часа, към който момент договорът за застраховка „Каско“ действа, застрахованият автомобил е увреден вследствие на пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило при движение по републиканската пътна мрежа по път I-8 при км 137+500, изразяващо се в попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което ПТП били повредени предна и задна леви гуми и джанти на лекия автомобил. За настъпване на пътно транспортното произшествие водачът на застрахования автомобил, действащ като лизингополучател на автомобила, подал уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ до ищцовото дружество, в която описал датата, часа, мястото и механизма на процесното ПТП, както и настъпилите щети по автомобила, като в ищцовото дружество е била заведена щета № 0300-22-777-506085 от 04.08.2022г.
След представяне на уведомление - декларация ищцовото дружество с възлагателно писмо от 04.08.2022г. е възложило на автосервиз „*“ ООД извършването на ремонт на процесния автомобил. Ищецът е изготвил доклад по щета № 0300-22-777506085 от 04.08.2022г., към който е приложен описзаключение по щета № 0300-22-777506085. Съгласно приложения описзаключение, след извършен оглед на процесното МПС в „*“ ООД, са констатирани и описани следните щети на автомобила – увреждане на предна лява и задна лява гума и увреждане на алуминиева джанта /последната щета не се покрива от застраховката „Каско“/. За извършения ремонт е подписан приемо - предавателен протокол от 16.08.2022г., на основание договор за извършване на автосервизни услуги между ищцовото дружество и „*“ ООД във връзка със щета № 0300-22-777-506085. На ищцовото дружество е издадена фактура № 4220042871/07.10.2022г. на стойност 1423.62 лева по поръчка номер: 0202003_VPS_033178, щета № az454364. Съгласно платежно нареждане от 10.10.2022г. и приложен към него опис ищецът е заплатил по банков път на „*“ ООД сумата от 742,65 лева, представляваща стойността на извършения ремонт по щета № 0300-22-777-506085, като горницата до сумата от 1423, 62 лева представлявала стойността на ремонт по друга щета.
Видно от заверено за вярност копие на писмо с изх. № 2-101-4101-6035 # 1/29.11.2022г. от ЗАД „Алианц България“ АД ищецът е отправил до Агенция 3
„Пътна инфраструктура“ АД регресна покана за възстановяване на сумата в размер на 742.75 лева, стойността на заплатено застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице /в случая дружеството-собственик на автомобила/ и заплащането на застрахователно обезщетение на същото, респективно настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на подпис върху приложените общи условия към договора за имуществена застраховка „Каско“, същият не е породил правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с ползването на правата по застрахователния договор.
Съдът не споделя и възражението, че предвиденото застрахователно покритие не обхваща конкретния застрахователен риск. Константно е разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения на страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. В случая ответната страна не е от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор (вж. Решение № 406/30.11.2022г. по в. гр. д. № 549/2022г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019 г. по в. гр. д. № 911/2019 г. на Окръжен съд Бургас). Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства последният не е ангажирал по делото.
За настъпване на пътния инцидент е съставен протокол за ПТП № 1431442 от 04.08.2022г. в 13:20 часа от * – полицейски служител при РУ Костенец, като в съставения протокол е посочено, че полицейският служител не е посетил мястото на ПТП.
Районният съд не споделя доводите на ответника, че поради липса на материална доказателствена сила на съставения протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани – дата, място, механизъм на ПТП, като съображенията затова са следните:
Oбвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи е предвидена в чл. 179, ал. 1 ГПК, съгласно който официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия по установена форма и ред, съставлява доказателства за изявленията пред него и извършените от него и пред него действия.
Съдебната практика е категорична, че протокола за пътнотранспортно произшествие не се ползва с материална доказателствена сила относно 4 механизма на пътно - транспортно произшествие, доколкото и когато то не е настъпило в присъствието на съставилото протокола за пътно - транспортно произшествие длъжностно лице. В настоящия случай протоколът не се ползва с материална доказателствена сила освен за механизма на пътно транспортното произшествие, но и касателно времето, мястото на същото, щетите по автомобила, доколкото съставилият го служител на МВР не е посетил мястото на инцидента. Не може да бъде споделено, обаче, твърдението на ответника, че протоколът е непълен и противоречив, доколкото изложените в тази посока доводи са бланкетни и неясни. Наведено е възражението, че в протокола не е описано в коя част на пътното платно се е намирала посочената необезопасена дупка, както и нейните размери, особености, което води до противоречие в твърдения механизъм на ПТП.