Решение № 200 от 10.10.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Поморие, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100053 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищцата Ф. Р. А. от гр.Поморие, обл.Бургас против ответника Х. М. М. от гр.С... В молбата се твърди, че бракът между ищцата и ответника е прекратен с решение №76/16.05.2022 г. постановено по гр.д.

№30/2022 г. по описа на РС-Поморие, с което родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете А.Д. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения. Твърди се, че бащата нарушава определеният му режим на лични отношения и поведението му е във вреда на детето. Иска се промяна на определения режим, като се определи по[1]ограничен режим на лични отношения от настоящия, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 ч. до 18.00 ч. без преспиване в дома на бащата. Представени са доказателства. Петендират се и направените по делото разноски .

Предявеният иск е с правно основание по чл.59, ал.9 от СК .

Процесуалният представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на иска, в който оспорва фактическите твърдения на ищцата и сочи, че същата не изпълнява решението относно личните отношения на бащата с детето що се отнася до преспиване на детето в дома на бащата, както и 20-дни през лятото . Иска се отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски..

Ищцата, редовно призована, се явява в с.з. , представлява се по делото от процесуален представител- адвокат, който поддържа предявеният иск и моли за неговото уважаване.

Ответникът, редовно призован не се явява в с.з., представлява се от процесуален 1 представител- адвокат, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане, че А.Х.Д., род. на ... г., ЕГН********** е дете на страните. Не се спори също и се установява от представеното по делото съдебно решение №76/16.05.2022 г. постановено по гр.д. №30/2022 г. по описа на РС-Поморие, че бракът им е прекратен, като родителските права по отношение на роденото от брака дете А.Х.Д. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, с приспиване в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето от местоживеенето му при майката, 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не полза полагащия и се платен годишен отпуск, а така също по всяко друго време, за което двамата родители са постигнали съгласие. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. А.- майка на ищцата и Ф.Й.- леля на ответника , се установява, че родителите на детето са разделени от 2021 г., като според св.А. след раздялата, бащата идвал до входа на жилището, където живеело детето и искал да го види, като звънял на звънеца, крещял, псувал, а след развода му бил определен режим са лични отношения, но ответникът идвал извън този режим в неподходящо време и искал да види детето, придружен от свои приятели, които го карали с колата, тъй като нямал шофьорска книжка. Според св.А. ответникът никога не е вземал детето с преспиване, а само за няколко часа и го връщал. Според св.А. ответникът бил избухлив, движел се в неподходяща среда, имал криминални прояви, заради които ищцата била викана в полицията за разпит, употребявал наркотици. Св. Й. от своя страна сочи, че ответникът работи в Германия и когато се прибирал в Република България живял при нея, в дома и в гр.Сунгурларе. Според св.Й. ищцата през последните две години не давала на ответника детето с преспиване в дните определени според съдебното решение, веднъж го дала на родителите на ответника, но без преспиване. Св.Й. сочи, че не е виждала ответника да употребява наркотици, а причината да го возят негови приятели с автомобили, била, че книжката на ответника била отнета. Св.Й. сочи, че споровете между ищцата и ответника били главно относно свиждането му с детето, което ищцата възпрепятствала. От представения социален доклад се установява, че детето е живяло в семейна среда от раждането до раздялата между родителите му. След развода детето живее при майката, която полага грижите по отглеждането и възпитанието му, подпомагана и от своите родители, които са осигурили жилище с добри битови условия. Майката е трудово заета и се подпомага от Д“СП“ Поморие с помощ за отглеждане на дете. Бащата, както и неговите родители, живеят и работят в Германия, като през 2022 г. бащата е виждал детето няколко пъти, за часове, без да е заявявал желание да го вземе с преспиване. Между родителите няма добра комуникация, която да е в интерес на детето.

Предвид така установената въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

2

Съгласно чл.59, ал.2 от СК, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, а съгласно чл.59, ал.9 от СК , при промяна в обстоятелствата съдът по искане на единия родител може да измени постановените по рано мерки относно посочените обстоятелства по ал.2, сред които и режима на личните отношения между родители и деца. При преценката дали е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, следва да се вземат предвид и разясненията дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г., което макар и постановено при действието на на СК от 1968г. /отм./ не е загубило своята сила, като в същото е посочено, че под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето.

