Решение № 260231 от 12.03.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12.03.2021 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА

ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 10 февруари 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: Д. С.

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело

№ 122 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА

БАНКА“ АД твърди в исковата си молба, че на 10.12.2011 г. между „Корпоративна търговска банка” АД (наричана по-долу за краткост КТБ АД /н./ или “банката”) и “Пътстрой” ООД, ЕИК *********, бил сключен договор за банков кредит (наричан по-долу за краткост “договора”), по силата на който банката предоставила на “Пътстрой” ООД в качеството му на кредитополучател, банкова кредитна линия с кредитен лимит в размер до 1 000 000 лв. (един милион лева), при условия на усвояване, ползване и погасяване съгласно договора.

Средствата по кредита били предназначени за оборотни средства (за закупуване на фракция, асфалтови смеси, бетонови изделия, пътен битум, горива, разходи за работни заплати и други разходи, свързани с бизнеса на дружеството), във връзка с изпълнението на 3 (три) броя договори за възлагане на обществени поръчки за определяне на изпълнител на строителство на обекти, подробно описани в чл. 2 от договора за банков кредит.

Средствата по кредита, съгласно чл. 4.4 от договора, се предоставяли по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, по която се осъществявала и счетоводното отчитане на усвояваните средства, както и доброволното издължаване на кредита.

Съгласно чл. 5.2. от договора, крайният срок за усвояване на средствата по кредита бил до 30.06.2012 г.

Съгласно чл. 10 от договора, средствата се отпускали при годишна лихва в размер на 10% върху фактически усвоените средства по кредита. Уговорената годишна лихва се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец.

При нарушаване на сроковете за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита в чл. 12 от договора било уговорено кредитополучателят да заплаща на банката наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, начислявана върху просрочения размер на главницата. Съгласно чл. 13 от договора кредитополучателят се задължил да заплаща на банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва по кредита, до окончателното й издължаване.

Крайният срок, в който кредитополучателят следвало да погаси задълженията по договора, съгласно уговореното в чл. 18.1. от него, бил 10.01.2013 г., като страните определяли срокове и размери на снижаем остатък по главницата, както следвало:

- към 10.12.2012 г. - остатъкът по главницата следвало да бъде намален до 600 000 лева;

- към 10.01.2013 г. - кредитът следвало да бъде погасен изцяло.

Така уговорените първоначално условия по отношение на размера на предоставения кредитен лимит, както и крайния срок за погасяване на задълженията по договора от 10.12.2011 г., били последователно изменяни със сключени между страните анекс № 1 от 02.05.2012 г, анекс № 2 от 05.07.2012 г, анекс № 3 от 10.12.2012 г., анекс № 4 от 23.09.2013 г. и анекс № 5 от 10.05.2014 г. към него.

С анекс № 1 от 02.05.2012 г. и анекс № 2 от 05.07.2012 г. към договора за банков кредит от 10.12.2011 г., страните последователно се уговаряли разрешеният кредитен лимит да бъде увеличен първоначално с 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), а впоследствие с още 600 000 лв. (шестстотин хиляди лева), като в резултат разрешеният с договора кредитен лимит ставал в размер на 3 100 000 лева (три милиона и сто хиляди лева).

Същевременно, с анекс № 2 от 05.07.2012 г., анекс № 3 от 10.12.2012 г., анекс № 4 от 23.09.2013 г. и анекс № 5 от 10.05.2014 г. към договора, страните последователно удължавали крайния срок за погасяване на задълженията, като правели съответна промяна и в сроковете и размерите на снижаем остатък по главницата, като съгласно последно направените с анекс № 5 от 10.05.2014 г. променили, крайният срок за погасяване на кредита бил удължен до 10.06.2015 г., при следния погасителен план:

- към 10.05.2015 г. - остатъкът по главницата следвало да бъде намален до 600 000 лева;

- към 10.06.2015 г. - кредитът следвало да бъде погасен изцяло.

Банката изпълнила своето задължение по договора, като предоставила на кредитополучателя договорените средства. Кредитополучателят бил в забава относно изпълнението на свои изискуеми парични задължения.

„Пътстрой“

ООД били в забава за изпълнение на задълженията си по договора за банков кредит от 10.12.2011 г., считано от 26.05.2014 г., която дата бил падежът за заплащане на договорни лихви.