Изменените или новите обстоятелства могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия. Всички тези обстоятелства, респ. тяхното изменение се вземат предвид от съда, който при преценката за необходимостта от изменение на мерките свързани в процесния случая с промяна в режима на личните отношения на бащата с детето, следва съобрази единствено интересите на детето, при отчитане на обстоятелствата свързани с неговата възраст, здравословно състояние, а също и конкретното му психоемоционално състояние и да допусне промяна на мерките единствено ако те са в интерес на детето.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че детето живее при своята майка, която полага и непосредствените грижи по отглеждането му, като е създала добри битови условия, а бащата работи в Германия и когато се прибира в страната, няколко пъти годишно, се възползва от предоставения му режим на лични отношения, като не е вземал детето с преспиване, каквато възможност му е предоставена съгласно съдебното решение. Не е установено и бащата да е вземал детето за 20 дни през лятото. Установява се също така, че отношенията между родителите на детето не са добри и между тях съществуват спорове относно осъществяване режима на лични отношения, като повод за тези спорове според ищцата е това, че бащата искал да вижда детето извън определения от съда режим, както и неговото поведение, приятелски кръг и личностни характеристики. По този повод следва да се отбележи, че в съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения е предвидена възможност бащата да взема детето и по всяко друго време извън определения режим при постигнато съгласие между двамата родители, така, че 3 искането на ответника да вижда детето, включително извън определения с решението режим не противоречи на същото решение и не е лишено от основание, а също така е напълно осъществимо, при разбирателство на страните за това. Влошените отношения между страните, съдът намира, че се дължат и на двете страни, като от страна на ищцата се установява нежелание да осигури изпълнението на решението относно личните отношения, което от своя страна води до раздразнение и неприлични прояви от страна на бащата, който също невинаги се съобразява с установения режим на лични отношения и не полага усилия за постигане на съгласие с майката в случаите, когато иска да вземе при себе си детето извън определения режим. Не се установява обаче от доказателствата по делото лошо отношение на бащата към детето или други действия, които да представляват заплаха за живота или здравето на детето. Не се установяват и твърдените от ищцата криминални прояви от страна на бащата. Това , че бащата е вземал детето няколко пъти в годината за по няколко часа, не е обстоятелство, което може да му се вмени във вина, нито само по себе си сочи на занижен родителски капацитет или незаинтересованост към детето, доколкото следва да се отчете, че бащата не е постоянно в страната и осъществява личните си отношения, когато това е обективно възможно при завръщането му в страната съобразно с времето, с което разполага. Съдът намира, че допълнително ограничаване на режима на лични отношения с бащата, не е в интерес на детето, още повече, че сега действащия режим, също не е прекомерно разширен, доколкото в същия не са включени лични празници на детето, както и религиозни и официални празници. Първоначално определеният режим на лични отношения, определен с решение №76/16.05.2022 г. постановено по гр.д. №30/2022 г. по описа на РС-Поморие, който действа между страните понастоящем, държи сметка за обстоятелството, че бащата не е постоянно в страната и предвижда възможност за запазване на контактите му с детето в степента необходима за избягване на отчуждение между родител и дете, като предвижда възможност и за контакти между баща и дете и извън изрично предвидените в решението случаи, при съгласие на родителите за такива контакти.

За спазването така определеният режим следва да положат усилия и двете страни. Предвид изложеното съдът намира, че не се установява такова изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, което да налага изменение на режима на личните отношения между ответника и детето, поради което и искът за ограничаване режима на личните отношения на бащата с детето е недоказан по основание и следва да се отхвърли.

По направените от всяка от всяка от страните искания за присъждане на разноски, съдът прие следното : На основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид отхвърлянето на иска следва да се присъдят на ответника направените разноски в размер на 300 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника. Предвид изхода от спора следва да се отхвърли искането на ищцата за присъждане на направените по делото разноски.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищцата Ф. Р. А., ЕГН********** против ответника Х. М. М., ЕГН**********, за изменение на постановените с решение №76/16.05.2022 г. постановено по гр.д. №30/2022 г. по описа на РС-Поморие мерки относно режима на лични отношения на ответника с детето А.Х.Д., род. на ... г., ЕГН**********, като се определи режим на лични отношения - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 ч. до 18.00 ч. без преспиване в дома на бащата.