С настъпване на уговорения краен падеж по договора, съгласно §1 от анекс № 5 от 10.05.2014 г., а именно 10.06.2015 г., целият кредит станал изискуем.

Последното плащане от кредитополучателя по кредитното задължение било извършено на 14.06.2019 г. (частично) по реда на индивидуалното принудително изпълнение, като със събраните суми били погасени задължения по процесния кредит, които били извън предмета на настоящата искова претенция.

Кредитополучателят не изпълнил задълженията си към банката по договора за банков кредит от 10.12.2011 г., които, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 24.07.2019 г., били общо в размер на 9 580,44 лева, от които:

- сумата от 459,72 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 22.02.2016 г до 23.03.2016 г.;

- сумата от 7 639,12 лв. (седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и дванадесет стотинки) неустойка върху просрочена лихва за периода от 12.06.2017 г до 24.07.2019 г.;

- сумата от 1 481,60 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки) дължими нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода от 21.08.2015 г. до 24.07.2019 г.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит от 10.12.2011 г. „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност подала до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу „Пътстрой“ ООД, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 42808 по описа на Софийски районен съд, 124 състав за 2019 г. Съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 02.08.2019 г. за задълженията по договора за кредит, ведно със законната лихва върху дължимите суми за периода от 24.07.2019 г. до изплащането им, както и за сумата от 50 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Длъжникът депозирал възражение, с което заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С оглед подаденото възражение от страна на „Пътстрой“ ООД, съдът дал възможност на „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност, в едномесечен срок от съобщението за постъпилото възражение, да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

Ето защо, бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на вземанията на „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност, предмет на заповедта за изпълнение от 02.08.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 42808/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав. Искът бил предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, тъй като съобщението на СРС било получено на 13.12.2019 г.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът „ПЪТСТРОЙ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, зона „Голеш“, дължи на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА.“ АД - в несъстоятелност следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 02.08.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 42808 по описа на Софийски районен съд, 124 състав за 2019 г., представляващи вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 10.12.2011 г. и анексите към него, сключен между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД и „ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК:

*********:

- сумата от 459,72 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 22.02.2016 г. до 23.03.2016 г.;

- сумата от 7 639,12 лв. (седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и дванадесет стотинки) неустойка върху просрочена лихва за периода от 12.06.2017 г. до 24.07.2019 г.;

- сумата от 1 481,60 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки) дължими нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода от 21.08.2015 г. до 24.07.2019 г.

Молят съда да осъди „ПЪТСТРОЙ“ ООД да заплати на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Пътстрой“ ООД, в който заявяват, че оспорват предявените искове, считат същите за допустими, но неоснователни и недоказани.

Заявяват, че същите са погасени по давност, за което правят изрично възражение за изтекла погасителна давност за просрочени лихви върху просрочена главница за неустойки върху просрочената лихва и за дължими нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за исковия период.

Заявяват, че последното плащане, което дружеството направило било в полза на ищеца и било по реда на индивидуалното принудително изпълнение, като по и.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, в качеството си на длъжник погасили всички свои задължения към ищеца по процесните договори и анекси към него.

Поради което считат, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива молят съда да бъдат отхвърлени.

Оспорват представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги, като считат, че не отразяват действителните задължения, защото такива нямали. Молят съда да открие производство по оспорването им.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и на основание чл.

235 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 42808/2019 г. по описа на Районен съд – София е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.08.2019 г. сумата от 459,72 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 22.02.2016 г. до 23.03.2016 г.;

- сумата от 7 639,12 лв. (седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и дванадесет стотинки) неустойка върху просрочена лихва за периода от 12.06.2017 г. до 24.07.2019 г., ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането;

- сумата от 1 481,60 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки) дължими нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода от 21.08.2015 г. до 24.07.2019 г., ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 50 лева възнаграждение, срещу която заповед ответника е възразил. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

Предявен е установителен иск по чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, с който се иска признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД посочените в петитума на исковата молба суми.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 10.12.2011 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Пътстрой“ ООД е сключен договор за банков кредит, с който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя банкова кредитна линия с кредитен лимит в размер до 1 000 000 лева, при условия на усвояване, ползване и погасяване съгласно договора. Договорът за банков кредит е последователно изменян във времето с 5 бр. анекси, като в резултат кредитният лимит е увеличен до 3 100 000 лева, а крайният срок за погасяване на задълженията по договора е удължен до 10.06.2015 г.